Няма случайни неща в 42 разказа на Стефан Минчев в новата му книга „Българска работа. Съгласуване на времената"

Ключови думи: книга, разкази, стефан минчев, Българска работа. Съгласуване на времената, флагман

Не е случайно, че разказите в новата книга на ПР и журналист Стефан Минчев са точно 42. Почитателите на любимия му Дъглас Адамс знаят колко  вселенски отговори носи  това число. Ще усетят и Стивън Кинг, как точно, страниците ще разкрият..

Книга  е озаглавена  „Българска работа. Съгласуване на времената“  и е на  Издателска къща "Знаци".  Премиерата е на 15 август в18:00 часа на открита сцена до Експоцентър „Флора“. Редактор и първи читател на „Българска работа“ е небезизвестната Аксиния Михайлова. Великолепната корица е сътворил Иво Рафаилов. 

"Смятам, че пиша в неокласически стил. Ако читателите очакват някакъв модерен тип литература, ще ги изненадам, като ги върна към писането на Алеко Константинов, Чудомир, Николай Хайтов", споделя  Минчев.

Ето какво казва Аксиния Михайлова за книгата:
„Кои сме, откъде идваме и накъде отиваме, какви билки или отровни треви са добавяли епохите и времената, за да се оформи тестото на нашата народопсихология. Стефан Минчев се опитва да даде отговор на тези въпроси в сборника с разкази „Българска работа“, отдавайки почит на някои от традиционните добродетели на нашия народ, без обаче да ни спестява недостатъците. Заглавието е провокативно, защото едновременно затвърждава и опровергава негативните конотации, с които битува този израз в съзнанието на съвременния човек. В тези разкази, по-голямата част от които се вписват в традицията на класическата ни литература, личната семейна история, историческите факти и имена съжителстват с фолклора, реалността с научната фантастика, кулинарията с романтиката и дори с леко загатната еротика. 

Чрез интригуващата случка, прекрасния изказ и умелото водене на сюжетната линия до неочакван финал, авторът може да ни натъжи или разсмее, възможно е да събуди в нас чувство на срам, вина или гордост. А може би именно чрез тези разнопосочни пулсации и техния синтез да ни накара да прегърнем всички свои добри и лоши качества, да помирим и „съгласуваме“ времената, които са попили и белязали народностната ни памет и да се почувстваме отново цели. И тогава да си спомним онзи език, на който са говорили планините, да изковем за себе си онзи чан, чийто космически звук преодолява границите на пространството и времето.“