Тошко Йорданов пострада в зъболекарски кабинет

След процедурата болката не спираше. „Опасявам се, че съм извадил здрав зъб“, каза докторът с искри в очите, но дали от вина, или от скрито задоволство

Ключови думи: тошко йорданов, зъболекар, пострада, изваден зъб, сатира

Тошко Йорданов се носеше като буреносен облак. Бузата му беше подута, все едно е бюджетна програма, предложена от опозицията. Лицето му беше свъсено, сякаш животът му поднасяше на всяка крачка смес от лимонов сок, катран и плоски шеги от "Шоуто на Слави".

Зъболекарският кабинет на д-р Вадиряпов беше на ъгъла на една от онези улици, които никой никога не помни по име, но всички знаят, че там се намира най-безопасният банкомат в района. Тошко се огледа с подозрението на човек, който точно в този момент не желае да срещне нито журналисти, нито студенти по медицина. Не видя никого, освен една възрастна дама, която хранеше гълъби с кифла от миналия четвъртък. За всеки случай, все пак пресече улицата като ирански ядрен физик, запътил се на смяна в централата.

В кабинета го посрещна д-р Вадиряпов – усмихнат, спокоен, от онези зъболекари, които изглеждат така, сякаш нямат абсолютно никаква представа кой си. Това създаде у Тошко известна надежда.

– Какво ви води при мен? – попита лекарят, след като пациентът издиша дълбоко като депутат преди гласуване дали да се изпратят още оръжия за Украйна.

– Докторе, не издържам. Много напрежение, умора… И болка. Болката! Зъбът ме убива.

Тошко Йорданов шокира младите лекари: Отидете на село в Италия и чужденци ще работят тук за 500 лева!

Д-р Вадиряпов надникна в устата на политика с ентусиазма на археолог, току-що открил антична септична яма.

– Вади, докторе. Болката е нетърпима!

След кратка манипулация, придружена от звук, приличащ на отваряне на буркан с кисели краставички, д-р Вадиряпов извади зъб и го подаде на Тошко като трофей.
– Готово.

– Но… – простена Тошко. – Аз още чувствам болка…

Зъболекарят замълча. Погледна отново в устата, погледна извадения зъб, наклони глава, после въздъхна дълбоко, но някак неискрено.

Тошко Йорданов: Не може специализант да получава повече от обучаващия го специалист

– Станала е грешка. Извадих здрав зъб. Болният още си е там.

Тошко Йорданов погледна зъболекаря в очите. Вместо вина, видя в тях някакви искрици, които не можа да определи дали са весели или отмъстителни.

– Няма да ви взема пари за него – проговори отново д-р Вадиряпов. – Но сега да оправим нещата и да извадим правилния…

– НЕ! – изрева Тошко така, сякаш в кабинета беше влязъл Караколев с диктофон. – Чувствам се по-добре! Болката почти спря!

Той скочи от стола с гъвкавостта на човек, който се бои от две неща – грешки и зъболекари. Излетя навън, стиснал бузата, която вече пулсираше и от болка, и от унижение.

Пред входа на сградата го чакаше огромен черен автомобил със затъмнени стъкла. Всичко във вида му подсказваше, че собственикът изобщо не се притеснява от НАП. На тротоара стояха двама едри мъже със зализана като на актьора Анди Гарсия коса и хубави костюми, които можеха да са само италиански. Те го прихванаха внимателно, но здраво под ръка. През това време задната врата на автомобила се отвори бавно и драматично. Вътре седеше още по-елегантен, но по-възрастен мъж, който каза на развален български с южноиталиански акцент:
– Господин Йорданов, разбрахме, че се готвите да организирате внос на български лекари към Сицилия. А на НАШИЯ остров… не се внася или изнася нищо без нашето съгласие. Заповядайте при мен, нека поговорим.

„Като нямаш какво умно да кажеш, Тошко – не говори! Аз и голямата ми уста…“, помисли си депутатът, докато влизаше доброзорно в колата, стискайки зъби. Тоест, останалите му зъби.

ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА:

Очаква се да бъдат изпуснати „случайно“ и други опасни хищници!

Творчеството на водещите ни политици влиза в учебниците

Исторически прецедент – Стефка Костадинова и Весела Лечева ще управляват заедно!