Томислав Дончев: Има риск да се спънем политически за еврозоната

Въпросът не е бил само дали България отговаря формално на всички критерии за присъединяване, а в доверието към страната ни, коментира той

Ключови думи: томислав дончев, евро, еврозона, българия, политика, икономика

Вицепремиерът Томислав Дончев излезе с горещ икономически анализ по темата можем ли да бъдем спънати политически за еврозоната, защо ПВУ беше абсолютна катастрофа и кой развихря спекулата.

Пред "Фокус" Дончев казва:
 
Безспорен успех е влизането ни в еврозоната и означава много неща. От гледна точка на икономиката, от гледна точка на политическите процеси - това означава, че България е извървяла почти до край пътя за интеграцията си в Европейския съюз. Да бъдеш в еврозоната означава да си част от ядрото на ЕС. Да бъдеш част от процеса на вземане на решения, означава първокласно членство. 

Исторически познавам целия процес от началото на интеграцията. Въпросът не е бил само дали България отговаря формално на всички критерии за присъединяване, защото страната ни, за разлика от много други държави-членки, е имала много благоразумна бюджетна политика. Въпросът беше в доверието, а България не започна по най-убедителния начин членството си в ЕС през 2007 година. Радвам се, че в годините успяхме да натрупаме доверието, че можем да бъдем член в пълноценния смисъл на думата, и получаваме този заслужен резултат. 

Чисто икономически, въпреки страховете, които се разпалват, съм убеден, че само няколко месеца след приемането всички те ще изчезнат. Такива страхове се разпалват през няколко години. Мога да припомня притесненията от 2016 - 2017 година да не ни отвлекат децата за Норвегия, а от 2020 - 2021 година - да не ни чипират с ваксините. Сега никой не обсъжда тези теми. Същото ще е със страховете, свързани с еврото. 

Думата "спекула" обаче трайно се настани. Ние от 20 години сме пазарна икономика - ако един търговец вдигне цените в кварталния магазин или в една верига, гражданите трябва да имат правилното поведение и да не купуват от него, а да отидат при другия, който не е вдигнал цените. Няма монопол в търговията в България, при който един може да вдигне цените.

Разбира се, държавата трябва да си е на мястото. Въпреки че имаме пазарна икономика, ако някой необосновано вдига цените, ако имаме картели, държавата има инструменти да реагира. Това е в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. 

И да има вибрации в началото, опитът на другите държави показва, че това е в рамките на под 1%. Твърдя, че към март месец 2026 година всички страхове ще се преодолени. 

Политически риск да не влезем в еврозоната има. Ако имаме друго правителство или служебно правителство, което волеизяви нещо различно. Например излезе с позиция, че е против приемането на България в еврозоната. Никой няма да ни вкара насила, бъдете сигурни. 

Година и два месеца преди края на Планът за възстановяване и устойчивост се намираме на едва второ плащане. Крайният срок за плащане е 31 август 2026 година. Остана един законопроект от второто плащане. Голяма част от реформите и законите, свързани с второ плащане, са приети. 

Преди пет месеца, когато това правителство започна да работи, ситуацията с Плана за възстановяване и устойчивост беше, без преувеличение, абсолютно катастрофална. Нямам предвид само реформите, свързани с второто плащане, макар че и те са болезнена тема. Някои от тях бяха много трудни за осъществяване. Как можеш да направиш за 2-3 месеца либерализация на пазара на ток за битовите потребители? Това е мярка, която се планира и се осъществява в рамките на години. 

Още в началото (бел. ред. - на мандата на правителството на Росен Желязков) започнахме преговори с Европейската комисия. Предоговорихме една част от реформите в режим на реализъм - такива, каквито можем да осъществим. Конкретно либерализацията на пазара за битовите потребители беше отложена за когато България е готова, когато може да планира подобно мероприятие, без щета. Още по-трагична беше ситуацията по отношение на плащанията. Тогава периодът до крайния срок беше година и половина. Как си представяте 8% плащания? 8% за четири години, а се предполага за година и половина ние да разплатим 92%. 

Имаме напредък и по двете линии. По линия на реформите остана един закон, а по отношение на инвестициите - те бяха реорганизирани. Тези проекти, които теоретично и практически не могат да се осъществят, а имаше такива, бяха извадени от плана. В същото време бяха вкарани други, които се движат с много по-висока скорост и които имат всички шансове да бъдат осъществени. Давам ви пример - допълнителни инвестиции за метрото на София. 

Само за период от пет месеца сме платили 1 млрд. лева по изпълнение на проектите по плана. Вече сме на 17%. Очаквам до края на годината да платим поне 2 млрд. лева, но според мен амбицията ни трябва да е по-голяма и да гоним третото плащане, за да можем да използваме цялото финансиране по плана. 

Амбицията, която гоним, е да използваме всичките средства. Въпреки екстремно кратките срокове, България има шанс, ако ускорението върви по този начин. Ползването на парите е сложно нещо. То зависи от това министерството да плаща навреме, а изпълнителите да изпълняват проектите с необходимата скорост и качество. Това не е индивидуална игра.

Имаше реформи, заложени в ПВУ, които бяха по-скоро ненужни или сложни за изпълнение в политическия контекст, в който се намираме. И това е меко казано. Има заложени спорни реформи, защото в пакета инвестиции в плана, които на 90% изпълняваме в момента, като пакет реформи имаше съвсем различни неща. Нямаше спорните текстове, свързани с декарбонизацията, включително нямаше срокове за затваряне на мощности. При преговорите с комисията и това отпадна. Няма да затваряме мощности за производство на електроенергия поне от гледна точка на ангажимент, формулиран в закона.

Това е оставено на пазара. 

Средствата по ПВУ не са част от кохезионната политика. Тече промяна на законодателството, давайки възможност на държавите-членки да използват средства и от кохезионната политика, дори от механизмите за възстановяване и устойчивост, за целите на отбраната. 

Имам по-резервирана позиция, говорейки за кохезионната политика. Това са средства, които имат за цел ускорено да приближават България към по-старите и богати членки, инвестирайки в икономиката и в инфраструктурата - магистрали, железници, канализации, градска среда и др. В тези сфери България има големи нужни. Въпреки това, което е инвестирано в последните 15 години, ние сме задоволили нищожна част от нуждите. 

Когато говорим за инвестиции в отбрана, аз твърдя, че нашият фокус трябва да бъде отбранителната индустрия, а не толкова директни инвестиции във въоръжените ни сили. Динамиката на съвременните конфликти и съвременната война предполагат изключително бърза промяна на образците въоръжения, които се ползват. Днес задачата не е да произведеш нещо в 10 хил. екземпляра и да снабдиш армията с него, а въоръжените сили да имат потенциала да използват нови образци оръжие. Зад тях да стои един силен индустриален потенциал, който, когато има нужда, да го снабди. 

Давам ви пример. Използването на дроновете, като авангардна технология, се променя на всеки няколко месеца. В този смисъл дори снабдявайки българските въоръжени сили с един образец дрон, той след една година по всяка вероятност няма да бъде толкова актуален. Индустриалният потенциал тук е най-важен. 

Когато говорим за целенасочени инвестиции в стоки с възможна двойна употреба и капацитет на индустрията - аз имам положително отношение.