Чували ли сте за "Синдрома на самозванеца"
Хора с подобен синдром омаловажават всичко, което могат и са постигнали, и смятат, че успехите им са плод на слаба конкуренция или на късмет
Синдромът на самозванеца е психологическо явление, при което хора, които са изключително успешни, компетентни и признати, се чувстват като хора, които всъщност не са толкова компетентни, които не знаят или не могат нищо особено, но са успели да заблудят околните, сякаш са измамници. Това каза Виктория Викторова – психолог, журналист и автор на книгата "Синдром на самозванеца – Как да излезем от сянката му“, в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“.
Хора с подобен синдром омаловажават всичко, което могат и са постигнали, и смятат, че успехите им са плод на слаба конкуренция или на късмет.
"Затова са с усещането, че трябва да внимават къде какво казват и какво правят, за да не бъдат разкрити“, поясни психологът.
Типично за Синдрома на самозванеца е човек да изпитва затруднения с приемането на комплименти и да се фокусира върху критиката.
"Това, че ни е страх да си поискаме повишение на заплатата или на позицията, това, че виждаме обява за работа, за която си казваме, че няма смисъл дори да кандидатстваме – такъв тип собствени спирачки можем да ги разпознаем с времето и да видим, че има такъв модел на поведение“, допълни Викторова.
Синдромът на самозванеца е присъщ за младите хора, които са в началото или средата на кариерния или академичния си път. Това не е болестно състояние или диагноза, а психологическо явление, подчерта тя.
Фактори за развитието на подобен синдром са критичната среда или средата с насилие и нагнетено напрежение по време на израстване на детето. "Тези деца много често имат изключително силни и завишени очаквания към себе си и от страна на родителите си, и от страна на самите себе си. Налагало се е да поддържат някакво високо ниво, за да потушават напрежението“, поясни психологът.
Феноменът е установен през 70-те и 80-те години на миналия век в САЩ. От тогава датират първите изследвания по темата. Виктория Викторова прави изследване сред 700 българи на разпространението на Синдрома на самозванеца и у нас. "Виждах, че е валидно и за България. Направих това проучване, защото исках да съпоставя данните за България с тези в световен мащаб. Оказа се, че сме на същото равнище. Причината за това е, че вече и в България много голяма част от хората работят в сфери, които са трудноизмерими като качество и количество“, обясни тя.
Изследването показва, че най-засегнати от синдрома са ІТ специалистите. На следващо място са учителите и хората, работещи в социалната сфера.
В нейната книга "Синдром на самозванеца – Как да излезем от сянката му“ тя предлага инструменти и техники за справяне със синдрома. "Много от тях аз самата съм ги установила през годините – за себе си, за мои близки, за клиенти. Една от техниките е всеки да опита да разпише съдържание за книга по тема, която му е наистина близка и за която знае много. Друга част от техниките са свързани с това да делегираме задачите, които ни спъват или не са ни приятни. Можем да влезем и в ролята на ментор на младеж в началото на своята кариера“, даде примери Виктория Викторова.
