Как Източна Европа се обгражда с минно поле срещу Путин

Ключови думи: украйна, минно поле

От началото на руската агресивна война срещу Украйна през февруари 2022 година едва ли има по-належащ въпрос за НАТО от този как да защити по-добре източния си фланг. Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша са пет от шестте държави от НАТО, които имат граница с Русия и/или Беларус, предава dnes.bg.

От 2022-а насам те вече са инвестирали значителни средства в по-доброто опазване на границите си - с огради и системи за наблюдение. Сега прибягват и до още едно средство: защита с противопехотни мини.

През последните месеци петте държави от НАТО постепенно обявиха, че се оттеглят от т.нар. Конвенция от Отава. Договорът, сключен през 1997 година и влязъл в сила две години по-късно, забранява производството, употребата и продажбата на противопехотни мини.

Те са изключително спорни, тъй като, освен всичко друго, поразяват безразборно както войници, така и цивилни граждани. Освен това непочистените мини остават дългосрочна заплаха дори след като даден конфликт отдавна е приключил. Само през 2023 година почти 6000 души по света са били убити или ранени от противопехотни мини, като 80 процента от жертвите са цивилни, включително много деца, пише "Дойче веле". Разчистването на взривните устройства е опасно, скъпо и отнема изключително много време.

Изтеглянето на петте натовски държави от конвенцията ще бъде официално обявено още този месец. Само Норвегия от съседите на Русия засега остава в споразумението. Скандинавската страна има почти 200-километрова обща граница с Русия. От края на годината петте оттеглящи се страни, членки на НАТО, ще могат отново да започнат да произвеждат и складират противопехотни мини в близост до границите си.

Общо 164 държави в света са подписали Отавската конвенция, а 33 не са. Сред неподписалите документа са САЩ, Китай и Русия. Кремъл разполага с най-големия запас от противопехотни мини в света - смята се, че са 26 милиона. Много от тях вече са използвани в Украйна.

По данни на неправителствената организация Handicap International, в момента 58 държави и отделни райони са замърсени с противопехотни мини. В някои от тях конфликтите са приключили преди десетилетия.

Сега в най-лошия случай до няколко години могат да бъдат замърсени нови обширни територии - от Лапландия на север до полската провинция Люблин на юг. Границата между петте държави от НАТО и Русия и Беларус е дълга около 3500 километра. По-голямата част от тези райони са рядко населени и гъсто залесени, което затруднява наблюдението на цялата гранична ивица.

Страните от региона се опасяват, че Русия може да реши да нападне някоя от тях. Тяхната загриженост е толкова голяма, че сега те решават да прибегнат и до оръжия, които светът всъщност иска да забрани и премахне. Според британския "Телеграф" експерти на НАТО вече анализират терена за бъдещия минен пояс.

Целта на страните от НАТО е максимално възпиране: заедно с други мерки за охрана на границите този минен килим трябва да е в състояние да нанесе толкова тежки загуби на настъпващия враг за възможно най-кратко време, че да откаже Москва да опита настъпление или да води продължителна война.

Проблемът е, че за ефективната защита на този дълъг участък от границата вероятно ще са необходими няколко милиона мини и капани. Големи райони биха станали необитаеми за десетилетия, а потенциалните щети за хората и околната среда биха били почти невъзможни за предвиждане.

"Телеграф" вече говори за нова, взривоопасна Желязна завеса - като строго охраняваната граница между НАТО и страните от Варшавския договор по време на Студената война. Тъй като освен въпросния минен пояс, източноевропейските държави от НАТО са предприели и много други мерки за защита срещу евентуална руска агресия: изградили са гранични огради, инсталирали са модерни системи за наблюдение и ранно предупреждение и са увеличили военните си контингенти в граничните зони.

Една от особено уязвимите страни по източната граница на НАТО е Литва. Там, между руския ексклав Калининград на запад и Беларус на изток, се намира т.нар. коридор Сувалки - сухопътната връзка между Калинград и Беларус, широка 65 километра и откъсваща трите балтийски държави от останалата територия на НАТО.

Опасенията, че евентуално руско нападение може да се осъществи първо тук, са особено големи. Ето защо само Литва планира да инвестира около 800 милиона евро в производството на нови мини през следващите години. Министърката на отбраната на Литва Довиле Шакалене говори за "екзистенциална заплаха" за нейната страна и припомня в тази връзка, че докато Европа е унищожила собствените си запаси в съответствие с Конвенцията от Отава, Русия е произвеждала все повече и повече противопехотни мини.

Ева Мария Фишер от Handicap International - Германия обаче смята всичко това за опасно и тревожно развитие. "Разбира се, опасенията за сигурността на източноевропейските държави могат да бъдат оправдани в настоящия нестабилен международен контекст. Но трайната сигурност не може да бъде градена върху оръжия, които убиват безразборно, остават в земята дълго след края на конфликта, продължават да осакатяват цивилни и да унищожават поминъка им", коментира тя пред ДВ.

Фишер смята, че има алтернативи на защитата с мини. "Те може и да изглеждат по-скъпи, но всъщност не са, ако се вземат предвид огромните разходи за всички последващи дейности, след като са използвани противопехотни мини", казва още тя за ДВ.