Богатството на българските домакинства надхвърли 1 трилион лева

Ключови думи: българи богатство, депозити, недвижими имоти

Брутното богатство на домакинствата в България за първи път премина границата от 1 трилион лева, показват данни от ново изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), представено от икономиста Стоян Панчев и инвестиционния анализатор Макс Баклаян. Според отчета, към края на 2024 г. общото богатство възлиза на 1,00052 трилиона лв., което се равнява на 493% от брутния вътрешен продукт на страната.

Индексът "Богатство", изчислен от ЕКИП, отчита натрупването на активи в българските домакинства на база комбинирана оценка на финансовите средства и недвижимите имоти. С начална стойност от 100 пункта през 2015 г., индексът достига 262 пункта в края на 2024 г.

Най-голям дял от брутното богатство – около 70%, е съсредоточен в недвижими имоти, като само за 2024 г. стойността на жилищния фонд се е увеличила с 95,5 млрд. лв. (+15,7% спрямо предходната година). Това подчертава ясно изразената зависимост на домакинствата от жилищни активи.

Финансовото богатство също бележи значителен ръст – 172 млрд. лв. повече спрямо 2015 г., или увеличение от 138%. Нетният ръст (след приспадане на задълженията) се оценява на 138 млрд. лв.

През 2024 г. общото брутно богатство е нараснало с 113 млрд. лв., отбелязвайки ръст от 12,7% на годишна база.

Данните показват нисък дял на алтернативните инвестиции в активите на домакинствата – едва 1,1% от богатството се формира от инвестиции извън недвижими имоти или депозити. Това според Макс Баклаян показва „значителен потенциал за развитие на инвестиционната култура у нас“.

Изследване, съпътстващо анализа, показва още, че само 22% от българите имат навика да спестяват, а едва 6% от тях инвестират активно.
Инфлационен натиск и риск от прегряване

Експертите отчитат, че инфлационните процеси след 2021 г. значително влияят върху реалната стойност на активите. Макар номиналното богатство да расте, покупателната му способност може да бъде подценена, особено в контекста на поскъпване на стоки, услуги и строителни материали.

Допълнително, прекомерната експозиция към недвижими имоти се посочва като потенциален системен риск, напомнящ за балонизиране на активите и сценарии, подобни на кризата от 2008 г. „Доминиращата тежест на имотите при ниско участие в диверсифицирани инвестиции създава уязвимост при евентуален спад на пазара“, коментира Стоян Панчев от ЕКИП.