Заробването от „Боташ“ станало заради войната в Украйна и Урсула фон дер Лайен?

Ако запазим политиката да търгуваме само с неруски газ, без споразумението с „Боташ“ не можем, каза бившият енергиен министър Росен Христов

Ключови думи: Росен Христов, Боташ, газ Русия, руски газ, война Украйна, газ Украйна

Заробването на България към „Боташ“ е станало заради войната в Украйна и Урсула фон дер Лайен. Това намекна в „Лице в лице“ по бТВ бившият енергиен министър Росен Христов. Той обясни, че заради антируската политика в Европа се е наложило държавата да търси начин да внася на стария континент газ от далечни държави с танкери, но тъй като няма къде да бъдат разтоварвани, се наложило да се сключи договор с турската компания. 

„Плащането не е по 1 млн. на ден. Има сума, която се плаща за разтоварването на 14 танкера в година, като се включват и всички съпътстващи услуги по регазификация, транзит, съхранение и гъвкаво подаване до точка в България“, каза бившият министър. 

Парадокс! Не искаме руски газ, но го внасяме от Гърция, вместо да използваме договора с Боташ

„Преди да стана министър, не сме се познавали с президента Радев. Не се бяхме виждали дори преди да ми бъде предложено да заема поста. Бях препоръчан от редица хора от индустрията.  На първата, а дори и на втората среща отказах, тъй като политиката не е нещо, с което съм мечтал да се занимавам. Никога не ми е било приоритет. След това колеги от индустрията и от президентството настояваха да приема да съм министър с обяснението, че с тази енергийна криза трябва някой сериозно да се заеме“, сподели той.

„Причината да бъда предложен аз, бе това, че нямам никакви зависимости и не съм традиционния кадър от сектор „Енергетика“. Ангажиментите ми са били изцяло на международното поле преди да приема поста“, каза Христов. 

„Конкретната задача беше справяне с енергийната криза. Няколко бяха проблемите. Първият бе прекъснатия договор с „Газпром“, заради който страната беше останала без достатъчно количества газ. Вторият бе свързан с това, че интерконекторът с Гърция бе в много изостанала фаза. Трябваше да се пусне до 2 октомври, тъй като по него трябваше да мине целият договорен газ от Азербайджан“, добави той.

Всеки ден плащаме 1 млн. лв. заради договора с "Боташ"

„Договорът с „Боташ“ бе сключен поради редица предпоставки. Главната цел бе доставка на неруски газ за България и за Централна и Източна Европа. Откъде дойде този натиск...“, заяви бившият министър, преди водещата Цветанка Ризова да го прекъсне с въпроса „Кой ви притискаше?“. 

„Водещи политици от 

 повечето партии декларираха, че страната ни трябва да е абсолютно независима от руските енергийни източници

Това го има в над 300 медийни изяви, парламентарни декларации и предизборни кампании. Това бе единия фактор. Вторият бе външен. Европейската комисия и Европарламентът по това време декларира същото – с пътни карти и официални срещи, че трябва държавите от континента трябва по най-бързия начин и напълно да се откажат от руския газ. Третият фактор бе 

 заявката на Украйна да спре транзита на газ от Русия към Европа

 Четвъртият бяха анализите, които показаха висок риск от спиране на руския газ поради желание на Москва да го използва като инструмент за натиск или поради повреда на инфраструктура във връзка в военните действия“, обясни той.

„Мислих как да избегна тези фактори. Само „Боташ“ е варианта и тогава, и все още, защото неруски газ може да достави в България единствено чрез танкери. За тях обаче са нужни терминали. Държавите около нас, които имат такива, са само Гърция и Турция. Югоизточната ни съседка има 1 терминал действащ. 

 Единствено „Боташ“ беше спасението, 
  
 подчерта бившият министър. 

„Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ бяха в контакт с турската компания. Първоначално искахме от тях да ни дадат седем слота, за да разтоварим танкерите, които предишното правителство беше договорило. „Боташ“ тогава ни отказа и с много разговори се съгласиха да ни дадат слот само за един танкер. Обясниха ни, че нямат право да дават достъп до техните терминали на чужди компании. Направиха изключение, за да ни спасят от газовата криза. Свързахме се с турски политици, включително и с техния президент Ердоган“, разказва той.

„В делегацията бе и президента Радев. На тази среща обсъдихме около 20 въпроса. Имахме срещи с министри. Една от темите беше да се даде разрешение на „Боташ“ да преговаря с нашите компании“, уточни Христов. 

„Месец преди да отидем в Турция, там бе и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен със същото искане – за достъп на европейски компании до турската инфраструктура, за да могат да доставят газ през България. Отговорът е бил отрицателен“, подчерта той.

Турците са преценили, че може да няма достатъчно газ за тях, тъй като тяхната икономика расте с големи темпове. 

„Спекулации са, че моят подпис стои под договора. Подписан е от Деница Златева като директор на „Булгаргаз“ и на шефовете от турската страна“, заяви ексминистърът. 

„При всички фактори, които изброих, нямаше вариант договорът с „Боташ“ да не се използва“, подчерта той.

„Договорът все пак се използва. Само тази година има над 2 MWh, внесени чрез него. Това не е пълния капацитет, но не е и нула“, изтъкна Христов. 

„Ние подписахме и споразумение, което предвиждаше България да изнася големи количества газ към Централна и Източна Европа. Европейската политика беше да се задоволи континента с неруски газ и редица държави търсиха. Имаше голям интерес. Подписахме меморандума „Стринг“, който предвиждаше да се увеличи капацитета на транзитните връзки между България, Румъния, Унгария и Словакия, за да може повече синьо гориво да се транспортира. Следващото правителство спряха да работят по него. Не знам защо. Отказаха се и от концепцията да се отървем от руския газ. Масово започнахме да го внасяме“, добави той.

„Този руски газ се внася от частните компании, а на „Булгаргаз“ все още му е забранено да вкарва такъв. Може само такъв, на който и синьото гориво, и транспортът са по-скъпи. От това българската компания губи всичките си платежоспособни клиенти. Остава само една неплатежоспособна „Топлофикация“. Това е причината фирмата да е в лошо положение“, обясни експертът. 

„Ако ще внасяме руски газ, разрешете и на „Булгаргаз“ да го прави! Ако и на мен ми бяха поставили задачата да намеря най-евтиния газ, можеше да съдействам пак за сключване на договор с „Боташ“, но щеше да е както Румъния направи. Северната ни съседка директно си поръча 1,5 млрд. газ от Турция. Тях не ги интересува откъде идва. Те купуват газ, а ние – инфраструктура, защото идеята беше да докараме танкер с гарантиран неруски произход“, добави той.

„Ако запазим политиката да търгуваме само с неруски газ, без споразумението с „Боташ“ не можем. Идеята бе да не са плаща на Русия, с което да финансираме войната. Споразумението може да е печелившо, ако доставяме неруски газ до Европа или ако го предоговорим“, каза още бившият министър.