За Альоша май е рано, но може да започнем с врачанския партизанин

На негово място в Морската градина можем да поставим нещо по-бургаско, не просто скулптура, а символ

Ключови думи: паметник, альоша, врачански партизанин

В началото на петия месец от годината, когато люлякът се разцъфтява, морският въздух в Бургас носи спомени и надежди, а много хора и организации подготвят различни събития за 9 май (едни проруски, други проевропейски), неизменно се надига една и съща стара тема – какво да правим с паметниците от комунистическото минало? Тази пролет не прави изключение.

Анкета на „Флагман“, проведена тези дни, отново разбуни духовете. 369 души заявиха, че паметникът на съветския воин на площад „Тройката“ трябва да бъде премахнат. 218 искат да остане. 

Ако за Альоша все още е рано, както показват резултатите, нека започнем отнякъде другаде. От онова, което дори не поражда спор. 

В Морската градина на Бургас – туптящото зелено сърце на града – се издига паметник, на който никой не обръща внимание. Той е на Велислав Драмов – партизанин от Враца, командир на Сливенския отряд "Смърт на фашизма", загинал край Карнобат.

И тук възниква естественият въпрос: каква е връзката му с Бургас? Исторически, културно, дори символно – такава напълно липсва. Гугъл не предлага отговор, архивите мълчат. Най-вероятно и самата местна организация на БСП не би могла да изрече повече от две изречения за него. А паметникът му стои там – без внимание, без послание, без памет.

Тук не става дума за рушене. Не става дума за отмъщение към миналото. Става дума за осмисляне. Затова, нека го кажем ясно – бюстът на Велислав Драмов може спокойно да бъде преместен. Враца е естественият му дом, а ако и там не го искат, нека се превърне в първия експонат на един бъдещ тукашен музей на социалистическото изкуство на открито. Например в парк „Росенец“, където е просторно, спокойно и далеч от градския център. Там бюстът може да бъде преосмислен не като обект на забрава, а като част от един по-голям разказ за епоха, която трябва да се познава, а не да се забравя.

На негово място в Морската градина можем да поставим нещо по-бургаско. Не просто скулптура, а символ. Предлагам това да бъде легендарната „Бургаска четворка“ – Вили Цанков, Леон Даниел, Юлия Огнянова и Методи Андонов. Четирима титани на българската култура и режисура, чиито първи успехи и вдъхновения са свързани именно с нашия град. Тяхната колективна памет заслужава да бъде сред днешните и утрешните хора, на слънце, в сърцето на Бургас.

Промяната на паметниците не е акт на забрава, а акт на пренареждане на приоритетите. В един град, където изкуството е част от неговото ДНК, е напълно логично паметта за творци от такъв калибър да измести забравените символи на идеологическо минало.

Така ще направим първата крачка. Не с чук, а с мисъл. Не в гняв, а с вкус. Не в забрава, а с преподредба. 

Старите седесари на Бургас заслужават този жест. Но още повече го заслужават децата на този град, които да растат, разхождайки се сред образите на хора, които са оставили смисъл.

Готов ли е Бургас за такъв разговор? За първата скромна, но честна промяна? 

Може би сега е точното време.