Проф. Андрей Чорбанов с лекция в Бургас: Съвременните ваксини и предизвикателствата на глобалния свят (СНИМКИ/ВИДЕО)
Ваксини, добродетели и криза със сестрите - порофесорът начерта новите предизвикателства
Един от най-изтъкнатите български имунолози – проф. Андрей Чорбанов, днес гостува в Бургас като част от инициативата на Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров" – „Един академичен час“.
Лекцията на тема „Съвременни ваксини и предизвикателствата пред 21 век“ бе изнесена в присъствието на академичния елит на града.
Събитието откри ректорът на БДУ проф. д-р Христо Бозов, а сред гостите бяха бившият министър-председател проф. Николай Денков, проф. Севдалина Турманова, проф. Сотир Сотиров, проф. д-р Стоянка Петкова-Георгиева и много други.
Вижте във ВИДЕОТО впечатляващото представяне на проф. Чорбанов, което направи лично проф. Бозов.
Пред медиите проф. Чорбанов коментира, че основните предизвикателства пред ваксинацията днес са пряко свързани с глобализацията:
„Вече хората пътуват много, посещават екзотични места и инфекции, които някога са били характерни само за определени райони, днес могат да се разпространяват навсякъде. Ковид-пандемията ни показа колко неподготвен е светът за подобни ситуации“, заяви имунологът.
На въпрос за необходимостта от въвеждане на ваксината срещу менингококови инфекции в задължителния имунизационен календар на България, проф. Чорбанов бе категоричен:
„Не, категорично не трябва. Менингококовата инфекция не се разпространява епидемиологично. Почти всички носим бактерията, но заболява малък брой хора с имунен дефицит – при тях ваксината няма да промени нищо.“
За разлика от менингокока, ваксината срещу варицела трябва да стане задължителна, смята професорът:
„Варицелата засяга всички и води до тежки усложнения. Аз самият изкарах тежка варицела на 25 години и знам колко опасно може да бъде заболяването.“
Като председател на Комисията по образование и наука в 51-то Народно събрание, проф. Чорбанов коментира и актуалната тема за въвеждане на нов учебен предмет:
„Не става дума за преподаване на религия, а за предмет, който запознава учениците с добродетелите, идващи от различните религии и изградили нашето общество. Целта е намаляване на агресията и формиране на ценности у младите хора.“
Той увери, че няма да има натиск върху децата да практикуват конкретна религия и че предметът ще е насочен към формиране на социална култура и уважение към различията.
Проблемът с медицинските сестри – скрита заплаха за здравната система
Проф. Чорбанов обърна внимание и на тревожния проблем със здравния сектор в България:
„Не е достатъчно само да увеличим приема на студенти за специалност медицинска сестра. Нужно е да създадем условия завършващите да остават в професията. Иначе системата ще се изправи пред сериозна криза, както вече се случва в Западна Европа.“
Той подчерта, че средната възраст на работещите медицински сестри в България надхвърля 50 години, което вещае сериозен кадрови дефицит в близко бъдеще.
Проф. Бозов зададе въпрос на гост-лектора, свързан с това дали ваксините имат връзка с развитието на аутизъм при деца, на което проф. Чорбанов отговори, че няма научни данни, доказващи връзка между ваксинирането и аутизма. Той отбеляза, че честотата на аутизма и подобни прояви е еднаква при ваксинирано и неваксинирано население.
В края на дискусията към лектора бяха зададени още редица въпроси, сред които - за разработената българска ваксина срещу Ковид 19. Проф. Чорбанов каза, че са постигнали значителен напредък, но производството й изисква още много тестове и освен това иска значителни финансови средства за реализирането й.
Проф. Чорбанов посети и Лабораторията по математична химия, част от чиито разработки имат медицинска насоченост. Там той бе посрещнат от нейния ръководител, световноизвестният учен проф. Ованес Мекенян.
Той обясни на аудиторията първите стъпки към изработване на ваксините в минали времена и колко огромен скок е направило човечеството в развитието им към днешна дата. Проф. Чорбанов спомена, че в миналото цели градове и държави са загивали от страшни бактериални инфекции – чума, холера, тиф.
Това се е случвало, защото не са разполагали с ваксини, чрез които да се предпазят. Докато днес, изтъкна той, смъртоносни преди болести като туберкулоза, дифтерия, тетанус и коклюш, са победени чрез ваксините.
Проф. Чорбанов отбеляза шеговито, че най-опасните вируси за 2024-2025 г., които струват 80 милиарда на икономиките са компютърните. Но извън шегата, той подчерта, че опасни вируси, които са особено податливи на инвазия чрез ваксини са морбили, полиомиелит, едра шарка и именно заради изработените ваксини за тях нямаме данни за заболеваемост в страната. В лекцията си проф. Чорбанов разказа също и за плюсовете и недостатъците на съвременните ваксини.
