"Илюзията" снощи разби досегашните ни представи за театър в Бургас

Блестяща главна роля направи Любослава Маринова със своя дебют на наша сцена

Ключови думи: илюзия, Пиер Корней, бургаски театър, ТД Адриана Будевска, флагман

28 Октомври 2025, Вторник, 17:16 ч.

Автор: Светлозария КИДЕРОВА, снимки: ТД "Адриана Будевска"

Изцяло новата трупа на Иля Пепеланов не просто завъртя сцената след 20 години застой, но и зажаднялото ни съзнание за постмодерно изкуство

Изключителна сценична игра, експресивна костюмна визия, контрастни възприятия за футуризъм и класика. Напрежение, съблазън, мощ, гняв, ирония. И всичко това в една невероятна амалгама върху невиждана досега сцена, показваща новата идея за правене на театър в Бургаската Мелпомена.

Това видя публиката в премиера на "покрита с прах" творба от френския бароков автор Пиер Корней - "Илюзията", изпълнена от подмладения състав на новия театраен директор Иля Пепеланов.

Премиерата на провокативната пиеса "Илюзията" в Бургас и сблъсъка с нас самите

Трудно може да се рецензира показаното свощи като дух, език и енергия, вложени от младия сценарист Николай Йорданов. Взривът от аплодисменти дойде и от всеобщата изненада, че след близо две десетилетия въртящата се сцена на ТД "Адриана Будевска", се завъртя отново. Впрочем, част от зрителите за първи път станаха преки свидетели на "чудото", което бе забравено като възможности за правене на съвременно сценично изкуство на тази сцена.

Представлението не бе само провокативно като поведение и изразни средства на актьорския състав, но и като насищане с мистерия и страст на една иначе скучна като оригинал комедия. Героите се движеха сякаш по шах-матна дъска между любовт, алчност, измама, истинност, подчертавайки илюзорността на човешките чувства. И всеки зрител можеше да припознае себе си в поне едно от всички тези състояния на Аз-а.

Всъщност, снощи класиката бе буквално разбита и преосмислена, илюзията преливаше от сарказъм до съкровени трепети и от възторг до дълбока скръб и обреченост.

Сценографията и костюмите са на Давид Илчев, сценичната версия и режисюрата са на Николай Йорданов. Съвременният превод е дело на Пенчо Симов, а музиката - на Давид Кокончев, плакат: Христо Христов.

Участваха Добромир Цветков, Любослава Маринова, Навид Афзали, Никол Карабинова, Николай Николаев, Николай Стоименов, Тихомир Благоев.