Всичко за еврозоната: БНБ отговаря на нови въпроси

Ключови думи: евро, бнб, еврозона

БНБ публикува нова серия от въпроси и отговори във връзка с предстоящото приемане на България в еврозоната.

Какво представляват Евросистемата и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ)?

-                      Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) включва Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки на ЕС. Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценова стабилност. Без да се накърнява тази цел, ЕСЦБ подпомага общата икономическа политика в рамките на Съюза в съответствие с принципа на отворена пазарна икономика при свободна конкуренция.

За разлика от ЕСЦБ, Евросистемата включва само ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото. Чрез Евросистемата се определя и прилага паричната политика на еврозоната, извършването на валутни операции, управлението на официалните резерви в чуждестранна валута на държавите членки и насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи.

Как се ръководи Европейската система на централните банки (ЕСЦБ)?

-                      ЕСЦБ се ръководи от органите за вземане на решения на ЕЦБ – Управителен съвет (УС), Изпълнителен съвет (ИС) и Генерален съвет (ГС).

Управителният съвет е главният орган за вземане на решения на ЕЦБ. Той се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки на държавите от еврозоната. Неговите насоки и решения осигуряват изпълнението на възложените на ЕЦБ и Евросистемата задачи.

Изпълнителният съвет се състои от председателя, заместник-председателя и четирима други членове. Всички членове се назначават от Европейския съвет, който взема решение с квалифицирано мнозинство.

Генералният съвет включва председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и управителите на националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на ЕС, т.е. включва представители на всички държави от еврозоната и всички държави извън еврозоната в ЕС. Другите членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, председателят на Съвета на ЕС и един член на Европейската комисия могат да присъстват на заседанията на Генералния съвет, но нямат право да гласуват. Председателят на ЕЦБ информира ГС за решенията на УС на ЕЦБ. Генералният съвет на ЕЦБ ще бъде разпуснат, когато всички държави членки на ЕС въведат единната валута.

Кой определя паричната политика на Евросистемата?

-                      Управителният съвет на Европейската централна банка формулира паричната политика на Евросистемата, включително решенията, отнасящи се до междинни цели на паричната политика, основните лихвени проценти и депозирането на резерви в ЕСЦБ, и приема необходимите насоки за тяхното прилагане.

Обикновено Управителният съвет заседава два пъти месечно. Той анализира икономическата и паричната динамика и на всеки шест седмици приема решения по паричната политика. На другите си заседания Съветът обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата. За да се осигури разделянето на отговорностите по надзора от задачите на ЕЦБ по паричната политика и другите задължения, се провеждат отделни заседания на Управителния съвет.

Решенията, свързани с паричната политика, се разясняват подробно на пресконференция, която се провежда веднъж на шест седмици. Пресконференцията се води от председателя със съдействието на заместник-председателя на ЕЦБ.

Как се провеждат гласуванията в Управителния съвет на ЕЦБ?

-                      Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на членовете, имащи право на глас, освен когато не се изисква 2/3 от гласовете за вземане на решение. За провеждане на гласуване в Управителния съвет е необходим кворум от две трети от членовете, които имат право на глас. Понастоящем управителите са разпределени в две групи. Първата група притежава четири гласа при гласуване, а втората разполага с единадесет гласа. Управителите се редуват, като правата се използват въз основа на месечна ротация. 

На какъв принцип са разпределени управителите на национални банки в тези две групи за взимане на решения?

-                      Управителите са разпределени в двете групи според дела на държавата членка в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Първата група –  в нея влизат Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия – се състои от петима управители, а втората – от управителите на останалите НЦБ. 

Колко често всеки един от управителите на централна банка от еврозоната участва във взимането на решения в съответните групи?

-                      Изследване на ЕЦБ  показва, че при 21 управителя честотата на гласуване на тези в първата група е 80%, а на тези от втората – почти 70%. 

България участва ли в Генералния съвет на ЕЦБ?

-                      От присъединяването на България към ЕС Българската народна банка е част от ЕСЦБ, управителят на БНБ е член на Генералния съвет на ЕЦБ, и участва в заседанията, които обикновено се провеждат четири пъти в годината. За провеждане на гласуване на заседанията на Генералния съвет е необходим кворум от две трети от членовете му или техните заместници. Решенията на Генералния съвет се вземат с обикновено мнозинство, като съществува възможност решенията да могат да бъдат вземани и чрез писмена процедура. За Генералния съвет на ЕЦБ не се прилага ротационната система, която се отнася до разпределението на правото на глас между членовете на Управителния съвет на ЕЦБ.

Какви са отговорностите на Генералния съвет?

-                      Генералният съвет отговаря за: консултациите от името и от компетентност на ЕЦБ на проекти на актове на Съюза или националните власти, включително по обхвата и приложението на законодателството на Съюза, отнасящо се до надзора върху кредитните институции и стабилността на финансовата система; събирането на статистическа информация; изготвяне на годишните доклади на ЕЦБ; установяването на необходимите правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на операциите, извършвани от НЦБ; приемането на мерки относно алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ; определянето на референтни стойности, които да се прилагат при оценката на икономическата конвергенция съгласно Маастрихтските критерии, включително определянето на изключения при прилагането на критерия за ценова стабилност; определянето на условията за работа на персонала на ЕЦБ; допринася за осъществяването на необходимата подготовка за неотменимо фиксиране на обменните курсове на валутите на държавите-членки на ЕС с дерогация спрямо еврото.

Какво представлява Европейската централна банка?

-                      Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на еврозоната. Нейната главна цел е да поддържа цените стабилни. Преди всичко това става чрез определяне на адекватни лихвени проценти, но през годините са се развили и други инструменти на паричната политика.

Освен това ЕЦБ отговаря за упражняването на надзор над банките в рамката на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

Как се формира капиталът на Европейската централна банка?

-                      Във връзка с участието си в ЕСЦБ всяка НЦБ записва вноска в капитала на ЕЦБ. Теглото на всяка НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ е подобен на този при определянето на правата на глас, но за разлика от него теглото на всяка НЦБ се определя от дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на ЕС по пазарни цени за последните пет години. Двата фактора имат еднакво тегло в капиталовия алгоритъм. Европейската централна банка коригира дяловете на всеки пет години и при всяка промяна в броя на националните централни банки, които внасят дял в капитала ѝ. Последната промяна е от 1.02.2020 г. Към 1 януари 2024 г. капиталът на ЕЦБ възлиза на 10.8 млрд. евро и се образува от НЦБ на всички държави членки на ЕС.

В момента България внася ли средства в Европейската централна банка?

-                      Във връзка с участието си в ЕСЦБ от 2007 г., БНБ, както и останалите национални централни банки (НЦБ) извън еврозоната, е задължена да внася средства за оперативните разходи на ЕЦБ, като изплаща малък процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ. 

На колко възлизат в момента вноските на националните централни банки на страните извън еврозоната?

-                      От 29 декември 2010 г. вноските на националните централни банки извън еврозоната представляват 3.75% от общия им дял в записания капитал на Европейската централна банка. Същевременно преди присъединяването към еврозоната, НЦБ на съответните държави нямат право на дял от разпределимата печалба на ЕЦБ и не са задължени да покриват загуби, претърпени от ЕЦБ. Като пълноправен член на Евросистемата, БНБ ще трябва да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, който считано от 1 януари 2024 г. е в размер на 0.9783% от общия записан капитал на ЕЦБ.

Националните централни банки предоставят ли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи?

-                      Националните централни банки на държавите членки предоставят на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутите на държавите членки, евро, резервни позиции на МВФ и специални права на тираж (СПТ), до размер еквивалентен на 50 млрд. евро. Вноската на всяка участваща НЦБ се определя пропорционално на дела ѝ в капитала на ЕЦБ. Целите на управлението на чуждестранните резерви на ЕЦБ по реда на своето значение са: ликвидност, сигурност и възвръщаемост. Валутните резерви на ЕЦБ осигуряват наличието на достатъчна ликвидност, за да може тя да провежда валутни операции при необходимост.

Кой осъществява паричната политика на Евросистемата?

-                      Изпълнителният съвет осъществява паричната политика в съответствие с насоките и решенията, приети от Управителния съвет. При осъществяването на тази дейност Изпълнителният съвет дава необходимите указания на националните централни банки. 

Изпълнителният съвет на ЕЦБ се състои от председател, заместник-председател и четирима други членове.

ЕЦБ прави ли интервенции на валутния пазар?

-                      ЕЦБ осъществява интервенциите на валутния пазар едностранно или координирано с други централни банки. ЕЦБ не провежда политика за активно таргетиране на валутния курс на еврото, като до момента е интервенирала на валутния пазар само през 2000 г. и 2011 г. През третото тримесечие на 2000 г. ЕЦБ координирано с централната банка на Япония и Федералния резерв интервенира на валутните пазари на EUR/JPY и EUR/USD с обеми от съответно 1.5 млрд. евро и 1.6 млрд. евро поради опасения от възможни последици от слабия курс на еврото върху глобалната икономика. През четвъртото тримесечие на 2000 г. ЕЦБ интервенира едностранно на валутните пазари на EUR/JPY и EUR/USD в общ обем от съответно 1.5 млрд. евро и 5.6 млрд. евро поради опасения от последици от слабия курс на еврото спрямо основни валути върху ценовата стабилност в еврозоната. През първото тримесечие на 2011 г. ЕЦБ интервенира координирано с централната банка на Япония на валутния пазар на EUR/JPY с общ обем от 0.7 млрд. евро поради движения във валутния курс на йената след природно бедствие в Япония.

Какво значение има в момента паричната политика на ЕЦБ за благосъстоянието на гражданите в България? А след въвеждане на еврото?

-                      В момента паричната политика на Европейската централна банка оказва косвено влияние върху благосъстоянието на гражданите в България. Това е така, защото България е под валутен борд, при който левът е фиксиран към еврото. Всяка промяна в лихвените проценти на ЕЦБ може да повлияе на лихвите по кредити и депозити в България, макар и с известно закъснение и по-слабо изразено въздействие в сравнение с държавите от еврозоната. След въвеждането на еврото, влиянието на паричната политика на ЕЦБ ще бъде по-пряко. България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като например програмите за количествени улеснения и стабилизационните механизми. Това може да доведе до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и повишена финансова стабилност.

Какво ще се промени по отношение на паричната политика в България след членството ни в еврозоната?

-                      При паричен съвет (в момента), при който е налице необратимо фиксиран курс на лева към еврото, влиянието на ЕЦБ върху българската икономика е косвено, тъй като левът е фиксиран към еврото. Промените в лихвените проценти на ЕЦБ могат да повлияят в известна степен на разходите по кредити и доходността на депозитите. България няма гъвкавостта да прилага независима парична политика, което затруднява справянето с вътрешни икономически кризи. Всякакви външни икономически шокове трябва да бъдат компенсирани чрез фискални политики или структурни реформи.

След като България стане част от еврозоната, ще бъде под прякото влияние на монетарната политика на ЕЦБ, което обаче няма да е голяма промяна, тъй като в условията на паричен съвет способността за самостоятелни действия вече е силно ограничена. Това означава, че ЕЦБ ще определя лихвените проценти и други парични инструменти, които ще оказват пряко влияние върху кредитирането, спестяванията и инвестициите в страната. В допълнение, България ще получи достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който може да помогне в случай на икономически кризи. Това ще увеличи финансовата стабилност и доверието в икономиката.

В Евросистемата какви минимални резерви трябва да поддържат кредитните институции?

-                      Евросистемата задължава кредитните институции да поддържат минимални резерви по сметки в националните централни банки. Всяка кредитна институция следва да поддържа определен процент от своите клиентски депозити (както и някои други банкови задължения) в депозитна сметка в съответната НЦБ, средно за определен от ЕЦБ период на поддържане на резервите (шест седмици). УС на ЕЦБ може да приема регламенти, отнасящи се до изчисляването и определянето на необходимите минимални резерви. В случаите на тяхното неспазване ЕЦБ има право да налага наказателна лихва и други санкции със сходен ефект. 

До януари 2012 г. банките са били задължени да поддържат в националната си централна банка минимум 2% от определени пасиви, главно депозити на клиенти, като след януари 2012 г. равнището е понижено до 1%.

Как ще се променят резервите на банките в БНБ?

-                      На датата на присъединяване към еврозоната задълженията на БНБ към банките, деноминирани в левове, ще се трансформират по официалния фиксиран курс на лева към еврото в задължения на БНБ към банките, деноминирани в евро. Банките ще продължат да се разпореждат със средствата си в БНБ, като още от първия ден след приемането на еврото размерът на резервите им може и вероятно ще се промени вследствие на извършваните от тях операции, както и поради факторите, описани по-долу.

След присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви (ЗМР) за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката.

Резервната база, върху която в момента се определя размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства от резиденти и нерезиденти, като за ЗМР се приемат и 50% от касовите наличности, включително в АТМ устройствата на банките. Банките не поддържат задължителни минимални резерви за привлечените средства от държавния и местните бюджети. След присъединяването на БНБ към Евросистемата резервната база ще включва депозитите и емитираните дългови ценни книжа. От резервната база ще бъдат изключени задълженията към кредитни институции от еврозоната, което ще доведе до изключване от резервната база на привлечените средства от банките майки в еврозоната. За депозитите с договорен матуритет над 2 години, депозитите, договорени за ползване след предизвестие над 2 години, репо сделките и дълговите ценни книжа, емитирани с оригинален матуритет над две години, ще бъде прилагана ставка от 0%. За всички останали пасиви, включени в резервната база, ще бъде прилагана ставка от 1%.

По приблизителни оценки с данни за октомври 2024 г. базата, върху която се начислява ставката на ЗМР, би се понижила с около 6.3 млрд. лева, а ЗМР на банките биха се понижили с около 15 млрд. лева.

За средствата, надвишаващи задължителните минимални резерви, банките с достъп до инструментите на паричната политика ще могат да получават доход от БНБ, използвайки депозитното улеснение при лихвен процент, определен от Евросистемата за този инструмент. Конкретните стойности са тук:

https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/key_ecb_interest_rates/html/index.en.html

Банките получават ли лихва по задължителните минимални резерви?

-                      Минималните резерви се държат по резервни сметки, деноминирани в евро, при съответните национални централни банки във всяка държава членка от еврозоната, в която са установени кредитните институции. Съгласно изменението на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2021/378 относно прилагането на изискванията за минимални резерви, считано от 20 септември 2023 г., наличностите от минимални резерви се олихвяват с 0 % (нула процента). 

Съгласно Решение на ЕЦБ/2019/31, свръхрезервите (наличностите от резерви, които надхвърлят задължителните резерви), се олихвяват с 0 % (нула процента) или с лихвения процент по депозитното улеснение, което от двете е по-ниско.

Могат ли да се очакват промени по отношение на депозита на правителството в БНБ?

-                      На датата на присъединяване към еврозоната задълженията на БНБ към правителството, деноминирани в левове, ще се трансформират по официалния фиксиран курс на лева към еврото в задължения на БНБ към правителството, деноминирани в евро. Правителството ще продължи да разполага със средствата си в БНБ без ограничения, като още от първия ден след приемането на еврото ще може да го използва за изпълнение на бюджетни операции в евро. 

Не се очаква присъединяването на България към еврозоната да доведе до промяна във факторите, които определят размера на депозита на правителството в БНБ. Те ще останат основно свързани с провежданата от правителството фискална политика, която определя целите за бюджетно салдо и неговото финансиране, политиката по управление на държавния дълг (свързана с емисията на ДЦК на международния и вътрешния пазар и погасителния профил на дълга в обращение), като допълнително влияние върху размера на депозита на правителството оказва и нетният размер на средствата, получавани по линия на финансиране на европейски програми. При равни други условия реализирането на бюджетен дефицит представлява фактор за изтеглянето на ликвидни средства от депозита на правителството в БНБ, докато при реализирането на положително бюджетно салдо се акумулират средства в депозита на правителството в БНБ.

Каква е гаранцията, че след членството ни в еврозоната България няма да плаща сметката на най-задлъжнелите държави, като например Гърция?

-                      След финансовата криза през 2010 г. бяха въведени значителни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата стабилност в еврозоната. Бяха засилени правилата за фискална дисциплина (наблюдение и санкции за неспазване на бюджетните правила) чрез въвеждането на Фискалния пакт, който изисква държавите членки да поддържат балансирани бюджети и да ограничават структурния дефицит до 0.5% от БВП.

Създаден беше ЕМС като постоянен фонд за подпомагане на държави от еврозоната с финансови затруднения. Той предоставя заеми след анализ на дълговата устойчивост и при строги условия, вписани в програма за икономическо приспособяване, която следва да се изпълнява от държавата-кредитополучател. Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички държави членки обсъждат мониторингов доклад от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в повечето случаи се прилага съвместно финансиране със средства и от Фонда).

Чрез изграждането на банковия съюз бяха въведени механизми за надзор и преструктуриране на банки, включително Единният надзорен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови кризи. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи нива на капитал и ликвидност, за да се справят с икономически шокове, без да е необходима намеса на държавата.

Тези промени целят да предотвратят повторение на кризи като тази от 2010 г. и да осигурят по-голяма финансова стабилност в еврозоната.

Кои банки в България надзирава ЕЦБ?

-                      ЕЦБ отговаря за надзора над определените в България като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност, включително дистанционен надзор, инспекции на място, оценка на модели, оценка за надеждност и пригодност на членове на ръководните органи на банките. 

От страна на националните компетентни органи обект на надзор са така наречените „по-малко значими институции“ (Less Significant Institutions, LSI), чийто брой в ЕС е 2475 (кредитни институции, клонове, финансови холдинги и смесени финансови холдинги) с активи в размер 1,8 трилиона евро. Надзорът над „по-малко значимите институции“ е директна отговорност на националните компетентни органи, като ЕЦБ чрез съответната структура на ЕНМ  осъществява съответната надзорна функция – комбинация от поддържащи методически функции и директни пълномощия.

Коя институция има правомощията да издава и отнема лицензи на кредитни институции?

-                      След създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ), Европейската централна банка (ЕЦБ) играе ключова роля в издаването на лицензи за банки в еврозоната. Националните централни банки или националните надзорни органи (ако не са част от тях), правят първоначална оценка след подадено заявление за лиценз. Тя включва оценка на съответствието с изискванията за капиталова адекватност, управление и други критерии. На тази основа националният орган изготвя препоръка към ЕЦБ, която взима окончателното решение за издаване или отказ на банков лиценз.  Така се гарантира, че банките в еврозоната отговарят на единни стандарти, което позволява равномерно и прозрачно регулиране на банковата дейност в еврозоната и предотвратява рисковете, свързани с финансовата нестабилност.

Освен да издава и отнема лицензи на кредитни институции, ЕЦБ е оправомощена да оценява придобиването на квалифицирани дялови участия в кредитни институции, да извършва надзорен преглед, включително стрес-тестове и евентуалното им публично оповестяване, за да определя дали правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от кредитните институции, и собственият капитал, който те държат, осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове и въз основа на този надзорен преглед да налага на кредитните институции специфични допълнителни капиталови изисквания, специфични изисквания за публично оповестяване, за ликвидност и други мерки, както и да осигурява спазването на пруденциалните правила на ЕС.