Заплати - само София може да плаща добре

Втората най-силна област – Варна – изостава със 7% под общонационалната стойност

Ключови думи: средна заплата, София, Варна, Клуж, Букурещ, регионално неравенство

Данните от края на 2024 г. поставят под сериозно съмнение смисъла на понятието "средна заплата" в България. Причината - няма нито една област в страната, в която реалното възнаграждение да се доближава до това на национално ниво.

София продължава да е изолиран остров на високото заплащане. Там средната заплата е с цели 37% по-висока от тази за страната. В същото време втората най-силна област – Варна – изостава със 7% под общонационалната стойност. Така разривът между столицата и останалите региони се задълбочава, създавайки картина на икономическа централизация и регионално неравенство.

Въпреки че концентрацията на по-високи доходи в столицата е често срещан феномен, разликите в България са далеч по-драстични, отколкото в близи до нас държави от Централна и Източна Европа. В Румъния, например, средната заплата в Букурещ надвишава националната с цели 47%, но страната показва наличие на вторични икономически центрове – като област Клуж, където доходите са с 34% над средното ниво.

В Хърватия, освен столицата Загреб, Приморско-горанската област (където се намира Риека) също демонстрира високи нива на заплащане, подпомагани от близостта до Италия и развитата логистична инфраструктура. В Унгария градът Дьор, разположен близо до Австрия, също привлича инвестиции и предлага добри възнаграждения.

В Словакия столицата Братислава поддържа подобен на българския статут – с далеч по-високи заплати от останалите области. Тренчин, втората най-развита зона, не успява да достигне  националната средна стойност и е цели 7 процента под нея.

Фактите говорят ясно, че в някои страни високото заплащане е концентрирано в столицата, както е в България и Словакия. В други вече се изграждат алтернативни регионални хъбове с високи доходи, какъвто е случаят в Румъния и Хърватия.

Наличието на втора и дори трета силна икономическа зона създава по-балансирано развитие, по-малко вътрешна миграция и по-силна регионална конкуренция.