Европосланиците у нас ни потупват по рамото за конфискацията

Шестима посланици на страни, членки на ЕС ни потупаха по рамото за приемането на закона за конфискация и ни похвалиха в ефира на БНТ.

Поздравявам и правителството, и вашия парламент, защото те са приели важно законодателство от гледна точка на ЕС, приемайки Закона за отнемане на незаконно имущество, каза  Джонатан Алън, посланик на Великобритания у нас. Това е много важно за България в борбата с организираната престъпност, така че искрени поздравления за закона. Има донякъде неточности в това как хората отразяват начина, по който ще работи този закон. Той не е толкова строг, колкото е във Великобритания. Ние сме поставили механизми, които служат за предпазна мярка, за да не се злоупотребява със закона, поясни посланик Алън. Той успокои българите, че няма за какво да се притесняват. По думите му сега е важно как членовете на комисията за конфискация ще бъдат избрани. Според него процедурата трябва да е открита и прозрачна.

Посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик заяви, че е много здравословно да продължи дебата за конфискацията на имущество, придобито по престъпен начин. След дебата, това, което българите трябва да осъзнаят е, че правата им са защитени от законодателството, каза Уорлик. В САЩ сме уверени, че тази процедура по отнемане на имущество е адекватна. Да, има хора в България, които се притесняват, защото имат жилище, да речем, печелят някакви пари, но в следващия момент виждат как други хора имат Бентлита, по две вили на морето, без да имат някаква работа и приходи. Това законодателство е насочено към тези, които имат много, без да печелят, а не към трудещите се", каза Уорлик.

Посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер посочи, че включването на сериозните административни нарушения в това законодателство е важно нещо. Това законодателство ще бъде безкрайно зависимо от точното прилагане от една силна комисия. Но най-важното е, че този закон очевидно не е насочен към обикновените българските граждани. Има много висок праг – 250 000 лева.  Трябва да изчакаме и да видим по време на прилагането на този закон, доколко ще бъде достатъчно действен, резултатен и като превенция, подчерта Хьопфнер.  Той посочи, че включването на административните нарушения е било едно от предложенията точно от комисията на Съвета на Европа и на ЕК, защото тяхната отговорност е да защитават правата на човека, така че законодателството да не нарушава гражданските права. "Ние ще уважим това, което кажат от Конституционния съд, който наблюдава законността според българската Конституция. Ще бъда изненадан, ако включването на административните нарушения в закона се окаже неконституционно. Според мен това е важната стъпка, защото, когато става дума за сериозни нарушения в областта на администрацията, те също трябва да се разглеждат", допълни  германският посланик.

Посланикът на Дания у нас Коре Янсон обясни, че трябва да се осъзнае, че когато България се присъедини към ЕС, е имало условия, които тя е трябвало да изпълни. "Условия, които са свързани с борбата с корупцията и организираната престъпност и ЕК вече 5 години наблюдава напредъка в тези насоки в България. Аспектът, където се е съсредоточила ЕК, е точно този тип законодателство. ЕК казва, че е необходимо в България да има законодателство в тази насока. Това е много добре. Това е отчетлив напредък за България" каза Янсон.

От своя страна френският посланик Филип Отие коментира, че законът за конфискация поддържа важен принцип – да се върви в правилната посока. "Това е положителна стъпка за България, но това не е окончателната цел. Защото към борбата с корупцията може да се вградят и други мерки в системата. Вие вървите в правилна посока и доказателство за това е и приемането на този закон, а иначе пътят, който трябва да вървите е много дълъг", каза  Отие.

Посланикът на Холандия у нас Карел ван Кестерен посочи, че абсолютно подкрепя мнението на колегите си и, че очаква да види как се прилага законът от тази нова комисия. Надявам се, че гражданското общество също ще поеме своята роля, така че да наблюдава какво върши комисията, за да се предотвратят проблемите, от които някои хора се страхуват. Това е важен инструмент, за да се бори България с организираната престъпност и корупцията", допълни холандският посланик.

По темата за доклада на ЕК за България през юли, посланик Джонатан Алън каза, че докладът вероятно ще разгледа 5-годишен период и ще достигне до заключения, които и ние българите ще си изведем за това дали има реални резултати и напредък. "Ще видим какви ще са постиженията и ще покажем какво трябва да се направи, иначе няма да ни е честно отношението. Знаем, че българите в България ги е грижа какво е направено и какво трябва да се направи. Това, че ние може би допълнително ще дадем насоки за действие е положителна стъпка, а не критика", уточни посланик Алън.