С колко ще паднат цените, ако въведат таван на надценките
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев изчисли, че от 28-31 лева сиренето може да поевтинее до 18-20 лева за килограм
Държавата ще регулира цените на 22 стоки. След въвеждането на таван на надценките, се очаква някои хранителни продукти да поевтинеят, а в "Здравей, България" по Нова телевизия съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев коментира как промените ще повлияят на производителите и търговците на сирене и с колко то ще поевтинее.
Той даде пример с пътя на овчето сирене - от фермата до щанда. "1 литър мляко във фермата излиза 2 лева. За да стигне това мляко 2 лева, държавата е субсидирала поне 30% от него, защото фермерът ще го продава под тези 2 лева. В момента той е с 0% печалба на тези цени. След това млякото отива в преработвателя, където от 4 литра мляко излиза 1 кг сирене. Тоест сумата става 8 лева. Плюс всичките разходи на преработвателя - той продава килограм сирене за 14 лева. А 8 лева му струва суровината“, обясни експертът.
„Така надценката излиза около 15% - това е себестойността на сиренето. Защото вътре влиза разходът за ток, за работници. На щанда в търговската верига обаче сиренете вече е между 28 до 31 лева. Това са 120% надценка", уточни той.
Караколев калкулира, че ако се приложат мерките по новия закон - цената на сиренето на щанда за потребителя ще бъде максимум 18-20 лева за килограм". "Ако в България имахме кооперативи, тази цена от 15 лева щеше да бъде директно за потребителя", посочи той.
Бившият заместник-министър на земеделито и храните Александър Йоцев пък каза, че не може в един закон да се вкарват антикризисни мерки.
"Има едно непознаване на терминологията, касаеща надценките. Когато има съотношение между разходите и крайната цена, т.е. надценката - тогава има процент на маржа. Това е именно, което коментира Министерството на земеделието. Означава, че ако имате 100 лева и разходи и себестойност 80 лева, ви остава надценка 20 лева. Това обаче не е 20% надценка. Това всъщност са 17% и малко. Защото надценката се съотнася към разходите, а не към цената", обясни той.
Йоцев подчерта, че "много се подценява първата сделка". "Ролята на изкупвачите е фундаментална. Изкупвачът може да регламентира и да вдигне земеделското производство, защитавайки и собствените си интереси, и тези на производителя. Или да го разсипе и да го обезсмисли", подчерта бившият зам.-министър.
Журналистът Щерьо Ножаров пък обясни, че във Франция, чието законодателство се взима и се привежда в България - таван на надценките няма. "Там спрямо производителите, първият доставчик - има минимална гарантирана надценка. Наистина акцентът пада върху опазване на интересите на производителя. Но след това няма таван на надценките. Франция, разбира се, има 80% собствено производство. Само 20% е вносът. В България вносът е минимум 50%", посочи той.
Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов пък каза в „Тази сутрин“ по бТВ, че не може да обещае, че таванът на надценките ще намали цените с 20%. Според него таванът на надценките дори може да доведе до още по-голяма скъпотия, тъй като ще разруши конкуренцията. Ако се появят монополисти, тогава ще стане страшно.
„Аз нямам капацитета да обещая намаляване на цените. Съжалявам! Адекватна и справедлива цена има и в момента. Цените на българския пазар са изключително конкурентни, като имаме предвид огромните трудности, които представлява самия български пазар. За да има по-ниски цени, трябва да има няколко условия. Да може да се прави икономия от мащаба, трябва да имаш голям пазар – много е трудно да работиш за пазар от шест милиона души, който се свива“, заяви Вълканов.
„Въпреки настоятелните ни официални молби към Министерството на земеделието и храните още от миналата седмица, ние не разполагаме официално с текста на законопроекта. Това, по което можем да коментираме, са нещата, които бяха представени вчера от тях. Аз не видях една ясна логика защо, какво се прави и каква цел трябва да се постигне.“, изтъкна той.
„Да започнем от там, че основният проблем, с който „уж“ щеше да се бори Министерството на земеделието, бяха високите цени и едно от решенията за това бяха късите вериги на доставките и сдружаването. Но в този законопроект намаляването на цените не е заложено като цел. Освен това нищо не се коментира за сдружаване и за къси вериги на доставка“, заяви Вълканов.
„Не сме съгласни с въвеждането на таван на надценките. Не вярваме, че това ще доведе до необходимите ефекти, а напротив – то ще разруши конкуренцията в търговията на дребно много сериозно. Една такава мярка няма как да гарантира на потребителя, че няма да има дефицит на стоки“, допълни той.
По думите му специално при месото от едър рогат добитък няма производство, което да задоволи на 50% пазара.
„Над 80% от местото от едър рогат добитък е внос у нас. Очертава се и дефицит при свинското месо. Млечните продукти са доста голям процент българско производство. Дефицити няма също при яйцата и птичето месо“, обясни Вълканов.
Има различни бизнес модели в търговията на дребно, каза още той.
Пътят от илюзията към чудния свят, наречен анимация
