Минималната работна заплата вече е 290 лева

От днес - 1 май, минималната работна заплата се увеличава с 20 лева и от 270 става на 290 лева.

Тя се увеличава при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

Минималната часова работна заплата става 1,72 лв.

Това е второто увеличение на минималното за страната възнаграждение в рамките на една година.

Първото бе през септември 2011 г., като тогава бе с 30 лева и от 240 минималната заплата стана 270 лева.

Датата 1 май беше предложена от финансовия министър Симеон Дянков, въпреки исканията на синдикатите това да се случи от 1 април.

Преди няколко седмици от КНСБ поискаха от правителството да се ангажира с ново увеличение на минималната заплата от януари догодина, като размерът й да стане 330 лева.

От конфедерацията аргументираха искането с натрупаната през последните 3 години инфлация от 9.7 процента.

Те настояват и за индексиране на пенсиите и заплатите в бюджетния сектор с 10 процента.

Междувременно социалният министър Тотю Младенов обеща, че минималната заплата ще стане 350 лева от 2015 г.

В средата на януари 2012 г. стана ясно, че границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 202,03 лв. на 1 лице, което показва на годишна база ръст с 5.5%, а спрямо предходното тримесечие с 1.3%.

Издръжката на живот достигна 536,53 лв. на човек от четиричленно домакинство (2 възрастни с 2 деца), или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2146 лв., за да покрива средните за българския стандарт разходи и да се храни съобразно калорийните норми.

В края на 2011 г. издръжката на живот нарасна с 1.0% спрямо месец септември 2011 г., а спрямо същия период на миналата година увеличението е с 4.9%. На годишна база абсолютната стойност на издръжката на живот нарасна с над 25 лв., а средно за четири членно домакинство с около 101 лв.

КНСБ посочват основните фактори, които повлияха върху нарастването на издръжката на живота през 2011 г.

Това са - повишените от 1 януари акцизни ставки върху кокса и въглищата, автомобилните бензини, цигарите; поскъпването на някои от основните хранителни стоки, както и на горивата в световен мащаб, което се пренесе автоматично на българския пазар; етапното увеличението на цените на природния газ, електроенергията за битови нужди и топлоенергията, питейната вода, на транспорта, на услугите и др.; липсата на навремени и ефективни държавни мерки за овладяване на ръста на цените, като ограничаване на спекулата по веригата производител - прекупвач - търговец и на картелите споразумения между производители и вносители на горива.