Излишен дар ли ви е свободата? Проф. Кьосев обясни защо хората още въздишат по социализма

Съществува социален инфантилизъм, който търси уют, авторитет, бащинска закрила, майчина ласка и никаква свобода не му е необходима, коментира проф. Александър Кьосев

Ключови думи: Александър Кьосев, социализма, комунизма, концлагер, свобода

Много хора нямат нужда от свобода. Тя им е излишен дар. Очакват някой да им създава условия, за да се чувстват добре. Това каза в „Лице в лице“ по бТВ културологът проф. Александър Кьосев, след като водещата Цветанка Ризова обяви, че на 1 февруари е редно да отдадем почит на хората, които бяха жертви на комунизма. 

Той сподели, че неговият чичо е бил в лагера на смъртта в Белене. „Концлагерът е машина за безнадеждност. Много хора са били мачкани и вкарвани в това състояние. Единици са тези, които са успели да оцелеят“, заяви професорът. 

Имало е вълни от самоубийства на бивши концлагеристи, добавя той.

Очевидно травматичния спомен ги дебне, коментира водещата. 

„Има у тези хора странно усещане за вина за това, че са живи. Казват си „аз оцелях, но другите умряха“, обясни културологът.

„Социализмът се състоеше от различни пластове и имаше социални ниши. Усещането за несвобода обаче навсякъде бе чудовищно. То напрягаше душата на човека. Сега ми обясняват как хлябът бил по-евтин, а доматите – по-червени“, добави той.

Съществува социален инфантилизъм, който търси уют, авторитет, бащинска закрила, майчина ласка и никаква свобода не му е необходима, коментира професорът. 

Свободата изисква усилия, труд, подчерта той.

„Не мога да разбера защо има интерес към хан Крум, а не към близкото минало? Защо ханът не е досаден, а за комунизма – е“, изтъкна Александър Кьосев.
 
„Омраза, носталгия, пародия – за мен това са трите начина за отношение към близкото минало. Единият е ясен – той беше рожба на 90-те години, когато хората мразеха и искаха да се махнат от онова ужасно време. И когато се роди слоганът „Кой не скача е ченге“. Другото е една трудно обяснима носталгия, съпроводена към митове в социалните мрежи колко хубаво е било“, добави той.

„Носталгията си е носталгия по младостта, към която се прибавят политически коефициенти. Но най-неприятното е, че третият тип отношение към миналото, който аз съм нарекъл „пародия“ – цялата съвременна младеж се отнася с насмешка и неразбиране към тази проблематика. Писнало им е от тази работа“, изтъкна културологът. 

„Вместо да има морален натиск от страна на младежите, се случва обратното. Аз правя лесни обобщения, не е вярно това за всички, но в преобладаващите случаи мисля, че е вярно“, допълни той.

„По темата (б.а. за комунизма) има много добри книги, бяха направени изложби, филми, има и изследвания върху целия този период, архивите са отворени, всичко е документирано. Информационни източници има и то в изобилие, но истински интерес към това няма. Младите не се интересуват“, заяви професорът. 

„Когато минеш през личната история, виждаш комунизма по различен начин. Аз обичах моя чичо Кольо изключително много. Че е бил концлагерист обаче разбрах много късно. Вкъщи за това се мълчеше. По-късно аз специално го разпитвах, той каза съвсем малко. Беше потресаващо каква жизнерадост носеше в себе си този човек и колко различни хобита имаше като пенсионер, колко пътуваше. Беше страхотен човек“, добавя той.

Нашите лагери са били по-леки, не са имали такъв тип индустриално унищожаване, както газовите камери, каза още Кьосев.