Наум Шопов направи моя личен живот по-смислен
Най-важните думи на големия актьор, които ги няма нито в книгата, нито във филма са „Когато обичаш, означава, че си жив“
Преди две години Георги Тошев написа книга за големия български актьор Наум Шопов, озаглавена „Личен разговор“. От срещите си с театрала Тошев е направил документален филм със същото име.
Днес, 21 април, между 12 и 15 часа протича и поклонението пред актьора Наум Шопов от в Народен театър "Иван Вазов”, съобщиха от Съюза на артистите в България.
Актьорът почина след дълго боледуване на 81-годишна възраст на 18 април, ден преди в Бургас да бъде представена книгата с тайните от неговия живот.
- Г-н Тошев, Вие написахте книга с тайните на Наум Шопов. Какъв беше той според Вас?
- Срещал съм много големи личности, не само в България, но и по света. Но много рядко ми се е случвало да съм до хора с две много важни качества - да бъдеш естет и етичен човек, което не е равнозначно на това да бъдеш талантлив. Познавам много хора, които са себични и егоцентрични и това се приема за част от таланта им. Наум беше изключително етичен в своя личен и професионален живот. А това, повярвайте ми, наистина е рядкост. Той беше естет, а хората които са призвани да бъдат такива, придвижват обществото ни напред, не само българското, а в глобален смисъл. Наум направи моя личен живот по-смислен. Надявам се чрез филма и книгата животът на Наум да продължи.
- Колко време ви отне работата по филма?
- Чаках за този филм, за тази книга 14 години Наум да каже „да“. Сега съм изключително щастлив, че това ми се случи, че Наум ме допусна много близко в неговия личен свят.
- Какво не знаехте за него, което разкрихте по време на работата върху филма?
- Че е голям актьор, е известно на всички. Това, че е е мъдър, е видимо дори от лаконичните изявления, които е правил. Не знаех, че живота му може да е толкова труден и въпреки това да запази достойнството си. Това ми да де сила да разбера, че когато на мен ми е трудно, е много по-смислено да продължа напред, от колкото да избера по-лесното – да се откажа.
- Каква част от личността на Наум успяхте да покажете във филма и книгата?
- Наум бе от хората, които не обичат да шумят и говорят излишно за личните си преживявания и особено за страданията, през които е преминал. Повечето публични личности много обичат да говорят за това колко им е трудно. Има обаче и такива, които никога не ни занимават с това какво им коства да бъдат добри в това, което правят. Наум е един от тези хора. Има много негови думи, които останаха извън филма.
- Как се променихте след срещата в с Наум Шопов?
- Не познавах Наум такъв, какъвто той се разкри пред мен. Никой не го познаваше. В мен имаше образ на един много голям актьор и много велик човек. Но той ме допусна в неговия свят и се почувствах много превилегирован от това. Всякак дума, която излизаше от него бе урок за мен. Филмът отговори на мои въпроси за смисъла на много неща. Наум като един мъдрец, учител, ме хвана за ръката, разказвайки живота си, и ми помогна да разбера много неща за себе си и света около мен. Успях да реша много свои важни, чисто професионални проблеми.
- Кое е най-важното, което остана във вас след срещата ви с Наум?
- Да не се отказвам, каквото и да ми коства това. Негови думи, които ги няма във филма, останаха дълбоко запечатани в мен. Когато съм с дъщеря ми, когато съм по срещи, когато съм с враговете си, в мен отеква това изречение: „Когато обичаш означава, че си жив“.
