Защо българските лекари предписват предимно скъпи лекарства?

В България лекарите предписват предимно скъпи лекарствени продукти на чужди фармацевтични производители

Ключови думи: лекарства, цени, здравен министър, Стефан Константинов, Десислава Атанасова, здравна каса, лични лекари, скъпи, чужди компании

В България не се прилагат естествени пазарни механизми за намаляване на разходите за лекарства, а се прибягва до по-сложни, непопулярни и изискващи много време мерки за понижаване на стойността на медикаментите.

След като вече бившият здравен министър Стефан Константинов и новият Десислава Атанасова предложиха пакет от промени, които да свалят цените на лекарствата у нас, стана ясно, че те са трудно приложими и засягат различни интереси. В същото време обаче има други механизми, които се използват в Европа, но не и у нас.

Един от естествените пазарни механизми за намаляване на разходите за лекарства е да се изписват и да се купуват повече генерични медикаменти за сметка на скъпоструващите. В момента в България тенденцията на пазара на лекарствата е точно противоположна, обясни Росен Казаков, председател на Българската генерична фармацевтична асоциация.

След като вече бившият здравен министър Стефан Константинов и новият Десислава Атанасова предложиха пакет от промени, които да свалят цените на лекарствата у нас, стана ясно, че те са трудно приложими и засягат различни интереси

В България лекарите предписват предимно скъпи лекарствени продукти на чужди фармацевтични производители, а държавата по никакъв начин не стимулира използването на генерици, което би намалило значително както личния разход за лекарства, така и обществения.

Справка на Националната здравноосигурителна каса показва, че в момента тя плаща за повече оригинални медикаменти, отколкото за техни аналози, като така косвено стимулира купуването на по-скъпите, но частично заплатени от нея медикаменти. Около две трети от разходите на касата за лекарства са за скъпоструващи вносни продукти, а едва около 25% са разходите на институцията за генерици.

Повечето европейски държави стимулират използването на аналози

на скъпите лекарства, но за момента такива стимули в България не се прилагат, твърди Росен Казаков. Председателят на българската генерична асоциация посочи някои конкретни мерки, които се прилагат в европейските държави за предписване на генерици.

Във Франция е възприето правилото да се изписват минимум 65% генерични лекарства за социално значими заболявания. В Белгия също има правило определен процент от рецептите, които предписват общопрактикуващите лекари, да бъде насочен към генерични лекарства с по-достъпни за пациентите цени.

В Унгария е въведена т.нар. практика "dear doctor letter"

за стимулиране на лекарите да предписват генерични лекарства. Практиката "dear doctor letter" е въведена с цел да се ограничат разходите за лекарства от публичните здравни фондове и да се използват по-ефективно. Ако през дадена година здравните власти констатират, че съществува опасност от преразход на средства за определени заболявания, те изпращат препоръки към лекарите да изписват лекарства с по-приемливи цени за тези заболявания, за да бъде избегната опасността от преразход. Тези препоръки се наричат "dear doctor letter".

Другата възможност (отново в Унгария) е използването на специализиран софтуер, който класира медикаментите по тяхната стойност. Той дава възможност на лекаря във всеки един момент да провери какви медикаменти и на какви цени могат да бъдат предписани за съответното заболяване.

Така той може да информира пациента в момента на прегледа какви са вариантите за предписване на лекарство за неговото заболяване. Така лекар и пациент могат заедно да преценят кой е оптималният вариант за лечение, вземайки предвид едновременно терапевтичните характеристики и цената на медикаментите.

Фактът, че делът на разходите за генерици на националната здравна каса е значително по-малък в сравнение с този на оригиналните медикаменти Росен Казаков отчита като порочна практика. Според него причините са свързани с липсата на рационален подход при разходването на средствата на НЗОК за лекарства.

Ако в рамките на мандата на новия здравен министър и на новия управител на здравноосигурителната каса тази практика се промени, това би било в интерес на потребителите на здравни услуги и на обществото като цяло, смята председателят на асоциацията.

При условие, че в бъдеще здравната каса реимбурсира повече генерични лекарства, по-голям брой пациенти ще имат възможност да се лекуват с медикаменти на достъпни цени. По-широката употреба на генериците ще съдейства и за спестяване на средствата за лекарства на публичните фондове.

Тъкмо неефективното разходване на публичните средства за здраве е основният проблем в лекарствената политика у нас. Затова от асоциацията настояват за повече прозрачност в работата на касата за разходите на публичните средства.

Държавата би могла да улесни достъпа до пазара на генерични лекарства.

Конкретните предложения на българската генерична асоциация са - максимално съкращаване процедурите за ценообразуване и реимбурсиране и съкращаване на срока за обновяване на списъка на заплащаните от касата медикаменти с нови генерични продукти.

В началото на тази година Европейската комисия (ЕК) даде препоръки, свързани с промени в Директивата за прозрачност, отнасящи се до използването на генеричните лекарства. Ако бъдат въведени и приложени, това ще доведе до увеличаване на икономиите за пациентите и здравните институции, ще повиши достъпа до лечение и ще подобри контрола върху здравните бюджети, смятат експертите.

Европейската директива предвижда въвеждане на 30-дневен срок за одобрение на цена и реимбурсиране на генеричните лекарства.

Слагане край на „патентната връзка”, която обвързва процедурите по одобряването на цена и реимбурсиране за генерични лекарства с патентния статут на референтния продукт. Това ще поощри пазарната конкуренция чрез ускореното навлизане на генерични медикаменти на пазара като ще се създадат условия за реализиране на спестявания и повече възможности за осигуряване на достъпно лечение. Тази точка е в унисон със съдебната практика в различни страни-членки, които изключват „патентната връзка” при процедурите за одобрение на цена и реимбурсиране.

Премахване на двойната оценка за биоеквивалентност от органите по ценообразуване и реимбурсиране, когато референтния продукт е вече от няколко години на пазара. Това ще помогне за преодоляване на забавянията при излизането на генеричния продукт на пазара.

*Заглавието е на редакцията