ПП-ДБ искаха да управляват държавата от името и за сметка на ГЕРБ
ГЕРБ направи всички мислими и немислими компромиси, за да „угажда“ на ППДБ, както самият г-н Борисов се изрази веднъж, но търпението изглежда вече се е изчерпало
Радомир Чолаков е роден в Пловдив. Завършил е “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е медийно право в Хамбургския университет, Германия (1991-1995 г.) и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет (2013 г.). Бил е изпълнителен директор на БНТ, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група България, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България. Депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание от ГЕРБ. Той е експерт по канонично право, епархийски избирател и бивш председател на правната комисия и на комисията по конституционни въпроси, вижте интервюто му пред вестник "Труд":
- Г-н Чолаков, ГЕРБ обявиха, че прекратяват преговорите с ДБ за съставяне на правителство. Как да разбираме този неочакван обрат, след толкова седмици на, както изглеждаше, конструктивни преговори?
- От реакциите в социалните мрежи се вижда, че в момента стотиците хиляди избиратели на ГЕРБ въздъхват с огромно облекчение. Истината е, че през последните четири години всички те изпитваха истинска болка от това да наблюдават униженията, на които беше подлагана партията и нейният лидер от страна на цяла серия параполитически субекти, създадени с цел да разрушават политическата система на страната като дискредитират и поставят в ъгъла системните носители на институционалния ред. След като ГЕРБ направи всички мислими и немислими компромиси, за да „угажда“ на ППДБ, както самият г-н Борисов се изрази веднъж, търпението изглежда се е изчерпало. Сигурен съм, че в хода на така наречените от вас „конструктивни преговори“ на колегите ми от ГЕРБ е станало ясно за пореден път, че техните преговорни партньори от ДБ не искат нищо по-малко от това те да управляват страната, те да задават законодателната програма на парламента, те да определят политиките, те да назначават регулаторите, те да влияят върху вътрешната и външната политика и изобщо те да карат влака, от името и за сметка на ГЕРБ. Време беше да им се каже „Не!“.
- Аргументът за прекратяване на преговорите, който беше публично оповестен е, че бъдещите партньори са отхвърлили номинациите за министър-председател както на самия Борисов, така и на Росен Желязков?
- Това изглежда е само върхът на айсберга, макар, че не е маловажен. Вижте, аз наистина съм чувал в частни разговори от представители и на ПП, и на ДБ, че те искат ГЕРБ да бъде унизен. Че искат да виждат Борисов, поставен на колене. Те искаха и работеха системно за това Борисов да изглежда слаб и подчинен в очите на собствените му избиратели и поддръжници, за да разрушат авторитета, неговия, а оттам и на цялата партия. Как трябва да се разбира например това, Борисов да трябва да „угажда“ на лидер на друга партия и да изпълнява желанията му по отношение на кадровата политика в ГЕРБ, освен като публично унижение? Когато този номер мине, идва следващото искане - самият Борисов да не е кандидат за министър-председател. Ако и това мине, следва настояване Росен Желязков да не е министър-председател. Докъде може да продължи това? Колко дълго най-голямата партия може да бъде заставяна да изпълнява чужди воли, а нейният лидер да изглежда като заложник на хора, които не могат да му стъпят и на малкия пръст като познания за управлението и практически опит? Кои са те и какво си въобразяват? Ето, това са въпросите, които всички хора в ГЕРБ си задаваха от дълго време насам и е радостно, че тези въпроси получиха най-сетне единствено възможния отговор: „Не!“.
- Твърди се, че в преговорите ДБ са получили всичко, което са поискали: спиране на избора на главен прокурор, нов ВСС, избор на антикорупционна комисия...
- Да, сигурен съм, че колегите ми от ГЕРБ са се съгласили и са приели всичките им искания, макар че напълно си дават сметка за това, че някои от идеите им отново са противоконституционни, а други биха дали лош резултат. Съгласили са се, за да видят докъде ДБ ще изнаглеят. На тях колкото повече им отстъпваш, толкова по-нагли стават. Е, изнагляли са достатъчно, за да отхвърлят и Борисов, а после и Желязков като кандидати за премиер на съвместното правителство. Щяха да отхвърлят всеки. Впрочем те със сигурност щяха да предложат някой от техните велики юристи, заради които за малко да суспендираме Конституцията, за министър на правосъдието, а Асен Василев отново за министър на финансите.
- Възможно ли е проблемът да е в нежеланието на ГЕРБ да се приемат измененията на закона за съдебната власт до 16 януари и така да се спрат избора на Сарафов за главен прокурор, както твърдят от ППДБ?
- Предлаганите изменителни текстове, с които изборът на главен прокурор трябва да бъде спрян, са обект на силна критика от професионалната общност, включително със съмнения за противоконституционност, което за ППДБ няма никакво значение. Той и проектът на закон за изменение на Конституцията беше подложен на унищожителни критики, но беше ли приет? Беше.
Разберете най-после, че дискусията за т.нар. „съдебна реформа“ по същество е битка за власт и то дори не толкова за поста на главния прокурор. Те знаят, че не могат да си назначат главен прокурор, какъвто им се иска. Знаят и че не могат да изберат ВСС. Битката е на концептуално ниво. Битката е за лидерство. Кой ще казва какво ще става със съдебната власт, а и с регулаторите впоследствие. Чия дума ще се чува, чия програма ще се изпълнява и в крайна сметка кой ще оглави едно бъдещо правителство. Голямото ми притеснение беше, че ГЕРБ може да отстъпи и да се съгласи да гласува предлаганите от ДБ изменения, само и само да има мир, както стана с Конституцията. В разбирането на ГЕРБ това би било тактически компромис, оправдан от уж по-голямата цел да има редовно правителство. Вярвам, че колегите ми от ГЕРБ са осъзнали най-после, че подобни компромиси с принципите, върху които се основава държавното устройство, са стратегическа грешка, която по-късно се плаща ужасно скъпо.
- Кой и защо попречи този закон да бъде приет в 49-ото НС, когато имаше мнозинство ГЕРБ-ППДБ-ДПС?
- Знаете, че 49-ото Народно събрание мина под знака на голямата конституционна реформа. На революционното и уникално изменение на Конституцията на Република България, след което трябваше да се възцари „нов правов ред“, в частност в съдебната система, чрез промяна на държавното устройство от Обикновено народно събрание. Понеже този опит не успя, ДБ имаха и имат намерение да пристъпят към изпълнението на „план Б“, а именно същите резултати да бъдат постигнати чрез изменения на обикновените закони, в частност на Закона за съдебната власт. Целта, която си поставят идеолозите на нашата съдебната реформа е двояка - от една страна прокуратурата и следствието да бъдат обезсилени и поставени под пряк политически контрол, а от друга страна да бъдат скъсани всякакви връзки между съда и другите две власти – законодателна и изпълнителна, като съдът бъде оставен изцяло в сферата на влияние на неправителствения сектор. Ако тези цели бъдат постигнати, това ще означава, че ще имаме прокуратура, която действа под политически диктат и съд, който е станал една абсолютно автономна, самовъзпроизвеждаща се корпорация, в която съдии да назначават децата и внуците си за съдии, които да бъдат контролирани от Инспекторат, съставен също от съдии, освободена от всякакви демократични механизми за прозрачност и отчетност. Според Конституцията цялата власт произтича от народа, но според идеолозите на „съдебната реформа“ съдебната власт трябва да произтича от самата себе си. България от парламентарна трябва да стане съдийска република. Който контролира съда, ще контролира държавата! Това е тяхната идея, облечена в мантрата „независим съд, отчетна прокуратура“. Пак ви казвам, става дума за власт в чистия й вид, за превземане на властта от неотговорни фактори, като парламентът бъде употребен, за да им я предаде доброволно. В тази концепция на депутатите от най-голямата парламентарна група е отредена ролята на жертвени агнета, които с гласуванията си да способстват за прехвърлянето на властта към неотговорните фактори, под заплахата, че ако откажат, ще бъдат етикетирани като „мафия“. Хубавото е, че този номер беше игран толкова пъти през последните години, че вече се изтърка.
- Имате ли някаква информация къде се покри бащата на конституционните промени Христо Иванов? Говори се, че на финала се е бил включил в преговорите за правителство?
- Винаги съм се възхищавал на амбицията, неотклонността и последователността на Христо Иванов в преследването на поставените му задачи. Уважавам дискретния му фанатизъм и пробивната му сила, с които той на два пъти за десет години се наложи над цялата политическа класа и я принуди да изменя Конституцията, без никой да посмее да се изправи срещу него и да му каже: „You will not pass!“ („Ти няма да преминеш от тук!“). Вторият път това стана пред очите ми. За мен той е събирателен образ на едно явление, доколкото е един от оторизираните изпълнители на концепцията, която ви обясних току що. Обърнете внимание, че от 1996 г. до 2014 г., преди да стане вицепремиер и министър на правосъдието, той е бил първо координатор в рамките на Инициатива за върховенство на закона на Американската асоциация на юристите, а после програмен директор на фондация „Български институт за правни инициативи“, като през цялото това време се е занимавал с проекти в областта на съдебната и законодателната реформи. Става дума за ръководна позиция в един цялостен, мащабен, теоретично, идейно и финансово подплатен план за реформиране на съдебната власт по модела на една перманентна революция, който се движи бавно, но непоколебимо и като валяк мачка конституционния ред, докато не постигне целта си, а именно суверенната държавна власт да бъде иззета от легитимните институции и да бъде поверена в ръцете на непарламентарни и недемократични субекти. Респект! Но вижте какво нещо е животът! Ако от ДБ, ако не бяха толкова самонадеяни и бяха приели Росен Желязков да бъде премиер, както ГЕРБ са им приели всички искания за съдебна реформа, то в България глобалистката троцкистка революция щеше да победи в една отделно взета страна и то в 12 без 2 минути, когато тази концепция вече се поставя под въпрос в целия свят. Вярвам, че ако преговорите за правителство в този нелеп формат наистина се прекратят, то това ще бъде истинско избавление за страната ни. В 12 без 2. Точно когато целият свят се отърсва от омагьосвалите го десетилетия неолиберални доктрини, ние да се хвърлим с главата надолу, за да доразрушим каквото е останало от държавата ни, ще е безпределна глупост!
- Все пак ще се съгласите, че е крайно време за редовно правителство? Тези избори не могат да продължават вечно.
- Абсолютно подвеждащо е твърдението, че ни трябва правителство на всяка цена. Имахме вече такива правителства през последните години, служебни и редовни, и цената, която ще плащаме заради техните действия ще е колосална. В резултат на безчинствата в енергийния сектор, извършени включително чрез ПВУ, както и на договорите за газови доставки, България вече няма енергиен суверенитет. В резултат на някои изменения в законите и Конституцията, включително заради прословутата „съдебна реформа“, губим политическия си суверенитет. Някакви мутри на мостовете на Дунав изглежда не са съгласни да сме в Шенген, което чисто и просто означава, че държавата не упражнява суверенитет върху територията си, тоест, няма териториален суверенитет. Заради това, че се поведохме по акъла на шарлатани и нямахме силата да казваме „Не!“ взривихме бюджета и финансовата стабилност и изправихме държавата пред риска да фалира. За капак, в резултат на регистрирането на втора православна църква в навечерието на Рождество Христово, можем да загубим и духовния си суверенитет. Последното за мен е особено важно, защото, както знаете, създаването на Третата българска държава е предшествано от създаването на независима българска православна йерархия. Поставянето – от независимия български съд, подчертавам – под въпрос на независимата българска православна йерархия, комбинирано с назованите току що множество частични загуби на суверенитет, в своята сума би могло да ознаменува по един забележителен начин края на Третата българска държава. Но забележете, как се струпват събитията у нас, както казах в 12 без 2. Сякаш наблюдаваме трескави последни гърчове на неолибералния, троцкистки ред, който е решил като за последно да разрушава която там национална държава му попадне. И понеже България от години насам бива систематично отслабвана и лишавана от съпротивителни сили, защо да не се пробва тук? Като за последно.
Искам да кажа, че следващото правителство, каквото и да е то, има за основна и единствена задача да започне спешно да възстановява суверенитета на българската държава върху тази територия. Нямаме никакво време повече за дълбокомислени анализи и политически сплетни на чаша смути със спанак. Въпросът за това как ще се упражнява властта в България е толкова фундаментално важен, че ако трябва, нека се ходи на избори, докато и последният българин не разбере, че трябва да даде отговор на въпроса какво иска. Иска ли да има собствена държава, която да го пази? Иска ли да има отговорно управление? Или ще позволява на случайни хора да си играят със страната и да рискуват бъдещето, неговото и на децата му?
