Набъбва закрито през 1992 г. гробище до морето, опря тузарските къщи

Автор: Иван ТРИФОНОВ Снимка автора


Закрито с кметска заповед още през 1992 г., гробището в бургаския квартал Сарафово продължава да набъбва с пресни могили и вече е опряло до къщите на тузарите. Гледката наистина е умопомрачителна, видя Бесове.бг. Още повече, че става дума за картина край самия морски бряг – между солниците и началото на скъпия квартал, където са имотите на заможни и влиятелни хора. Има и няколко хотела, които посрещат туристи. Те обаче не искат да влизат в разпри с коренните жители на квартала и не желаят да коментират ситуацията. Местата в това старо гробище отдавна са свършили и за да бъде заличено като такъв обект, трябва да минат минимум 11 години от полагането на последния труп. Едва тогава наоколо и в него може да се строи, за да се съедини кварталът покрай брега с най-красивата част откъм солниците. Вместо да ползват централния гробищен парк, намиращ се на  3 километра по главния път, сарафовци тихомълком продължават да загробват хора, натъпкани един в друг тук, даже и в старите гробове на руски воини, само да не напускат мястото.

Тази непобираща ума картина е следствие от обещан и изпълнен ангажимент на настоящия бургаски кмет от ГЕРБ Димитър Николов. В навечерието на местните избори през 2007 г. се пусна слуха, че върху тези гробища, които по документи са закрити, почва строеж на атракцион и даже се изливат бетонови основи. Населението настръхна. Тогава, като кандидат за кмет, Николов се яви при сарафовци и им даде дума, че ако гласуват за него, ще оформи отново гробищния им парк – независимо, че от 2005 г. е променен застроително-регулационния план.

И действително, след спечелването на изборите през 2007 г., Николов разпореди да се огради отново старото гробище и да му се даде статут на гробищен парк, което предотврати застрояването наоколо. Но кметът едва ли е предполагал, че всички от разрастващия се квартал ще продължат да си заравят покойниците тук вместо в централните гробища, независимо, че са най-близо до тях. За сравнение  жителите на Меден рудник, напр., трябва да пропътуват 10-15 км, за да заровят своя близък, но не роптаят – спазват нормите.