Девойките сънуват бъдещия си мъж на Стефановден, а имениците трябва да...

Ключови думи: стефановден, празник, 27 декември

Днес Светата ни църква тачи паметта на първомъченик и архидякон Стефан. Интересното е, че у нас над 100 000 моми ще сънуват своите бъдещи съпрузи, гласи поверието. 

Общо имениците у нас са над 246 000 по данни на НСИ. Те трябва да колят кокошка, за да им бъде плодородна годината. 

Мощи

Зa мяcтoтo, където cвeтитe мoщи ce нaмирaли, пoлучил oткрoвeниe йeруcaлимcкият прeзвитeр Лукиaн през 415 г. Те нaй-нaпрeд били прeнeceни в Йeруcaлим, a пo-къcнo - в Цaригрaд. Оттам те се разпръснали по целия християнски свят.

Трапезата 

На свети Стефан се молят не само кръстените на него около 246 000 българи. Архидяконът измолва здраве от небесата при изцеление на хора с болести на кръвта и при парализи, предава "Телеграф".

Вярва се още, че пази от инциденти и вражески сили. Според народните вярвания на Стефановден се затваря цикълът на старата година и отваря пътя на новата.  

На софрата е задължителна кокошката - за плодовита и богата идна година. Присъстват още обредният хляб, баница, свинско с кисело зеле, баница с месо или сарми с месо. На този ден младоженците ходят на гости на своите кумове, кръстници и родители. 

Ладуване

На Стефановден девойките гадаят кога и за кого ще се омъжат. Обичаят се нарича ладуване. Те плетат китки, към които привързват пръстен, потапят ги в менче с мълчана вода, след което ги покриват с червено було.

На следващата сутрин една от момите, облечена като булка, вади една по една китките, докато другите пеят обредни песни и гадаят коя мома за кой момък ще се задоми. През нощта момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. 

Историята

Светецът е живял в I век, когато все повече хора в Палестина започнали да вярват в Христос. Апостолите решили да не взимат за себе си грижите за домакинските работи на хората и избрали 7 свои ученици, на които и поверили задачата да раздават дажбите. Те били наречени дякони (служители).

Пръв измежду седемте дякони бил Стефан. Той дотолкова се прочул със своята честност, че дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа.

Това вбесило членовете на Синедриона и те възбудили срещу него народа, като го обвинили, че хулел Бога и Мойсеевия закон. Вместо да се защитава, Стефан обвинил своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона.

Първосвещениците го измъкнали вън от града, край Кедровия поток, и започнали да го замерят с камъни. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!". След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" - и с тия думи починал.