Всички в моя екип обичат професията си и пациентите знаят, че лекуваме не само със знания и умения, но и с душа
Отговорността след подобно признание като „Личност на годината“ е по-голяма – всички те наблюдават – ще продължим да работим така, че усилията, които полагаме, да бъдат оценени, казва медицинският директор на Болница "Сърце и Мозък", който е и университетски преподавател
Доц. Владимир Корновски завършва Медицинския университет във Варна, специализира в Германия, Франция, Белгия и Великобритания. Един от малкото кардиохирурзи, работили рамо до рамо със световноизвестния проф. Тиери Карел. Преподавател в катедра „Хирургични и интервенционални дисциплини“ на университет "Проф. Асен Златаров" в Бургас. Той е медицински директор на високотехнологичния болничен комплекс „Сърце и Мозък“ в Бургас и началник на клиниката по кардиохирургия. „Личност на годината“ за 2023 г. в класацията на Флагман.бг, Лекар на годината за 2020 г. и шест поредни години носител на приза „Лекарите, на които вярваме“.
- Доц. Корновски, какво се промени във Вашето ежедневие, след като станахте „Личност на годината 2023“ в престижната класация на Флагман?
- За щастие нищо не се е променило, освен че отговорността след подобно признание е още по-голяма – всички те наблюдават. Работя със същия ентусиазъм, за да можем да се радваме на добрите резултати в полза на обществото. За мен е чест към мен да има такова внимание. Надявам се това да остане така и занапред и заедно с екипа ми да продължаваме да доказваме, че в България медицината може да бъде на световно ниво.
- А как реагираха пациентите, близките ви?
- Всички са изключително радостни. За мен и колегите ми пациентът винаги стои на първо място и това не е просто фраза, а реална философия на работа – защото освен високотехнологично лечение, нашите пациенти трябва да получават разбиране и да изградят доверие към своя лекар. Щастлив съм, че усилията, които полагаме всеки ден, са оценени от все повече удовлетворени пациенти.
- Вие сте и медицински директор на болница „Сърце и Мозък“, в рамките на секунди се налага да вземате важни решения, които касаят живота на пациентите във всички отделения. Коя е чертата в характера Ви, на която разчитате в такива моменти?
- Не знам дали човешките качества имат нещо общо с точно тази дейност. За мен е важно да не си забравил Хипократовата клетва, освен тясната професионална специализация. При тези решения, които касаят пациенти с комбинирана патология, за мен най-важни са ръководителите на звената, които имат основен допир с лечението. Моята задача е да обединя усилията на всички тези специалисти, така че да предприемем бързо най-правилните стъпки за постигане на желания резултат. Не знам дали е необходимо някакво специфично качество, но трезвата преценка, екипността, опитът и знанията са в основата.
- Коя е вашата любима книга и имате ли време да четете нещо различно от специализирана литература?
- Моите любими книги са дебелите, които засягат кардиохирургията. Лекарите нямаме много време за други четива. Стараем се да сме в крак с времето и четем страшно много статии, новости. Това ни отнема почти всичкото време. Извън такава литература, предпочитам да чета фентъзи романи, които те пренасят в друг свят и малко или много се откъсваш от реалността. Така успяваш да си починеш.
- Защо най-любимата ви книга е „Името на вятъра” и споделяте ли тази максима – че талантът е малка част от успеха на човек, а по-важна е работата?
- „Името на вятъра” е един от романите, които ме пренасят в друг свят. Това важи и за другите хубави фентъзи романи. А относно таланта или работата, то е всеизвестно – човек се ражда с талант, който в даден момент от живота се проявява, но ако не се работи върху усъвършенстването му, той може да бъде погубен или човекът да бъде надминат от друг, който няма талант, но работи усърдно. Като пример мога да дам филма – „Whiplash“, където много добре е представена цената на таланта. Който го е гледал, знае, че става въпрос за барабанисти, които се съревновават един с друг. Едното момче е доста талантливо, но вижда, че без усилия и усърдие нищо няма да постигне.
- Обучавате и специализанти, които следват Вашия път в професията. Разкрийте ни как разбирате, че един млад човек ще стане добър лекар?
- Младият човек става добър лекар тогава, когато е и добър човек. Това важи за всяка една професия. За да си добър професионалист, трябва да си добър човек. При нашите специализанти това го разбираме много бързо в процеса на обучението. Важно е да имат състрадателност към пациентите, ако трябва да могат да ги прегърнат, когато това е необходимо. Пациентите трябва да знаят, че в тяхното лечение лекарят участва не само със знания и умения, но и с душа. Така че моят екип, не само специализантите, но и лекарите, и медицинските сестри, и санитарите – работят с любов. Добри хора са и това ги прави добри специалисти.
Обучението на младите лекари е двупосочен процес. Както ние ги учим да упражняват професията, така и от техните идеи имаме какво да вземем. Когато на младите кардиохирурзи се даде възможност да споделят мнение за конкретен случай, решенията, които вземаме заедно, са най-успешните.
Представете си, вече над 90% от клапанните операции при нас, и специално отбелязвам приноса на друг всеотдаен колега – д-р Петър Узов, се осъществяват при минимално инвазивен хирургичен достъп с 3-4-сантиметров кожен разрез – колкото да премине имплантът. За нас е важно да поддържаме „златния стандарт“ в световната медицинска практика, например при лечението на митралната клапа и когато това е възможно, основната ни цел е да съхраним собствената клапа на пациента, т.е. да направим клапна реконструкция или пластика – максимално пълноценно.
.jpg)
- Колко души обучавате в момента?
- Имаме четирима специализанти. Те идват по график, но понякога за да ги стимулирам ги викам в болницата, когато има извънреден и необичаен казус. Има известна разлика между времето, когато аз бях специализант и сега, а моята задача е да направя така, че младите да разберат, че стремежът към знания и умения е основополагащ.
- Като лекар вие сте доказал своя професионализъм. Случва се да имате операции, които надхвърлят един работен ден. Как се възстановявате след това?
- За щастие тези операции не са чести. Обикновено това са спешни операции, които изискват животоспасяваща намеса. Що се касае за работното време на хирурзите, ние имаме 8, 10, 12, 24-часов работен ден и той приключва, когато приключим с интервенциите. Имал съм процедури, които са надвишавали 12 часа. Там има много фактори, които предоперативно не могат да бъдат известни, да се проявят в хода на интервенцията и могат да променят нейния ход. Докато анестезиологичният и сестрински екип могат да се сменят, това не е така за хирургичния екип – той остава до края. След една такава интервенция, единственото, което може да възстанови енергията на човек, е здравият сън. Нищо друго.
- За шеста поредна година сте номиниран от пациентите и в класацията „Лекарите, на които вярваме“. Това ли е най-голямото удовлетворение в живота на един лекар, доказал се в десетки изключително сложни моменти в операционната?
- За поредна година разбрах, че имам такава номинация. Направили сме доста неща и считам, че имаме принос. Тази класация наистина е голямо признание за мен. Получил съм подкрепата на хората, с които работя, на ръководството на болницата и на близките ми, така че продължавам в същия дух.
- Освен лекарската практиката, Вие развивате и научна дейност, в момента сте доцент, преподавате на студенти в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“, но подготвяте ли и професура?
- Освен ежедневната клинична работа има и научна такава. Защитил съм докторска степен, хабилитирал съм се, избран съм за доцент. Пътят продължава нагоре, следващата стъпка е професор. За нея трябва да изпълня някои изисквания, по които в момента работя. Надявам се скоро и това да се случи.
