Абе, къде е Шарки, бе? И той отплува от „Лазур“!
Абе, къде е Шарки, бе? Този въпрос си задават най-малките фенове на „Черноморец“, които бързо припознаха талисмана на клуба като свой любимец. Шарки /в превод акула/ обаче го няма. Отплавал е от „Лазур“. Неясно как. Дали по собствено желание или и него го е закачила метлата на съкращенията, която гологлавият юрист Пламен Киряков развъртя след назначението му за прокурист на клуба. Ясното е, че Шарки е заминал да си търси късмета в София.
Нека припомним кой всъщност е Шарки и как се роди той. Идеята за клубен талисман на „Черноморец“ беше взаимствана от клубовете в немската Бундеслига. Дадоха я Фреди Бобич и Красимир Балъков през лятото на 2009 г., които по това време заемаха постовете съответно на изпълнителен директор и мениджър на „Лазур“. Феновете прегърнаха сърдечно и одобрително предложението, като избраха талисманът да се казва Шарки, за да кореспондира с прозвището „акулите“ на бургаския клуб. Ролята на Шарки беше поверена на професионалист. Получи я актьорът Здравко Стайков, дипломиран в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Преди да влезе в костюма на акулата, Стайков работеше в пресотдела на „Черноморец“.
Шарки бързо спечели симпатиите на запалянковците. Той ги забавляваше с кълчене в компанията на млади танцьорки преди мач, на полувремето и само при победа – след мач. Обикнаха го най-вече децата, които го наемаха за гост на свои тържества. Шарки стана желан гастрольор и по детски градини и училища. Бургазлии го срещаха и приветстваха по улиците, когато раздаваше флаери и билети за мачовете с безплатен вход.
Стайков си вършеше работата добре, но изпадна в немилост след развода между Митко Събев и Балъков. Безпаричието на „Лазур“ превърна в излишни артистичните изяви на симпатичната акула, която със сигурност ще доказва таланта си в София. Шарки отплува за столицата. На „Лазур“ остана само костюмът на акулата. Да събира прах. Като спомена.
Абе, къде е Шарки, бе? Където е и мегапроектът на Бала...
Суперлуна е в телец. Какво да очаквате
