Как Грузия върви по пътя на Украйна

В Грузия протестите избухнаха заради проектозакона "за прозрачност на чуждестранното влияние", който по същество е аналог на руския закон за "чуждестранните агенти"

Ключови думи: Новини, Флагман, Грузия, Украйна, Грузинска мечта

Името на Виктор Янукович отдавна не се споменава в новините, но бившият украински президент, който преди 10 години избяга в Русия, беше споменат в Грузия. Бидзина Иванишвили, милиардер, натрупал богатството си в Русия, бивш министър-председател и почетен председател на управляващата партия "Грузинска мечта", направи точно това. Говорейки на митинг в Тбилиси в края на април, Иванишвили заяви, че страната му "не е Грузия от времето на Шеварнадзе или Украйна от времето на Янукович".

И двамата политици загубиха властта в резултат на протести. Така Иванишвили даде ясно да се разбере, че партията му няма намерение да се отказва от властта.

Законът за "чуждестранните агенти" и Янукович

В Грузия протестите избухнаха заради проектозакона "за прозрачност на чуждестранното влияние", който по същество е аналог на руския закон за "чуждестранните агенти". Първият опит на грузинските власти да го приемат се провали преди година заради протести. Този път управляващата партия не отстъпва. Грузинският парламент гласува в подкрепа на законопроекта на второ четене, като окончателното му одобрение е насрочено за средата на май. Подобен закон отдавна е в сила в Русия, където се използва за дискредитиране на всички критици на властта - от организации с нестопанска цел до политици, медии и блогъри. Грузинската опозиция смята, че страната върви по пътя на Русия и обръща гръб на Запада.

По времето на Янукович в Украйна също имаше закон за "чуждестранните агенти". Той беше част от пакет закони, приети на фона на опозиционните протести през януари 2014. Това подхрани конфронтацията в Киев. В рамките на един месец, в края на февруари 2014, Янукович и членовете на неговото правителство загубиха властта, а много от тях избягаха в Русия. Това беше втората прозападна революция в Украйна. Първата, Оранжевата революция, се състоя през 2004 и завърши с мирна смяна на властта, точно както Революцията на розите в Грузия година по-рано. А сега?

Европейската реторика на фона на сближаването с Русия

Между Украйна и Грузия има прилики. Янукович беше проруски президент, но дойде на власт под лозунга за европейска интеграция на Украйна. Мнозина вярваха, че той ще вкара страната в ЕС. Но проевропейската му реторика се разминаваше с проруската политика на правителството му, докато не последва пълен обрат през есента на 2013 г., когато беше спряно подписването на споразумението с ЕС.

В Тбилиси "Грузинска мечта" формално поддържа проевропейски курс, но всъщност все повече се отдалечава от Европа и се приближава към Москва. Грузия не подкрепя Украйна във войната и развива бизнес връзки с Русия. Тбилиси отказва също така да наложи санкции заради войната на Русия срещу Украйна, а търговският оборот с Русия се увеличава. И то въпреки факта, че грузински доброволци се сражават на страната на Украйна, а около една трета от грузинското население смята, че властите не подкрепят достатъчно Киев.

Западът наблюдава случващото с недоумение, но с надеждата, че няма да се стигне до нова политическа криза. Скоро предстоят президентски избори в САЩ, отношенията между Тбилиси и Вашингтон се охладиха, а Брюксел вече предостави на Грузия статут на страна кандидатка за членство в ЕС през декември 2023 година. С приемането на закона за "чуждестранните агенти" сближаването с Европа може на практика да бъде спряно. Можем да предположим, че истинската цел на закона за "чуждестранните агенти" е да спре сближаването с Европа, но не и да го обяви официално, както направи Янукович.

Европейският курс на Грузия е по-слаб от украинския

Преди повече от 20 години Грузия стана първата постсъветска държава, в която се извърши мирна революция и смяна на властта, а Украйна - втората. Двете страни бяха смятани не само за най-прозападните държави в Общността на независимите държави, но и за много близки.

Оттогава насам и в двете страни се правят опити за завръщане към формално многополюсен, но по същество проруски курс в икономиката и външната политика. Грузия направи това въпреки фактическата руска окупация на Абхазия и Южна Осетия. В Украйна опитите за връщане в орбитата на Русия бяха провалени. Янукович не издържа на власт дори един мандат, докато "Грузинска мечта" управлява повече от десетилетие. Очевидно значителна част от обществото е доволна от политиката на партията. Евромайданът в Украйна беше много по-мащабен от това, което се случва в Грузия. Прозападният президент Саломе Зурабишвили, която не подкрепя закона за "чуждестранните агенти", има ограничени възможности.

Засега не е напълно ясно кой път ще избере Грузия окончателно. Голяма роля ще изиграе ходът на войната на Русия срещу Украйна. Ако Москва надделее, това ще ѝ даде сили да продължи имперската си политика в постсъветското пространство. В същото време поражението на Украйна би отслабило както самия Запад, така и силите в Европа, които се стремят да станат членове на западния клуб. В такъв случай Иванишвили, който промени реториката си и обвинява Запада, че превръща "Грузия и Украйна в пушечно месо", може да запази влиянието си.

Може би парламентарните и президентските избори през есента на 2024 г. ще дадат яснота. Проевропейският курс в Грузия досега беше по-слаб, отколкото в Украйна. А Иванишвили действа по-предпазливо от Янукович. Но той няма да може да се задържи дълго в шпагата между Русия и ЕС. Много ще зависи от това дали протестите ще останат мирни, или властите ще използват насилие, както направи Янукович. Тогава Иванишвили и "Грузинска мечта" може да бъдт сполетени от съдбата на украинския президент и неговата "Партия на регионите", а Грузия, подобно на Украйна, да преживее втора прозападна революция.

Б. ред. - Статията препечатваме от Дойче веле.