Психолог съветва как да отлепим детето от телефона

Ключови думи: психолог, деца, телефон, съвет

По-малко от десетилетие след масовото им навлизане в живота на хората, вече са налице достатъчно доказателства за негативното влияние, което мобилните устройства оказват върху децата, в зависимост от възрастта им и времето, което прекарват със смартфон или таблет в ръка. То може да се прояви под формата на преодолими състояния като чувство на самота, комплекси и несъвместимост със средата в училище, но също така да прерасне в сериозни метални отклонения.

През последните две десетилетия тревожно нараства броят на самоубийствата сред деца в ранна тийнейджърска възраст с темп, изпреварващ този на убийствата. Не за всичко може и трябва да бъдат винени технологиите, но те са безспорен фактор.

Авторът на наскоро издадената на пазара книга „Да отглеждаш човешки същества: Създайте колаборативно партньорство с вашето дете“ Рос Грийн (Ross Greene) е известен психолог с дългогодишна практика, експерт в работата с деца и техните семейства. Разглеждайки проблема с прекомерната употреба на мобилни устройства от страна на подрастващите, Business Insider се позовава на опита и препоръките на Грийн, насочени към родителите.

Подобаващо за експерт в областта, той нито заклеймява съвременните технологии, нито изразява мнение, че децата трябва да бъдат държани настрани от тях. Вместо това той посочва определени мерки, чрез които рисковете за децата да бъдат минимизирани. В своята практика Грийн е достигнал до убеждението, че когато е нужна работа върху поведението на подрастващите, традиционната концепция за налагане на воля и мнение не дава желаните резултати.

„Ако си мислете, че можете да упражните контрол върху крайния резултат, вие сте в пълна заблуда. Да отглеждаш и да се грижиш за дете е преди всичко да си партнираш с детето, отколкото да оказваш контрол над него“, смята Грийн.

С децата трябва да се говори много и непрекъснато, като стремежът трябва да бъде за поставяне на ясно дефинирани граници предварително – тоест ограничаването на времето, което детето прекарва със смартфона си – един от най-честите проблеми, заради които е търсен от родителите, няма да бъде необходимо, ако предварително му е обяснено кога и по колко време може да го използва.

„В много случаи на децата е даден картбланш, говорейки за достъпа им до електроника“, изтъква основната грешка на родителите, която отключва последващия проблем с прекаляването. Мярката е нещо, което с мъка се отдава на повечето възрастни, какво да говорим за децата с тяхната импулсивност и липса на самоконтрол. Родителите трябва да устоят на изкушението да използват устройствата като начин да разсеят децата по време на вечеря или като форма на успокоение по време на спор.

Вместо това устройства като смартфон или таблет трябва да бъдат предоставени на детето с ясно установени граници от самото начало, така че децата да са наясно по какъв начин могат да ги използват. Дори да сте изпуснали момента, това не е фатално, вдъхва кураж Грийн – важното е преди всичко да разберете какви точно са очакванията ви и да ги декларирате пред децата.

Относно подхода на излагане на тези очаквания, той съветва това да стане чрез диалог с детето, така че и то да може да изрази желанията и чувствата си. Всъщност, според него не родителите, а децата трябва да получат думата първи, тъй като те обикновено реагират с по-голямо огорчение и съпротива срещу наложените от родителите ограничения.

„Работил съм с деца, които прекарват извънредно много време с устройства, за които научавам, че нямат приятели, нито знаят как да завързват приятелства, не се чувстват харесвани и не се сещат за нищо друго, с което да се занимават“, споделя Грийн.

В този случай персоналните устройства се превръщат в своего рода приятели за тези деца. Ако всичко това не бъде изговорено и родителите изобщо не научат за същината на проблема, но побързат да наложат рестрикции и да отнемат привилегии на децата, това ще нанесе повече вреда, отколкото полза, тъй като по този начин ще лишат детето от единствения му отдушник.

Друг чест случай е в привличането, което някои деца изпитват към технологиите, не защото имат някакъв проблем като гореспоменатия, а от скука. В този случай Грийн не посочва решение, освен необходимостта от намиране на решение, което да удовлетворява и двете страни (родител – дете). За родителите остава предизвикателството да се опитат по-упорито да намерят начини, по които да фокусират и задържат вниманието на децата върху други дейности. „Понякога се налага да се потрудим наистина здраво, за да измислим начин да преодолеем дадено препятствие, изпречило се на пътя на детето“, казва Грийн.