Васильовден е, идат сурвакари

Автор: Бесове.Бг

На 1 януари църквата почита големият светец на християнството св. Василий Велики - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.

Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в
Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий кат одете бил невероятно
умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда - цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.

Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.

Същият ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова, най-често дрянова пръчка, и то именно в началото на годината.
 
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка.
 
Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.