Бежанците и ЕС: Напливът ще продължи и през 2024 година

Ключови думи: наплив, бежанци, ес, граница

През 2023 г. политиката в областта на убежището и миграцията продължи да бъде в центъра на вниманието на Брюксел. По-специално, претоварените общини в Германия и споровете в управляващата коалиция доминираха в заглавията на вестниците и в политическите дебати. Други европейски държави също се оплакаха от претовареност на системите си за предоставяне на убежище, посочва сп. "Фокус", цитирано от Dir.bg

Повече хора, търсещи закрила в Европа

Броят на хората, които идват в ЕС, за да кандидатстват за убежище, се е увеличил през последните две години. Докато през 2022 г. те са били малко под един милион души, Агенцията на ЕС в областта на убежището (EUAA) очаква тази граница да бъде надмината през 2023 година.

Това ще бъде най-високият брой от 2015 г. насам - годината, в която в Европа пристигнаха особено голям брой хора, а тогавашният германски канцлер Ангела Меркел издигна лозунга: "Можем да се справим!"

Според официалните данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс през първите единадесет месеца на 2023 г. над 350 000 от тези хора, търсещи закрила, са влезли в ЕС незаконно, т.е. без разрешение.

Нелегалната миграция обаче представлява само малка част от цялата миграция към ЕС, пише на уебсайта на Европейската комисия.

За сравнение: през 2022 г. общо почти 3,5 млн. души са мигрирали в ЕС по редовен път, т.е. хора със статут на бежанци, както и мигранти, които са дошли с цел образование или работа, например.

Напливът към Европа ще продължи

Експертите очакват, че и през 2024 г. много хора ще предприемат опасното - и често смъртоносно - пътуване към сигурни страни. Според Катрин Улард, директор на Европейския съвет за бежанците (ECRE), в световен мащаб се регистрира рекорден брой бежанци.

Само малка част от хората обаче ще потърсят закрила в ЕС. Тя очаква през 2024 г. да пристигнат около един милион души. Повечето от тях действително се нуждаят от закрила, както подчертава експертът по миграция в интервю за Дойче веле.

Давид Кип, който се занимава с германската и европейската миграционна политика в Германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин, признава, че "понастоящем няма признаци за обръщане на тенденцията". Кризите в световен мащаб по-скоро се увеличават, отколкото да намаляват, добавя Кип.

Но този брой мигранти е управляем, казва Улард. Това показва например начинът, по който се процедира с хората, които през 2022 г. избягаха от Украйна в Европейския съюз. Според официалните данни през септември 2023 г. около 4,2 млн. украинци са се ползвали с временна закрила в ЕС.

Вместо да се паникьосва по отношение на числата, експертката по миграция Улард съветва европейските системи за предоставяне на убежище да бъдат направени функционални.

Реформата на ЕС в политиката за даване на убежище

В седмицата преди Коледа Европейският парламент и държавите членки постигнаха съгласие по мащабна реформа на политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището. Преди това политическо споразумение да влезе в сила, то трябва да бъде официално прието от държавите членки и Европарламента. Това е планирано за първата половина на тази година, след като бъдат изяснени техническите подробности.

Политологът Кип очаква новите закони да бъдат приложени след две до три години. Засега централно място ще заема символичното споразумение, което е "политическо освобождение" за участващите в него.

Реформата предвижда по-строги процедури, като например гранична процедура за търсещите убежище с малък шанс за успех. Те ще бъдат настанявани в условия, подобни на тези при задържане - без изключение за семейства с деца. Предвижда се и задължителен механизъм за солидарност между държавите членки, който да облекчи тежестта върху граничните държави. Ако някоя държава членка откаже да приеме търсещи убежище, тя трябва да плати финансова компенсация или да направи друга вноска.

Редица организации за защита на правата на човека остро разкритикуваха планираните разпоредби. Катрин Улард също се опасява, че и без това крехкото право на убежище ще бъде подкопано. Тя смята, че тази реформа няма да реши проблемите в областта на миграцията. "Очакваме повече отблъсквания и откази по границите поради по-голямата отговорност на граничните държави, предвидена в пакта", каза експертката по миграция.

Що се отнася до осъществимостта, Кип смята, че първо трябва да изчакаме и да видим доколко новите предложения са осъществими на практика. Например трябва да се изясни дали ще трябва да се строят лагери за граничните процедури и как те могат да бъдат организирани по хуманен начин.

Допълнителни споразумения за миграция с трети страни

През лятото на 2023 г. Европейският съюз постигна споразумение за миграция с Тунис. В замяна на финансова помощ в размер на общо над един милиард евро, страната трябва да предотврати преминаването на мигранти през Средиземно море. Досега споразумението не е довело до значителни резултати. И изглежда, че налице е известна криза в отношенията Тунис-Брюксел: През октомври тунизийският президент Каис Саид отхвърли плащане от ЕС в размер на няколко милиона евро като "подаяние".

Миграционната дипломация ще стане още по-важна през 2024 г., прогнозира политологът Давид Кип. Сделката с Тунис не е първото споразумение на ЕС с трети държави за недопускане на мигранти в Европа. В миналото подобни споразумения бяха постигнати с Турция и Либия.

В момента ЕС работи по такова споразумение и с Египет. Тези споразумения са много спорни от гледна точка на правата на човека. И не са много успешни, твърди Катрин Улард: "Няма реален интерес или желание да се облекчи Европа от нейната задача".

Има и още: планираните сега гранични процедури изискват и по-нататъшно сътрудничество със страните, които приемат отхвърлени кандидати за убежище, както обяснява Давид Кип. Въпреки това не е в интерес на транзитните държави да приемат обратно хора от трети страни.

Ще продължи ли миграцията да бъде тема в предизборната кампания на ЕС?

Понякога повече, понякога по-малко. Неофициално в Брюксел се говори, че е необходимо и споразумение относно политиката за предоставяне на убежище, за да се отнеме вятърът от платната на десните популисти.

Изборите за Европейски парламент ще се проведат през лятото на 2024 година. А въпросът за миграцията често е играл важна роля за резултатите от последните избори в Европа, като например неотдавнашните избори в Нидерландия.

Експерти като политолога Давид Кип обаче са скептични, че новите правила за предоставяне на убежище могат да допринесат за намаляване на взривоопасността на проблема. Реалността е такава, че миграционните движения ще продължат.

Италия е от страните на първа линия, които се сблъскват най-остро с проблемите, свързани с миграцията. Страната е изправена пред "епохално предизвикателство", посочва Австрийската новинарска агенция (АПА).

"Опитвам се да реша проблема в структурно отношение и това изисква международно подкрепа", обясни премиерката на страната Джорджа Мелони. Тя посочи в четвъртък, че не е доволна от резултатите по отношение на миграцията, особено като се има предвид работата, която тя инвестирала в това начинание. В същото време Мелони посочва: "Но смятам, че нещата щяха да бъдат много по-лоши, ако не бях го направила".

През 2023 г. на италианския бряг са пристигнали 157 652 мигранти, което е с 50 % повече от пристигналите 105 131 през 2022 г., показват данни на италианското министерство на вътрешните работи. Също така през миналата година са пристигнали 17 319 непридружени непълнолетни лица, което е с 23,3 % повече, отколкото през 2022 г.

Ако и през 2024-та тенденцията се запази - а това се очаква, тъй като кризите, пораждащи миграцията, не показват намерение да затихнат, то и новата година ще бъде тежка.