2023-а затвърди новия двуполюсен свят, обръщането на глобализацията и зациклянето на Китай

Има четири въпросителни, които ще определят шансовете за съществуване на управляващата коалиция у нас, смята Владимир Шопов

Ключови думи: Владимир Шопов, партии, Китай

Краят на годината традиционно е време за обзор и прогнози. Изпратихме съответни въпроси на анализатори. Ето какво мисли политологът Владимир Шопов.

- Какви очаквания имахте към управлението на „сглобката“ в началото и как Ви се вижда ситуацията към момента – шест-седем месеца по-късно?

- В конструирането на сегашното управление има повече основания, отколкото често си даваме сметка. Войната срещу Украйна ускори създаването на нова геополитическа среда, в която България се явява полу-периферия, която се нуждае от стабилизиране и укрепване. Анти-ГЕРБ формулата за управление бе изпробвана, но четворната коалиция бе прекалено шарена и съставена от несъвместими политически елементи. Станахме свидетели и на квази-президентско управление и опит за подкопаване на конституцията и модела на парламентарната република. Нещо повече, в страната се конструира де факто анти-западна коалиция в лицето на БСП, „Възраждане“, ИТН и Румен Радев, което променя съществено политическия контекст у нас. На този фон, сегашното управление има политическа логика и бе донякъде последен вариант, преди да настъпят трайни рискове за конституционната основа на политическата ни система и външнополитическите позиции на страната. В този смисъл, моите очаквания и поглед към де факто коалицията са през тази призма и начинанието ми изглежда сравнително успешно, независимо от всичките проблеми на тази конфигурация (недоверие, взаимно изнудване на моменти, непоследователност в някои решения, липса на достатъчна предвидимост).

- ГЕРБ и ДПС държат на определението „евроатлантическо управление“. То адекватно ли е?

- Бих казал, по-скоро да. На прага на Шенген сме и членството ще е факт през идната година. Работата по влизането в еврозоната напредва и със сигурност имаме много повече шансове, отколкото през предходните години. Възстановено е външнополитическото доверие в страната и това има съвсем конкретни положителни последствия. Най-накрая бе стартиран процесът на постъпване на милиардите европейски инвестиции, които бяха блокирани без Парламент и стабилно правителство. Отлаганата с десетилетия модернизация на българските въоръжени сили не просто се ускори, а има ясна посока, стратегия и перспектива. Енергийната независимост на страната нараства успоредно с разкачването от Русия и включването ни в множество алтернативни доставки и енергийни мрежи. Енергийният преход също реално стартира, а той може да бъде направен основно с евросредства и нови западни инвеститори. Така че отговорът е да, но всички тези елементи следва да бъдат доразвити и разширени. България има нужда от целенасочени усилия в тези сектори за поне няколко години напред, за да се видят системните ползи от тях за българските граждани.

- Какво очаквате да се случи през следващата година с „некоалицията“ между ГЕРБ (и ДПС) и ПП-ДБ?

- Де факто коалицията в момента има изключително предизвикателен шестмесечен период пред себе си, за да продължи своето функциониране. Тя функционира през краткосрочни хоризонти и идните месеци няма да са изключение. Има четири въпросителни, които ще определят шансовете й за съществуване. Първата е свързана с назначенията в регулаторните публични органи, които са невидимата инфраструктура на функционирането на държавата. Там трябва да бъде постигнат баланс между промяна и подобрение на тяхното функциониране и целите за влияние на отделните играчи. Втори риск е ротацията през месец март, оценката за свършеното, смяната на министрите и моделът на управление на Мария Габриел. Третата въпросителна е свързана с еврозоната и евентуалната покана за присъединяване. Ако това не се случи, това е личен вот на недоверие в Асен Василев и удар по евро-атлантическата мотивация на правителството. Четвъртата е свързана с динамиката на общественото мнение. Ако към средата на 2024 година няма съществено разместване, това би имало стабилизиращ ефект. От тази гледна точка, правителството в момента по-скоро има половин-годишен хоризонт, при това под условности.

- Очаквате ли фундаментални промени в ДПС? Там се очертава нов лидер.

- Ефектите от маневрите в ДПС се надценяват. Не очаквам дълбока промяна по никоя съществена линия. Нито партията ще разшири електоралната си база, нито ще усили своята легитимност в лицето на повечето избиратели, нито ще промени съществено поведението си. Евентуален избор на Делян Пеевски няма да я направи по-приемлив външнополитически партньор, нито ще разреши неговите лични проблеми. Единствената въпросителна е в каква степен той ще се опита да форсира някакво разместване, когато тези последствия му станат ясни. Ако отиде твърде далеч, можем да станем свидетели на повторение на обществения взрив от 2013 година, когато бе избран за шеф на ДАНС. В България обаче традиционно има свръх-интерпретиране на ДПС и Ахмед Доган, без за това да има особено основание.

- Кои бяха за Вас ключовите процеси/събития в международен план през 2023 г.?

- Има поне три съществени тенденции, които се консолидираха през отминаващата година. Първата е новият двуполюсен свят, политическият Запад от една страна и оста на агресивните и ревизионистични автокрации от другата (Русия, Китай, Иран, Северна Корея и други). Вече няма съмнение, че това е основната линия на разделение и всяка страна трябва да се позиционира спрямо нея. Мястото на България наглед е очевидно, но изисква препотвърждаване и задълбочаване. Втората тенденция е обръщането на глобализацията, трансформирането й в регионализация и завръщане на идеята за национален стопански гръбнак по отношение на основни икономически дейности и производства. Няма да има еднозначна и окончателна формула на това пребалансиране, всяка страна ще трябва да го направи за себе си. В нашия случай, това е вкореняване в единния европейски пазар, но и привличане на нови големи, структурно-определящи инвестиции в сектори като енергетиката, автомобилостроенето, ИТ, въобще индустриите на бъдещето. Третата много важна тенденция е зациклянето на Китай. Той е все по-автократичен, все по-затворен като икономика и вече изправен пред неотложни структурни проблеми, а не просто циклични затруднения. Всичко това ще промени много глобалния стопански свят. Казано иначе, 21-и век няма да е китайски.

- Очаквате ли развръзка във войната на Русия срещу Украйна през 2024 г.? В каква посока?

- Вече е видимо, че характерът на тази война се трансформира, в позиционна война на изтощение. На пръв поглед, Русия е по-подготвена за нея, вече се трансформира във военна икономика; защитава позиции, а не осъществява офанзивна стратегия; има зад себе си де факто международна коалиция, която регулярно я снабдява с амуниции и стоки с двойна употреба, а Путин изглежда по-уверен в сравнение с целия период от февруари 2022 година насам. Основният проблем на Киев остава дисбалансът между военните нужди за решителна офанзива и реалното снабдяване с необходимите ресурси. Той дори може да се задълбочи, вече е видно забавянето от страна на САЩ и ЕС. Но цялостният баланс между двете страни ще се запази. Все пак, все по-малка е вероятността от пълноценно възстановяване на териториалния интегритет на Украйна и предстои изключително трудният и деликатен процес на политическо адаптиране към тази перспектива. От друга страна, Москва няма да спре военните действия, докато не стане ясен победителят на президентските избори в САЩ през ноември. Едва след това можем да станем свидетели на по-бързи процеси. След този вот вече ще имаме яснота как точно ще изглежда външната политика на Вашингтон през идното половин десетилетие.

- Кои очаквате да са най-горещите точки по света през следващата година в геополитически план?

- Извън Украйна и ивицата Газа, съществуват поне няколко рискови точки през идните месеци. Голямата въпросителна е Тайван, президентските избори там и реакцията на Пекин. Но политиката на „затягане на примката“ ще продължи, а при победа на кандидата на партията, подкрепяща независим Тайван, можем да станем свидетели на ескалация. Трябва да се има предвид, че това е конфликт с огромен потенциален ефект на доминото - геополитически, стопански и военен. Той е в състояние буквално да пренареди глобалната политика и икономика. Не бих подценявал и нарастващите конфликти между Китай и различни държави в Азия в южно-китайско или западно-филипинско море, както и напрежението между САЩ и Китай в този регион. Там на няколко пъти те бяха буквално на метри от пряк сблъсък. Отделно от това, доста важни страни в югоизточна Азия изоставят политиката на търпение спрямо Пекин по тези въпроси, например, Филипините и Виетнам. Северна Корея остава малко встрани от световното внимание, но никой няма точна представа колко близко е Пхенян до използваемо ядрено оръжие. Ако това стане факт, целият сегашен режим на сдържане на пролиферацията на ядрени оръжия ще бъде под безпрецедентен натиск. Не изключвам и конфликтни ситуации на Балканите, в Косово, но и нестабилност в Сърбия, както и в Босна, поради радикализацията на Милорад Додик и опитите за откачване на Република Сръбска. Дори Северна Македония изглежда вътрешно все по-разделена и конфликтна.

- Напролет предстоят избори за Европейски парламент, включително и у нас. Очаквате ли изненади, в каква посока?

- Изненадата на изборите за ЕП е видима още отсега. Вече се надигна вълна от недоволство по няколко линии, която не може да бъде още овладяна. Тя включва нарастване на имиграцията и бежанците, инфлация и общо поскъпване на живота, негативни последствия от зеления преход, в някои страни намаляване на подкрепата за Украйна и деиндустриализация. Европа навлезе в нови преходи и трудно ги овладява. На ниво ЕП, това ще се види в увеличаване на подкрепата за дясно популистките и радикални партии за сметка най-вече на либералите и „зелените“ и донякъде на социалдемократите. Но трите основни центристки евро партии – ЕНП, ПЕС и „Възобнови Европа“ ще имат мнозинство и ще успеят да изберат комисия и състав помежду им. Промяната ще е по-скоро на ниво политики и ще се усети бързо по посока на по-рестриктивна имигрантска политика, забавяне на енергийния преход, нови средства за индустрията и други. Подобна конфигурация всъщност действа укрепващо на съюза, защото осигурява представителство на мненията на самите европейци. Това обаче не означава, че интеграцията ще спре. Напротив, в доста области тя ще се ускори, например, отбрана, сигурност, европейска индустриална политика, ИТ, производствени вериги, автомобилостроене. Нещо повече, евентуално преизбиране на Доналд Тръмп в САЩ ще ускори този процес.