Управлява ни сган, в политиката са, за да се облагодетелстват, каза отец Боян Саръев в последното си интервю

Боян Саръев издъхна преди минути на 67-годишна възраст, вчера бе публикувано последното му интервю, което е дадено няколко дни по-рано - преди да се влоши рязко здравословното му състояние

Ключови думи: Боян Саръев, новини, МБАЛ д-р Атанас Дафовски, свещеник

67-годишният духовник отец Боян Саръев, който развиваше широкомащабна благотворителна, образователна и мисионерска дейност в Родопите, почина тази нощ след кратко боледуване. Той издъхна преди минути в кърджалийската болница МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски". Само преди няколко дни отец Саръев е разговарял с колегите от сайта Pik.bg. Вижте последното му интервю, което бе публикувано вчера - 26 декември 2023 година.

- Отец Саръев, намираме се на прага на светли християнски празници, предстои Рождество, а изпращаме поредна трудна и тежка година. На какво, според вас, ни научиха изпитанията - знаем, че Бог ни изпраща изпитания, които можем да понесем. Справихме ли се с този наш кръст?

- Изпитанията ни дава Господ именно за вразумление, за поправяне на нравственото ни състояние, за размисъл, за това да станем по-добри, по-вярващи, повече уповаващи се на Бога. Но човечеството не си взема поуки и много-много не поглежда задълбочено на тези знаци, които Бог ни изпраща под всякакви и различни форми. Не си вземаме поуки, не си правим изводи. И в края на краищата едно и също вършим, едни и същи грешки повтаряме. И не се променяме много, особено в духовен план. Иначе в материален план човечеството със сериозни, широки крачки крачи към научно-техническия прогрес, който е стълбичката, която води нагоре. Но всъщност стълбичката нагоре води надолу - в нравствената и моралната деградация на обществото. Защото обществото като цяло - не само в България, но и в света, става все по-бездуховно, все по-нечувствително към болките, страданията, милосърдието, към нуждите на околните. Ставаме все повече егоисти и по-малко човеколюбци.

- Има една интересна мисъл на Стайнбек, който казва: "Винаги ми се е виждало странно - качествата, които ценим у човека - добрата, честност, щедрост, откритост, разбиране и чувство - всички те съпътстват неудачите в нашата система. А ония черти, които презираме - нетърпимостта, алчността, лакомията, низостта, егоизмът - те са пътят към успеха. И макар хората да се възхищават от стойността на първите, те обичат плодовете на последните". Защо е така, според вас?

- За това, защото Бог сътвори по свой образ и подобие човека и го сътвори да бъде добър, да бъде благороден, любящ, състрадателен, милосърден. Но върху човека придоби власт и Сатаната. И това, което Сатаната ни нашепва непрекъснато, което ни внушава да вършим, е по-приемливо за човека, по-атрактивно, по-занимателно, по-приятно и по-лесно изпълнимо в края на краищата. И Сатаната ни внушава, че това, което той ни кара да вършим, не е от него, а всъщност е наше желание. Напротив - всичко, което противоречи на Божията воля, на нравствените закони, заложени от Бог в душата на човека, всичко, което противоречи на добродетелта, е от Сатаната. Обаче ние си мислим, че си изпълняваме наши желания, че това е наш личен избор, което е много голяма клопка. И най-страшното, което Сатаната върши е, че се прави, че него го няма. И когато ни внуши, че той не съществува, стигаме до такава степен на ужас и падение, че объркваме всички понятия - за добро и за зло. Също голям успех на Сатаната да размаже границата между доброто и злото, да се размият те, за да не можем да отличим нравственото от безнравственото. Така той ни внушава, че няма Бог, че Творецът отсъства въобще в света и че той няма свое битие. А това води до пълен крах, до пълен разпад, до пълно своеволие - щом няма Бог, значи всичко е позволено.

- И в този смисъл - по-вярващ или по-суеверен е българинът?

- Вижте, по начало няма невярващи хора. За да може да живее, той вярва. Говорим за вярата като общоабстрактно понятие. "Аз трябва да вярвам - че съм здрав, че мога да свърша някаква работа, да отида и да се върна" ("За да мога да отида и да се върна"). "Аз вярвам в постулатите на определени научни теории" ("За да мога да продължа да се занимавам с наука и да изучавам тази наука"). А постулатите са неща, които не са доказани, а се приемат така - на вяра. Вярата съществува като дълбоко състояние на човека, но вярата в Бога е много слаба. А суеверието е масово. Всъщност, то замества вярата. Понеже имаме неразбиране на това що е Бог, Божие битие, Божия воля - в крайна сметка суеверието расте на мястото на вярата - в сърцето. И това е вяра не в самия Бог, а вярване в празни е вятърничави неща.

- Кажете ми, как живеят хората във вашия град - какво чувстват, споделят, кое ги тревожи? Защото България не е София. А обикновено по телевизията вървят новини, които засягат най-често големия град. Малкият град как живее?

- Ами да ви кажа - както навсякъде. Хората живеят със своите проблеми, вторачили сме се в материалното, някакъв консуматорски подход към нещата, потребителско отношение - към всичко, което може да се види и пипне с ръка, да се изяде и изпие. А всичко останало, което е в света на невидимото, на духовното, то сякаш не съществува. Дори ето, сега понеже сме в навечерието на Рождественските празници, хората слушат реклами, приказки от телевизора за Коледа, не за Рождество. А Колада е седмото божество на славяните и това е фактически Бог. Волно или неволно ние отразяваме езически богове в момента, наричайки Рождество Коледа. Хората въобще не се интересуват от духовната същност на празника. Те се интересуват - какво ще има в билата, къде има промоции, какви подаръци ще си раздадем. А всъщност рожденият ден на нашия Господ Иисус Христос е на Рождество Христово. Когато хората отиват на празника на някой рожденик, те му носят подарък - радваме му се, пожелаваме му щастие и т.н. И не си разменяме помежду си подаръци, когато отидем на рожден ден - а рожденикът да стои в ъгъла забравен. А ние правим точно обратното - за Господа не се сещаме изобщо, а се сещаме това да си разменяме подаръци, да си натъпчем хладилника, а след това и стомасите.

И както казва Апостол Павел: "Просто сме превърнали стомасите си в свои богове". И от този грубо комерсиален подход на църковните празници се стига до профанизация не само на Рождество Христово, но изобщо на цялата празнична система на християнството. До пълна профанизация и до пълен срив.

- А говорят ли хората за политика, за политиците ни? Защото от октомври насам гледаме един ужасен бутафорен цирк, който се разиграва в Народното събрание. Вълнува ли ги това, недоволстват ли?

- Честно казано, на хората им омръзна да чакат нещо да се свърши от политиците. Те не се уповават на политиците - всеки индивидуално се спасява, кой както може. Човек като има храна на трапезата си, що-годе е материално осигурен и има работа, него не го интересуват никакви политици, никакви партии и демагогия. Обществото ни е лишено от всякаква илюзия и от всякакви идеали. Което е всъщност основната причина за изпадането в депресия - както на отделния човек, така и на цялото общество. А когато човек е в депресия, или нищо не яде, или непрекъснато се тъпче. Нашето общество непрекъснато се тъпче, ние непрекъснато се оплакваме - че сме бедни и т.н. Като влезете в магазина, не можете да сварите да си напазарувате, защото има цели тълпи пред вас. Като отидете в заведение, няма къде да седнете, защото всичко е заето. Като отидете сте на улицата, не можете да пътувате, защото всяко семейство, всеки член от семейството си има свой автомобил. И всичко това е свързано с материалното. Аз започнах да се съмнявам, да подозирам, че българският народ е в състояние на бедност. По-скоро ние по инерция се оплакваме, недоволстваме и т.н., което по-честно казано е като някакъв оплаквателен каприз, отколкото действително някаква материална бедност.

Бедността е духовна, не е материална, според мен. Ако все пак, ако има някъде определени слоеве в обществото да преживяват бедност и лишения, то причината е в духовността. Защото причина за бедността е липсата на духовност. Когато едно общество е духовно, когато то просперира в духовен смисъл - във вярата си, то никога не обеднява и никога Бог не го оставя нито гладно, нито жадно. И затова Спасителят казва: "Първом търсете Царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се въздаде".

- През вашите очи как изглежда парламентът? Винаги сте безупречно точен в "диагностиката си" - и на обществения живот, и на политическия такъв. Ако ви попитам кои са "смъртните грехове", които най-често се виждат от парламентарната трибуна, какво бихте казал?

- За мен парламентът и изобщо политическата система е узурпирала цялата власт, цялото общество. Узурпирали са всичко, което може да се използва по някакъв начин в материален и финансов план. И никой не е в състояние да ги прогони, подмени или смени. Те на ротационен принцип се сменят, управляват. Стари муцуни, стари комунистически кадри, декласирани типове оттук и оттам се събират, като някаква сган. А в политиката и в парламента са просто единствено и само с цел да се облагодетелстват и да имат някаква финансова и материална полза. Нищо друго не ги интересува! Те дори не споменават думата "България", думата "български народ", или "народът ни". Те казват "нашите избиратели", "електорат". Разбирам, ние сме гражданско общество, но преди всичко сме народ. И това трябва да се казва, това стопля душите на хората - като кажеш "българският народ". А това не се споменава.

Така че това е моето мнение за парламента. И не знам докога ще издържи нервната система на българския народ. Тя е здрава, тя е опъната, но от историята знаем, че българският народ е дълготърпелив, но когато наистина му "падне пердето", той е способен на страшни и непредвидими неща.

- Ние като народ минахме през много трудни моменти. Първо ковид, после икономическа и политическа криза, инфлация, войната в Украйна. Научихме ли се да сме по-състрадателни, по-съпричастни? Или пак се затворихме в себе си?

- Народът ни е състрадателен. Народът ни е чувствителен към болката на хората. В началото на войната аз приютих 35 деца и жени бежанци от Украйна. Разчу се това в града и се получи цяла върволица от докоснати от болката на тези хора, които с истинско състрадание носеха дрехи, отделиха средства финансови и т.н. И тези бежанци си отидоха доволни, доколкото може при такива обстоятелства да се каже "доволни", от грижите на местните хора. Ние нито ден не сме изпадали в състояние да се чудим с какво да ги храним. Те се хранеха с прекрасни неща - дарителят може да не се храни вкъщи, но носи на тях. Така че нещата не са безвъзвратно загубени. Българският народ е едно. Българската политическа класа, българските политици - съвсем друго. Огромна разлика има.

Политическата класа е мръсната пяна, както казва Алеко Константинов, в обществото. Мръсната пяна излиза винаги на повърхността. И се възползва от всякакви ситуации.

- Какво ще пожелаете на читателите ни за следващата година? Как мислите - ще бъде ли тя по-добра или ще продължим да се движим по тази ужасна спирала и лутания?

- Изпитания винаги ще има, защото обществата, както и отделният човек, живеят в грях. Защото ние повече се вслушваме в Сатаната, отколкото в Божето слово и във Волята Божия. Бог допуска в резултат на това изпитания, страдания, катаклизми, войни, земетресения, наводнения... Такива изпитания е имало винаги, ще има и занапред. Но не бива това да ни отчайва. Животът си върви, животът си тече. Повече да се уповаваме на Бога, по-малко на грешни човеци. По-често да поглеждаме към небето, отколкото към земята. И първом да търсим Царството Божие и Неговата правда. А всичко останало ще ни се въздаде от само себе си.