Васил Терзиев назначи за зам.-кмет внука на главния прокурор от Възродителния процес

Ключови думи: Васил Терзиев, новини, Флагман, Държавна сигурност, Николай Лютов

Столичният кмет Васил Терзиев назначи Никола Лютов за зам.-кмет по правни и административни въпроси. Той ще отговаря за управлението и структурирането на правните и административните процеси, съобщава сайтът "Гласове".

Никола Лютов се дипломира като бакалавър по право в Лондон, специализира международно бизнес право в Атина и завършва магистратура по финансово право в Чикаго с фокус върху корпоративна и банкова несъстоятелност и преструктуриране.

Придобива правен опит в световни лидери в индустрията като KPMG, Deloitte и CMS Cameron McKenna. Работи като консултант на частна практика в сферата на финансовото право, несъстоятелността, преструктуриранията и управлението на инвестиционни активи.

Никола Лютов е внук на главния прокурор на България по време на Възродителния процес Костадин Николов Лютов (1981-1986).

Сайтът desebg.com пише за Костадин Лютов, че е отговорен за принудителното изолиране на над 500 мъже от турското малцинство, най-активни противници на насилствената смяна на имената им през 1985 г. Това е станало със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, одобрена от главния прокурор по това време Костадин Лютов.

Тя представлява строго секретна заповед от 9 април 1985 г. и се отнася за изменение на предходни заповеди на министъра във връзка с прилагането на превантивната административна мярка „принудително установяване на друго населено място”.

С документа се възлага работата, наблюдението и контрола на принудително изолираните в концлагера „Белене” лица да се извършва от отдел „Затвори” на МВР-ДС.

От заповедта става ясно, че въпросните лица са изолирани на „строго охраняваната територия на остров Белене”.

В периода 1985-1987 г. в концлагера „Белене” по въпросната заповед са принудително изолирани без съд и присъда общо 517 турци.

Проф. Велко Вълканов пише за него „Лютов участвува и в заговора срещу Я. Янков. Като главен прокурор той прояви суровост, която излизаше извън мярката на справедливостта. Неприятно ми е да го кажа, но истината все пак е такава: когато Лютов почина, много от юристите не прикриваха радостта си. За да изразят отношението си към него, използваха думи, които не бих искал да възпроизвеждам.“