Колата се отнема при шофиране с 1,2 промила, но не и при убийство на пътя. Това е безумен подход

Отива се към драстични мерки, които не са адекватни спрямо другите наказания в НК за подобни деяния, смята юристът

Ключови думи: Александър Кашъмов, новини, Флагман, Бургас

Тема в развитие

Само за седмица полицията в Бургаско иззе 24 автомобила на дрогирани и пияни шофьори Колата се отнема при шофиране с 1,2 промила, но не и при убийство на пътя. Това е безумен подход Може ли „да минете метър”, ако ви спипат пиян зад волана и какви са пропуските в прословутия чл. 343б от НК

Иззеха колата на 23-годишен бургазлия заради цигара с марихуана Шофьор на камион с 3.02 промила алкохол е първият, който „изгоря” в Бургаско по новите правила Полицията конфискува първите коли на пияни и дрогирани шофьори (видео) Конфискуването на автомобили задава повече въпроси, отколкото отговори ВНИМАНИЕ! Промениха НК, конфискуват колата ви, ако карате пиян или надрусан

виж още

скрий

Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, защита от дискриминация, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред.

През последните 24 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ), Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Американската агенция за международно развитие, Правна инициатива „Отворено общество”, фондация „Конрад Аденауер”, фондация „Фридрих Ерберт”, AccessInfo Europe, GTZ & Planet, фондация Nicolaas Witsen и др.  Пред колегите от вестник 24 часа той коментира актуалната тема от изминалата седмица - промените в Наказателния кодекс, които позволиха да се изземват коли от пияни или дрогирани шофьори. 

- Адвокат Кашъмов, полицията вече прибира автомобили на шофьори, заловени зад волана пияни или дрогирани. В Бургас за два дни бяха взети 6 коли, дори и тир. Одобрявате ли тази мярка?

- С промените в Наказателния кодекс (НК) се въвежда отнемане на автомобил в случаите, когато дори и само формално е констатирана употреба на алкохол над 1,2 промила или на наркотични вещества и техните аналози.Отива се към драстични мерки, които не са адекватни спрямо другите наказания в НК за подобни деяния. За умишленото деяние, при което е причинена телесна повреда, смърт при неспазване на правилата при управление на автомобил, отнемане изобщо не се предвижда. То не е задължително, а по преценка на съда, когато при управление на автомобил не са спазени правилата и по непредпазливост е причинена телесна повреда, смърт или смърт на повече от едно лице. Има такива случаи, за съжаление, при които някой помита хора, които чакат на спирка или преминават на пешеходна пътека. И единствено, когато няма трагични последици, телесни повреди, смърт, никакви подобни последици, само в този случай е задължително отнемането на автомобил заради констатацията на алкохол в кръвта над количество или пък наркотични вещества. Мисля, че не е нужно човек да е юрист, за да схване безумието на такъв подход, при който най-голямата репресия спрямо правата на хората е там, където деянието е най-ниско по степен и обществена опасност. Тоест то е там, където формално някой е карал пил, което, разбира се, по никакъв начин не трябва да се толерира. Но въпросът е, че тук се стреля с топ, за да се убие муха.

- Как си го обяснявате? Недоглеждане, незнание, некомпетентност на депутатите или заради бързането, с което приеха промените в НК?

- Според мен има от всички тези неща. Има и прибързаност, има и работа на парче, и неразбиране, и некомпетентност. Изключително много са факторите, които влияят. Въпросът е, че имаме лош законодателен процес, некачествени закони и след няколко месеца отново ще се съберем като общество около поредния казус, в който пак ще се каже, че законът не работи. И пак народните представители, с извинение за израза, но като група овце ще се втурнат да действат на парче. Трябва да се приключи с тази практика. Още преди години бяха приети промени в Закона за нормативните актове, които създават изискване за прозрачен законодателен процес, в който се публикуват както текстовете, така и обосновката, оценка на въздействието и се провежда обсъждане със заинтересованите страни. Това означава всички групи и асоциации, които имат интерес или са засегнати от дадено право, да дадат становище, критична гледна точка, за да има накрая по-качествен закон. Това не се случва. Просто някой решава, че ако увеличи наказанията за каране в пияно състояние или под наркотична зависимост, нещата ще се оправят. Не, няма. Само ще се създадат допълнителни проблеми както пред системата, така и пред гражданите, които ще се окажат потърпевши.

- Редно ли е да се отнема автомобил, преди изобщо да се знае изходът от делото? Защото човекът може да бъде оправдан от съда?

- Другата негативна страна на подобни неадекватни мерки като отнемането на МПС при подобни случаи е, че полицията, която у нас не е много правно компетентна, със съжаление го казвам, се чувства окуражена. Нека да бъде абсолютно ясно, че отнемането, което се случва на основа на промените в НК, става едва с влизане в сила на присъдата. Това означава, че практически е невъзможно на първия, втория, третия, петия ден, дори петия месец от влизане в сила на промените, да има отнемане. Това, което се извършва, е съвсем различно процесуално действие. То представлява т. нар. изземване на веществени доказателства, тоест автомобилът. Ако той не е решаващо доказателство по делото, не е редно полицията и прокуратурата да го взимат. Това не е отнемане, а е временно изземване, което е за целите на наказателния процес. Аз лично не мога да си представя каква е значимостта на самото моторно превозно средство, когато сме изправени пред обвинение, че някой е карал в пияно състояние с над 1,2 промила. Това е един нонсенс. Той окуражава полицията да покаже силна ръка, но е за сметка на правата на гражданите.

- Колко време иззетият автомобил може да стои в полицията? До края на делото ли?

- Реално, да. Такива случаи има от години. Това между другото е един продължаващ проблем в българските наказателни производства, който от десетилетия не е намерил напълно решение. Но сега допълнително се стимулира с промените, които бяха извършени. Това, за което призоваваме, е наказателноправната политика и политиката за безопасност на движение по пътищата да се гледа от всички страни. Не е нещо, което да се прави на коляно за един, два или пет дни. Трябва да бъде резултат от широка вътрешна дискусия, която да започне първо в институциите, които са призвани да се занимават с тази политика - МВР и Министерството на правосъдието. Те трябва да започнат дебата, а не народни представители, които не са подготвени в областта. Някои от тях дори не са юристи или не са практикуващи юристи, но по един творчески начин, все едно пишат поезия, пишат закони. Да се пишат правила и закони под диктовката на чувства, емоции и това какво на някого му се струва, без да е проверил, без да е анализирал, е несериозно, особено в 21-и век.

- Когато се пишеха промените в НК, в правосъдното министерство се предлагаха по-леки наказания за клевета и обида. Приеха ли ги народните представители, защото делата шамари срещу журналисти сякаш се множат?

- Това е изключително сериозен проблем. Занимавам се с него повече от двайсет години, както и програма “Достъп до информация”, която ръководя в момента. Още през 2011 г. спечелихме ключови дела срещу България в Страсбург. И на тази основа Европейският съд по правата на човека ясно каза, че нашият закон не е адекватен. Нека тук да кажа в скоби, че може би България е единствената държава-членка на ЕС, където критиката срещу публична личност, политик, държавник се оказа, че се наказва с по-тежко наказание, отколкото клевета спрямо частно лице. Това е напълно недопустимо, защото публичните фигури съзнателно са се подложили на обществено наблюдение и на критика. Това го казва Европейският съд по правата на човека. Още през 2018 г. беше създадена работна група в Министерството на правосъдието, за да бъде изменен Наказателният кодекс. Едва сега промените бяха внесени в Народното събрание, тоест шест години по-късно.

- Какво предвиждат гласуваните текстове?

- Виждаме, че е станало следното - премахната е действително квалификацията, която беше за обида и клевета спрямо длъжностно лице. Същевременно с квалифицираната клевета - при която са настъпили тежки последици, минималната глоба е 1000 лева. Всички други случаи на квалифицирана клевета, освен тежките последици, глобата е 500 лв. Но забележете. В случаите на обикновена клевета, която не е квалифицирана, не е довела до никакви тежки последици, минимумът на глобата остава 3 хиляди лева.

Какво излиза? Че всъщност сега журналистите ще бъдат още по-лесно преследвани, защото никой няма да отива към въпроса за квалификациите дали е длъжностно лице. Просто всяко публикуване на информация, стига да се докаже, че не е вярна, а тя понякога не може толкова бързо да бъде проверена, а е важно да се чуе и види от обществото, пак ще бъде наказвана с по-висока глоба, отколкото така наречената квалифицирана клевета.

Много странно е това решение на парламента за мен и не е обосновано с нищо. Парламентарното мнозинство просто е оставило ръцете си, така да се изразя. Но освен при наказателната клевета съществува проблемът и с гражданската, който е още по-голям. Увеличават се опитите, включително на юридически лица, които все пак са бездушни същества, едни правни фикции, да искат да притискат журналисти и медии заради това, че се почувствали засегнати от една или друга публикация. Знаете делата на “Лев инс” срещу Медиапул и на “Еврохолд” срещу “Биволъ”.

Нещо повече, предстои да бъде проведено заседание по тълкувателно дело на Върховния касационен и Върховния административен съд, което може да отвори вратите и юридическите лица да претендират за неимуществени вреди. Това означава, че към всички обидени и засегнати политици, държавници и бизнесмени ще се прибавят още 2 милиона юридически лица, потенциални ищци по дела.

- Не може ли да се въведе примерно горна граница на обезщетенията, така че над нея никой, който смята,че е бил оклеветен, да не претендира?

- Моето професионално мнение е, че юридическите лица не би трябвало да могат да претендират за неимуществени вреди от публикации. Разработихме концепция към Съвета по върховенство на правото, който се председателства от министъра на правосъдието и председателстващия Висшия съдебен съвет. Член съм на този съвет от името на програма “Достъп до информация” и на работната група по свободата на словото както от името на програма “Достъп до информация” така и от името на Висшия адвокатски съвет. В тази концепция за законодателни промени предлагаме да се мисли за таван на обезщетенията за клевети и обиди, но и да мислим за промяна, която да попречи да се запорират сметки. Защото в момента се запорират сметки на журналисти и на медии, което е абсурдно, защото така се пречи те да извършват своята роля на обществен страж, както се е изразил Европейският съд по правата на човека. И това всъщност лишава обществото от критичен поглед и възможност истината да излиза наяве, включително за нередности, за корупция, за лоши практики. Това е нетърпимо в едно демократично общество и се надявам управляващите и народните представители час по-скоро да вземат отношение към проблема, но по един системен и разумен начин, а не на парче, без да гледат цялото.

- Запорите на сметки на медии и журналисти са огромен бич и напоследък се практикува масово от всеки, който е останал недоволен от дадена статия. Как гледа съдийската общност на вашето предложение?

- Да, действително е голям бич. Тук дискусията е по-сериозна, защото в България не съществува Закон за гражданската клевета. В много държави има такъв и по тази причина там има специални правила. Тук действа общото, обезпечителното производство. Представете си двама търговци, от които единият е поръчал примерно инсинератори на другия, липсата на доставката на стоката е достатъчно основание да се започне дело, да се запорират сметки.

Добре, обаче едно е, когато две търговски дружества извършват обичайната си дейност и едното от тях не е изрядно. Съвсем друго е един журналист, който всъщност си върши работата, когато пише критична статия и впоследствие са запорирани неговите сметки. Той не може да си храни семейството.

Трябва да се мисли категорично за много сериозно детайлизиране на този режим. Тепърва предстои да се срещнем със съдии и да видим как биха работили подобни промени. Но обезпечителното производство в България отдавна се е доказало като проблематично. Преди години то беше източник и на всякакви негативни практики, но по отношение на медии и журналисти наистина е много сериозен проблем.