Пътят към глобалното правителство минава първо през дигиталните валути на централните банки

Ако си мислите, че антиутопията „1984” на Джордж Оруел е много далеч от реалността, помислете пак – „истината понякога е по-страшна от фантастиката”

Ключови думи: дигитални валути, централни банки, въвеждане, криптовалути, блокчейн, джордж оруел, антиутопия, реалност, анализ

Ако все още не сте чували термина „Дигитални валути на централни банки” (оттук нататък ДВЦБ), изобщо в кой свят живеете? Идеята е проста – централните банки на редица държави обсъждат от години да премахнат хартиените пари и да ги заменят с изцяло дигитални такива, базирани уж на сигурната блокчейн технология, която прави валутите сега толкова търсени и скъпи.

На хартия всичко звучи добре, защото действително блокчейнът е средство, с което транзакциите в затворена или отворена система се записват и проверяват от самите участници в системата, с което на практика става невъзможно извършването на финансови измами. На практика обаче изобщо не е добре и въвеждането на подобна система щеше да накара дори Джорд Оруел, ако беше жив, да се замисли дали култовата му класика „1984” не е прекалено оптимистична. Първо обаче да видим какво е блокчейн.

Технологията работи сравнително просто на повърхността – вие решавате да извършите плащане от вашия дигитален портфейл към чужд. За да се осъществи то, първо трябва да бъде проверено. За разлика от традиционните валути, транзакцията не се проверява и потвърждава от банка, а от всички участници в мрежата, които използват конкретната валута, базирана на блокчейн.

По този начин дори един от участниците да заподозре измама (което се извършва автоматично, на базата на решаването на сложни математически уравнения, б.а.), транзакцията не бива одобрена. Освен това историята за нея се запазва, вечно записана на т.нар. „леджър” или “дигитален тефтер”. Там всеки може да провери всички прехвърляния на суми от самия първи ден на съществуването на валутите, тъй като леджъра е публичен.

Блокчейн технологиите имат широко приложение не само при валидиране на финансови прехвърляния. Те могат да бъдат използвани и при избори, при референдуми, при валидиране на самоличност и т.н. След тази кратка интродукция следва логичният въпрос:

Защо пък дигиталните централизирани валути да са нещо лошо?

Защото ключовата дума е „централизирани”. За разлика от сега съществуващите валути, които са децентрализирани – четете не се издават от никоя централна валута и не принадлежат на никого, като в същото време всеки може да оперира с тях, идеята за ДВЦБ е те да бъдат издавани от централно тяло, в случая Централна банка. В този смисъл вече се говори за въвеждането на т.нар. „дигитален долар” и „дигитално евро”. Тези две понятия не бива да се бъркат със сега така или иначе дигиталното съществуване на повечето от парите ни под формата на числа в да речем „онлайн банкирането”. Не бива и да се има предвид, че банките към момента са задължени да държат едва 10% от всичките потребителски вложения в кеш и това е причината да трябва да подавате заявление за теглене на по-големи суми пари предварително.

ЕС планира проектозакон за цифровото евро през май

С въвеждането на ДВЦБ всички хартиени пари ще отпаднат от съществуване. Отново логичен – защо да се притесняваме, след като така или иначе приблизително 90% от парите в обращение са на практика дигитални? Защото все пак има опцията за кеш, транзакциите с който са на практика непроследими и държавата, и банките не могат да ги контролират. Това е хубаво, защото дава свобода.

Контрааргументът е, разбира се, че с плащания в брой, тъй като са непроследяеми, се търгуват оръжия и се финансират „терористи”. Това е до известна степен вярно, но ирелевантно, тъй като този вид плащания са много малък процент от общото обращение на хартиени пари годишно.

Когато към картината с премахването на тази опция – да плащате в кеш, добавим с четката факта, че държавата като институция обикновено не мисли за хората, а за собственото си съществуване, а банките търсят единствено и само печалба и за тази цел работят с държавите – картината става доста по-мрачна.

Ето примерна ситуация

ДВЦБ са въведени от няколко години, хартиените пари са в историята. Вие ядете месо, но държавата, заради поредната безумна „зелена” политика, решава, че яденето на месо е вредно за природата заради това, че „кравите пърдят метан”. За съжаление примерът не е нито циничен, нито невъзможен, тъй като такова безумно твърдение вече си проправи път в публичното пространство преди няколко години.

За да се спазват новите правила за по-малко ядене на месо, се въвежда данък за месоядите, който те щат-нещат плащат, защото централните банки, които издават дигиталните им пари си го удържат така или иначе. Държавата обаче решава, че тъй като конкретно вие сте яли повече месо от средното за страната за последните няколко години – все пак правителството, през банките, има достъп до такава информация просто заради естеството на блокчейн технологията зад централизираната дигитална валута – конкретно вие трябва да платите неустойки за предходен период.

Звучи чудесно, нали?

И ако нямате пари, вземате кредит, за да изплатите „задълженията си”. Или иначе казано, най-просто – сте на минус. Така се превръщате в истински, а не фиктивен роб. Тоест тук имаме не само следене на хората визуално, чрез камери, но и чрез транзакциите им, както и упражняването на пълен контрол от страна на държавата върху живота на субектите ѝ.

Да припомним още, че в Китай такава система вече е въведена частично. Там дъражавата на практика притежава гражданите си чрез именно парите, които са дигитални и контролирани от нея. Действа и друга система – такава на т.нар. „Социален кредит”. При нея има конкретни правила, които хората трябва да спазват – много подобно на действащите дори у нас Закони. Разликата е, че докато тук за обикновено нарушение, да речем неправилно пресичане, има конкретна процедура, която трябва да премине, за да си платиш глобата, там „глобата” се изразява в намаляне на точки в специално приложение за въпросния социален кредит. Така ако загубите определен брой точки, държавата решава, че вие например повече нямате право да пътувате. Или ви блокира изцяло парите и не можете да си платите така или иначе високия наем. И оставате на улицата.

Всъщност вече няколко проекта за въвеждане на ДВЦБ вече са в действие. Освен разговорите за „дигитален долар” и „дигитално евро”, особено впечатление прави една друга идея. Проектът се казва „Icebreaker” или ледоразбивач. Избраното от създателите му име също е интересно само по себе си, тъй като в англоговорещия свят изразът „break the ice” се използва като фразеологизъм, имащ предвид, начало на разговор с непознат. С други думи – това е проектът, който да започне процеса за въвеждането на ДВЦБ като „счупи леда” и запознае хората с „предимствата и удобствата” на това хартиените пари да изчезнат от икономиката.

Стартира ли социалната кредитна система във Великобритания? Биометрично приложение ще „награждава заслужилите“

Без да навлизаме в излишни подробности, Project Icebreaker е създаден от Банката за международни разплащания (БМР), която е позната още като „централната банка на всички централни банки”. Ако някога сте се чудели защо всички банки работят в тандем една с друга, вместо да действат в интерес на страните, в които се намират, БМР е отговорът. Именно тази банка е в центъра на всички развития по отношение на ДВЦБ.

БМР описва Icebreaker като международна система за транзакции, която ще позволи финанси да се търгуват от една страна към друга лесно и бързо. Това се случва чрез контролирания от банката механизъм, наречен Icebreaker Hub. Когато се зачетете повече, става ясно, че това е система, работеща по на практика същия начин като механизма SWIFT.

Как ще работи системата? Като въведе „мостова валута”, разбира се централизирана и дигитална, базирана донякъде на блокчейна. Нарича се „мостова”, защото ще свързва останалите валути. На повърхността това изглежда като доста умен начин да се ускори процесът на транзакциите и да се намали рискът от недостиг на определени валути. На практика обаче ще действа като една глобална валута, която ще обезсмисли всички останали – националните.

За финал нека разгледаме още един чисто хипотетичен пример

Да си представим, че има глобална финансова криза, която прави курса на редица валути нестабилен в идните месеци и години. Да речем, че и доларът губи статуса си на резервна валута, което праща пазарите в паника. В отговор централните банки по света въвеждат ДВЦБ – като решение на проблема, а Icebreaker се приема и влиза в експлоатация като „посредник”. Хората са уплашени от финансовия колапс и веднага приемат тези две идеи, но пък БМР, заради кризата, не може да намери световна валута, която да е достатъчно стабилна, за да се използва за резервна.

За щастие обаче „се появяват” дигиталните централизирани валути, върху които и БМР и МВФ (Международния валутен фонд), работят от години. И именно тази валута се ползва за медиатора в международните транзакции. В един момент, очаквано, различните централни банки по света ще зададат на правителства и на хората логичния въпрос: „Защо изобщо се занимаваме с тези национални валути, като имаме прекрасно работеща централизирана и глобална такава? Защо просто не премахнем излишните национални валути, пък били те и централизирани дигитални и да използваме едната глобална?”

И така се постига пълна финансова централизация. Веднъж въведена, глобалната валута ще бъде управлявана от една шепа хора и в техните ръце ще е оставена най-жизненоважната част от икономиката. Следващата стъпка политиците да започнат да говорят за това, че националните държави са безсмислени и за да постигнем „сигурност” и „просперитет”, е нужна глобална държава.

Това, разбира се, е само хипотеза.