Какво точно стана със Silicon Valley Bank и има ли риск за фалити и на други банки

Обяснява популярният икономист Греъм Стивън

Ключови думи: silicon valley bank, фалит, какво точно се случи, анализ, финанси, икономика, банка

Тема в развитие

Как този път фалитите в САЩ ще се усетят у нас Защо се спука банковият балон? Икономисти заговориха за зомбита и рецесия Истерия в Европа и САЩ след краха на Силикон вали банк, Германия затваря банков клон и акциите се сринаха

Πъpви eфeĸти oт фaлитa нa двeтe aмepиĸaнcĸи бaнĸи - индeĸcитe нa фoндoвитe бopcи в Eвpoпa "пoтънaxa" Срив на акциите на американската First Republic Bank с близо 65% Джо Байдън след срива на две големи банки в САЩ: Американците трябва да са спокойни Втора крупна банка в САЩ затвори за седмица Ще имаме Голяма депресия, далеч по-голяма и мощна от тази през 1929 г., предрече Тръмп Какво точно стана със Silicon Valley Bank и има ли риск за фалити и на други банки Борсите са разтърсени от най-големия банков фалит в САЩ след 2008 г. Какви са начините да печелим от вече купения имот? Експертите обясняват

виж още

скрий

В последните дни станахме свидетели на един от най-големите фалити на банки в историята на САЩ, след като Silicon Valley Bank се срина. Въпреки че привидно това събитие изглежда изолирано – в смисъл, че не засяга останалите банки, то истината е, че ако задълбаем малко, става ясно колко уязвима е цялата система и че същата съдба могат да последват много други банки, считани за „прекалено големи да фалират“.

Какво се случва? В безопасност ли са спестяванията ви? Как цялата банкова система може да се окаже пред колапс, ако хората започнат изведнъж да теглят парите си? На тези въпроси ще опита да отговори финансисът и видеовлогър Греъм Стивън.
Silicon Valley Bank е основана през 1982 г. В рамките на няколко години тя бързо успява да придобие име като един от най-големите кредитори в Калифорния, обгрижвайки основно рисковите капитали. Тя на практика се е мястото, където т.нар. „Стартъпи“ отиват, за да получат финансиране за проектите си. През последните десетилетия това работеше прекрасно досега, но не и след пандемията.

През 2020 г. лихвените проценти в САЩ достигнаха до 0%. Както банките, така и хората получиха финансиране в помощ заради кризата, а парите – основно кеш – се върнаха обратно в банковата система. Тук нещата се объркват.

Към момента банките работят по система, наречена “Fractional Reserve”. Това означава, че по дефиниция те са длъжни да държат поне 10% от всички пари на клиентите си налични. Аналогията е следната:

Давате 1000 долара на банката във влог. От вашите пари аз давам 900 долара на друга банка, тя дава 810 долара на трета, а тя – 729 долара на четвърта. И така нататък. В тази ситуация банките се надяват достатъчно хора да направят 1000-доларови влогове при тях, за да може когато един техен клиент да си поиска парите обратно, да имат достатъчно налични пари, за да му върнат депозита. 

Хубавото на тази система е, че позволява на хората да имат достъп до много по-голяма сума от пари, а понякога дори базирано на депозита им, да им се начислява лихва. Само че системата разчита на това, че всички вярват, че системата работи и че не всеки ще реши в един и същ момент да си изтегли депозита. А тъкмо това започва да се случва.

В повечето случаи банките не следват примера горе. Вместо това те взимат вашия депозит от 1000 долара, дават на кредит част от него и влагат останалото в наистина сигурни инвестиции. Това означава, че докато инвестициите се държат, парите ви са на сигурно място. Освен в случая със Silicon Valley Bank. (SVB)

През цялата 2021 г. и в началото на 2022 г. SVIB е взела приблизително 100 млрд. долара и ги е инвестирала в държавни облигации. Една немалка част от тази огромна сума е била заложена на предположението, че ФЕД няма да вдигне лихвените проценти толкова бързо, колкото реално ги вдигна. Което пък означава, че изведнъж банката е попаднала от грешната страна на транзакцията и е била поставена в тежко положение, при което е можело да загуби доста голяма сума пари. 

Примерът е следният: SVB инвестира 100 долара, купувайки държавни облигации при 2% лихвен процент за 4 години. Ако всичко върви наред, след 4 години банката ще получи 108.24 долара. Но какво става ако лихвените проценти се повишат изведънж и то веднага след като направи инвестицията? При, да речем 7% лихва, за същите тези 4 години банката накрая ще има 131 долара. В този случай обаче 2%-овите облигации на цена 100 долара, трябва да се превърнат в 77 долара, за да са равносилни на това, което може да се купи на сегашните цени. И ако не може да издържи 4-те години, ще трябва да търпи загуби. Това се и случва.

Обикновено банките имат достатъчно капитал от различни източници, за да могат да изплащат влогове. В този случай клиентите на SVB са основно технологични компании, които през последните месеци са в спад и затова получават значително по-малко финансиране. Което пък означава, че компаниите са принудени да искат повече пари от банката, за да плащат разходите си. 

Така SVB се оказва в ситуация, в която прекалено много от парите им са „заключени“ в специфичен актив, който се оказва не толкова печеливш, а докато това се случва, клиентите са започнали да теглят повече пари от очакваното. И кръгът се затваря. 
На 8 март SVB обяви, че ще продаде 1/3 от своите акции в опит да събере 2.25 млрд. долара. Целта? Да се нормализира състоянието на банката, след като заради въпросните описани горе инвестиции е загубила приблизително 1.8 млрд. долара. Ден по-късно идва проблемът. 

На 9 март излиза информация, че SVB може да се окаже в несъстоятелност. Следва спад в цената на акциите с 60%, което прави абсолютно невъзможно събирането на средства чрез продажба на акции. И точно в този момент настава пълна паника.
Изпълнителният директор на банката Грегъри Бекър започва собственоръчно да звъни на клиенти, обяснявайки им, че парите им са в безопасност. Междувременно обаче основателите на Стартъп компании с инвестирани средства в SVB получават съвет да започнат да теглят парите си.

Още на сутринта на 10 март, петък, SVB обявява, че не успяла да събере необходимия капитал и затова търсят кой да купи банката. На кратко – за приблизително 24 часа, банката остава без пари, залята е от искания за теглене без да има с какво да ги изплати и вече търси който и да е да я купи, за да спаси положението. Няколко часа по-късно става ясно, че регулаторните органи са влезли в банката и фалитът е официално обявен.

Какво следва?

Всеки път, когато човек направи депозит в банка, поне в САЩ, той подписва документ, вид застраховка, която подсигурява, че в случай на фалит, 250 000 долара от парите му са гарантирани. Системата работи добре. Проблемът е, че едва 2.7% от депозитите в SVB са в размер по-малък от 250 000 долара. Останалите 97.3% са много над. А какво ще стане с тези пари? Никой не знае. Но е много вероятно тези от клиентите на банката, които са нямали застраховка, да останат без пари за следващите няколко гоини, а когато след дълги съдебни дела бъдат върнати – не само да не са компенсирани на базата на инфлация, но и да не са в пълен размер. 

Това, поне така изглежда сега, е само върхът на айсберга. SVB не е банка за обикновения човек. Тя отговаря повече за компании, които са гръбнакът на технолгиите. Когато всички те държат капитала си в една еинствена институции, става ясно, че могат да бъдат „затрити“ само за денонощие. Редица от тези компании с години са събирали средства, внимателно инвестирайки на правилните места, създавайки материалните си бази и т.н., с надеждата, че тези средства ще са им достатъчни за следващите няколко години. Сега обаче милионите им се превръщат в 250 000 долара. На практика всеки бизнес, инвестирал чрез SVB е съсипан. 

Може ли това да се случи с вашата банка?

По-скоро не. SVB запълваше ниша и беше финансирана от рисков капитал. Повечето банки не работят така. Вярно е, че на практика всички банки са уязвими по линията на това, че има изискване да имат поне 10% в налични средства и ако огромни тълпи от хора започнат панически да теглят от влоговете си в един и същ момент, съдбата на всяка банка би била подобна. Но реалността е, че това, което стана преди дни със SVB, беше „перфектната буря“. 

Засега съдбата на SVB също остава неизвестна. Неясно е дали държавата ще се намеси навреме, за да спаси компаниите, загубили средствата си, или не. Утре отварят и борсите, което също добавя още едно неизвестно към уравнениет, тъй като заради фалита на една банка, е възможно други по веригата да попаднат в нелека ситуация. Едно обаче е сигурно – поредният банков фалит показва, че вероятно в системата има неща, които трябва по един или друг начин да бъдат променени.