Избори на 2 април или удължаване живота на парламента с месец заради Великден
Няма никакъв шанс за отлагане на предсрочните парламентарни избори, обясни проф. Пламен Киров
Като че ли 2 април е най-подходящата дата за поредните избори, а 26 март не е добра, защото сменяме часовото време и може да се получи объркване. Другият вариант е да отидем пред урните чак след Великденските празници, което означава удължаване на живота на това Народно събрание с повече от месец. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.
„Няма конституционно основания за продължаване на дейността на един парламент, който е извървял цялата процедура по член 99 от Конституцията. След като и третият мандат за сформиране на правителство завърши без успех, президентът днес би трябвало, след връщането на мандата от БСП, да определи датата за изборите, да разпусне народното събрание и да назначи ново служебно правителство“, обясни той.
Според него, не бива да се разтеглят срокове за действията на президента при такава политическа ситуация. Експертът изтъкна, че не е далеч момента, когато член 99 от Конституцията ще бъде преразгледан и действията на държавния глава ще бъдат разписани не по дни, а по часове. Границите на добрия политически тон отдавна са преминати, допълни той.
Проф. Пламен Киров допълни, че в момента процедурата е удължена на четири месеца, т.е. всеки следващ президент можело да я разтегли като дъвка и до шест месеца или една година.
„Единственото нещо, което може да забави разпускането на парламента, е да се предвидят тези два месеца, така че изборният ден да е в неделя, което е изискване на кодекса. Вотът се провеждат в двумесечен срок след разпускането на парламента“, обясни той.
Проф. Киров изтъкна, че няма никакъв шанс за отлагане на предсрочните парламентарни избори във времето и нито липсата на хартия, нито предстоящите великденски празници трябва да се използват като някакво извинение.
След като водещият го пита дали може България да се превърне в президентска република с референдум, бившият конституционен съдия отговори с „не“ и добави, че може да се организира, но глава девета на Конституцията е категорична за начина, по който тя се изменя, а промяната на формата на държавно управление е в компетентността на Великото народно събрание.
"Първо трябва да има законопроект за изменение на Конституцията в сферата на формата на държавно управление, който да е внесен в Народното събрание. Трябва да има решение на парламента, но след обсъждане на внесения проект, което може да стане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. След това законодателният орган трябва с 2/3 мнозинство да реши свикването на Велико народно събрание", обясни проф. Киров.
Родата на Цар Киро изкупи масите от 10 бона за концерта на Тони Стораро
Туристка загина при сблъсък между круизни кораби в Египет
Лондон затваря касичката, хиляди българи могат да останат без английските пенсии
Тамара Глоба разкри какво да очакват зодиите през 2026
Почина бившата съпруга на Чък Норис - Даян Хоулчек
14-годишно момиче се обади в полицията за домашно насилие над майка ѝ
Получаваме палава Снежанка за празника срещу €150
Тризначките Вяра и Надежда искат помощ от Доналд Тръмп
Отказаха да върнат децата на двойка, живееща в гората без ток и вода в Италия
Трагедия! Той излезе да кара АТВ, часове по-късно откриха трупа му
До началото на януари земеделците избират как да облагат доходите си за 5 години напред
Конституционният съд образува дело за референдума за еврото
