Избори на 2 април или удължаване живота на парламента с месец заради Великден
Няма никакъв шанс за отлагане на предсрочните парламентарни избори, обясни проф. Пламен Киров
Като че ли 2 април е най-подходящата дата за поредните избори, а 26 март не е добра, защото сменяме часовото време и може да се получи объркване. Другият вариант е да отидем пред урните чак след Великденските празници, което означава удължаване на живота на това Народно събрание с повече от месец. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.
„Няма конституционно основания за продължаване на дейността на един парламент, който е извървял цялата процедура по член 99 от Конституцията. След като и третият мандат за сформиране на правителство завърши без успех, президентът днес би трябвало, след връщането на мандата от БСП, да определи датата за изборите, да разпусне народното събрание и да назначи ново служебно правителство“, обясни той.
Според него, не бива да се разтеглят срокове за действията на президента при такава политическа ситуация. Експертът изтъкна, че не е далеч момента, когато член 99 от Конституцията ще бъде преразгледан и действията на държавния глава ще бъдат разписани не по дни, а по часове. Границите на добрия политически тон отдавна са преминати, допълни той.
Проф. Пламен Киров допълни, че в момента процедурата е удължена на четири месеца, т.е. всеки следващ президент можело да я разтегли като дъвка и до шест месеца или една година.
„Единственото нещо, което може да забави разпускането на парламента, е да се предвидят тези два месеца, така че изборният ден да е в неделя, което е изискване на кодекса. Вотът се провеждат в двумесечен срок след разпускането на парламента“, обясни той.
Проф. Киров изтъкна, че няма никакъв шанс за отлагане на предсрочните парламентарни избори във времето и нито липсата на хартия, нито предстоящите великденски празници трябва да се използват като някакво извинение.
След като водещият го пита дали може България да се превърне в президентска република с референдум, бившият конституционен съдия отговори с „не“ и добави, че може да се организира, но глава девета на Конституцията е категорична за начина, по който тя се изменя, а промяната на формата на държавно управление е в компетентността на Великото народно събрание.
"Първо трябва да има законопроект за изменение на Конституцията в сферата на формата на държавно управление, който да е внесен в Народното събрание. Трябва да има решение на парламента, но след обсъждане на внесения проект, което може да стане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. След това законодателният орган трябва с 2/3 мнозинство да реши свикването на Велико народно събрание", обясни проф. Киров.
Жеравна се върна векове назад: Хиляди облякоха носии, избраха и първата Бояница
Швейцарско семейство с три деца прекоси 3000 км по Дунав с каяци и стигна до България
Иран заплаши: Всяка държава, включила се в икономическата война на САЩ, става наш враг
Земетресение разтърси Токио: 37 души са ранени, Япония чака силни вторични трусове
Експерти предупреждават за новите оцветители в храните
Путин към Украйна: Ще ударим най-чувствителните ви икономически сектори
Помощите за отопление вече на два транша: Първо дават 128,78 евро, после още 193,17 евро
Война със съседите: Мъж изобрети машина, която отвръща автоматично на всеки шум отгоре
Празник е, почитаме двама християнски светци
Илияна Йотова към българите в РСМ: Няма да ви предадем и ще пазим правата ви
Стотици вечеряха на пясъка във Варна: Музика, море и благотворителна кауза събраха Аспарухово
Жълт код за опасна жега в почти цяла България, край морето остава по-прохладно
