Избори на 2 април или удължаване живота на парламента с месец заради Великден
Няма никакъв шанс за отлагане на предсрочните парламентарни избори, обясни проф. Пламен Киров
Като че ли 2 април е най-подходящата дата за поредните избори, а 26 март не е добра, защото сменяме часовото време и може да се получи объркване. Другият вариант е да отидем пред урните чак след Великденските празници, което означава удължаване на живота на това Народно събрание с повече от месец. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.
„Няма конституционно основания за продължаване на дейността на един парламент, който е извървял цялата процедура по член 99 от Конституцията. След като и третият мандат за сформиране на правителство завърши без успех, президентът днес би трябвало, след връщането на мандата от БСП, да определи датата за изборите, да разпусне народното събрание и да назначи ново служебно правителство“, обясни той.
Според него, не бива да се разтеглят срокове за действията на президента при такава политическа ситуация. Експертът изтъкна, че не е далеч момента, когато член 99 от Конституцията ще бъде преразгледан и действията на държавния глава ще бъдат разписани не по дни, а по часове. Границите на добрия политически тон отдавна са преминати, допълни той.
Проф. Пламен Киров допълни, че в момента процедурата е удължена на четири месеца, т.е. всеки следващ президент можело да я разтегли като дъвка и до шест месеца или една година.
„Единственото нещо, което може да забави разпускането на парламента, е да се предвидят тези два месеца, така че изборният ден да е в неделя, което е изискване на кодекса. Вотът се провеждат в двумесечен срок след разпускането на парламента“, обясни той.
Проф. Киров изтъкна, че няма никакъв шанс за отлагане на предсрочните парламентарни избори във времето и нито липсата на хартия, нито предстоящите великденски празници трябва да се използват като някакво извинение.
След като водещият го пита дали може България да се превърне в президентска република с референдум, бившият конституционен съдия отговори с „не“ и добави, че може да се организира, но глава девета на Конституцията е категорична за начина, по който тя се изменя, а промяната на формата на държавно управление е в компетентността на Великото народно събрание.
"Първо трябва да има законопроект за изменение на Конституцията в сферата на формата на държавно управление, който да е внесен в Народното събрание. Трябва да има решение на парламента, но след обсъждане на внесения проект, което може да стане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. След това законодателният орган трябва с 2/3 мнозинство да реши свикването на Велико народно събрание", обясни проф. Киров.
Гъба от Чернобил показва потенциал за защита от космическа радиация
12-годишно момиче почина след бой с връстничка
Иран отново отрече участие в изстрелването на ракета към Турция
Украйна спря добива на газ от газохранилищата
Бащата на 6-годишния Ангел загуби и своя баща след трагедията
Забравен в гараж „Мерцедес“ от 1956 г. шокира пазара с цена от 4,4 млн. евро
Wizz air отново избра Варна, пуска директни линии до Барселона, Париж и Атина
15-кратен световен шампион е със сътресение на мозъка след падане в старт от Световната купа
Това, което създаваме днес, носи добра карма за тези 3 зодии
Цените полудяха: Дори в планинските хижи удариха тавана
Кога преминаваме към лятното часово време през 2026 година
