Голям мит е, че Путин е с европейски консервативни възгледи и пази християнските ценности

Европейският консерватор не гледа към Доха и към Рияд, нито към Москва или Пекин, казва Кристиян Шкварек

Ключови думи: Кристиян Шкварек, ЕКР, ВМРО, парламент

Кристиян Шкварек е роден в София, следва бакалавър "История" в Англия и магистър "Европеистика" в Белгия. Връща се в България през 2015 г., избран е за председател на Младежкия Консервативен Клуб, както и за представител на партията на Европейските Консерватори и Реформисти (ЕКР). Основава инициативата и ежегодното шествие "Месец на Семейството". Автор е на множество статии и публикации.

- Г-н Шкварек, коя е най-консервативната партия в България и в настоящия български парламент?

- Аз съм убеден, че в България като цяло има много консервативни партии, за които почти не сме чували. Знаете, че у нас съществуват десетки политически сили. Сигурен съм, че някоя малка партия напълно отговаря на клеймото „консервативна“. Примерно, партия КОД на Петър Москов или ВМРО със сигурност имат консервативен етос. Проблемът е, че в парламента не достигат за момента изявено консервативни антилиберални европейски партии, тъй като се е оформил някакъв странен кливидж в България, при който европейското задължително се свързва с либералното, а антиевропейското, т.е. руското, се свързва с консерватизма. Т.е. в българския парламент влизат или европейски либерални партии, или консервативни проруски партии като, в случая, „Възраждане“. Такова нещо като европейска консервативна партия, поне ясно заявена, в момента в парламента не виждам поради простата причина, че всички те като европейски партии много силно клонят към либералното - може би за да запазят своите връзки с европейските партньори в Европейския съюз. Някак си не могат да се еманципират и да намерят смелостта за себе си да бъдат хем европейски, хем консервативни.

- БСП обаче имат доста сериозна битка в това отношение с Партията на европейските социалисти (ПЕС).

- Те имат битка с идентичността си. БСП от една страна дълги години се хвалят, че са на висока позиция в ПЕС. В крайна сметка Сергей Станишев 11 години беше техен лидер. ПЕС са ултрапрогресивни и либерални. Те са тези, които всъщност и предложиха и Стратегията за детето, и Истанбулската конвенция. Това е партия, която се бори за еднополовите бракове и т.н. От друга страна, БСП се опитва да бъде консервативна партия в България поради естеството на електората си. Т.е. те са някакъв Франкенщайн – либерали в Европа и консерватори-антилиберали в България. Точно както са впрочем и ДПС. Те са ултралиберали в Европа и имат консервативен електорат в България, на който по никакъв начин не могат да си позволят да му прокламират някъде там по турските села, да речем, еднополовите бракове, за които се борят в АЛДЕ – техните либерални партньори в Европа.

- И все пак ще се окаже, че почти всички партии в България са консервативни – малко като че ли си противоречите в случая.

- Не си противореча. В България и в Европа нещата са различни. В България те се опитват да говорят пред електората си едно, а после вършат друго, когато отидат в Европа. В крайна сметка, кой движи този континент в някаква насока – Европейският парламент и този консенсус, който се е изградил в ЕП. Той насочва европейската цивилизация към консервативно или към либерално. Какво като БСП са отишли при бабите в България и са им наговорили консервативни работи, или ДПС – на турците? Те после отиват в ЕП – там, където се решава фундаменталната насока на европейския континент, и гласуват с ултрапрогресивните либерални европейски семейства и максимално маргинализират единствените консервативни формации в ЕП, които са „Идентичност и демокрация“ (ИД) и „Европейските консерватори и реформисти“ (ЕКР).

- Но тези политики, които води Европейският парламент, като че ли не се отразяват сериозно в България – Истанбулската конвенция не беше приета, включително Конституционният съд я забрани, еднополовите бракове не се приемат у нас...

- Това са най-фрапантните примери. Аз ги използвам само за да покажа какво имам предвид, но всъщност основните либерални насоки на Европейския парламент са все още предимно в сферата на енергетиката – Зелената сделка, деиндустриализацията и декарбонизацията. Това да бъдат наляти 1,2 трилиона евро последните 15 години специално в перки и соларни панели от Китай, вместо да бъдат построени 440 ядрени реактора на европейския континент със същите пари, е една грамадна, колосална либерална експериментална политика и провал на ЕП. Това се отрази пряко на европейския континент, включително на България. Опитват се да ни шантажират с парите по Плана за възстановяване и устойчивост, за да си затворим въглищните централи до 2026 г. Това е една много по-директна политика, удряща по джоба и икономиката на България, от всякакви там Истанбулска конвенция, еднополови бракове и т.н. Т.е. има много сериозни либерални политики, които вредят директно на България – просто не ги даваме толкова често за пример, колкото тези по-шашавите, по-шокиращите като Истанбулската конвенция.

Другото е в миграцията, примерно. В момента правим едно документално разследване за гетото, което се оформя в центъра на София през последните две години вследствие на миграцията. Нашата граница е жестоко пробита от много, много голяма миграционна вълна, за която много малко се говори в момента в България. И това е директно следствие от миграционната политика на ЕП, която е либерална от вече десет години и която обрича този континент на демографска трансформация. И впрочем тук ПЕС и БСП, както и АЛДЕ и ДПС, които уж са консервативни пред своя електорат в България, гласуваха „за“ тези пагубни миграционни и зелени политики в ЕП, които сега се връщат с пълна сила в България.

- Най-консервативните управления обаче са на изток от нас, ако погледнем реално, включително в арабския свят. Коя страна за Вас е добър пример за консервативно управление?

- Тук бих поправил дефиницията: най-антилибералните управления са на изток от нас, включително в арабския свят. А антилиберално, от една страна, и европейски консерватизъм, от друга, са две не напълно сходни понятия. Защо? Антилибералното е общо понятие – всичко, което е против западния либерализъм, е антилиберално. То може да включва от монаси на Атон до путинисти в Москва, до Китай и комунистическата партия там или уахабитите в Близкия изток. Това всичкото е антилиберално. Обаче, европейски консерватор не е човек, който изповядва възгледите или идеите, да речем, на салафитите в Катар или на саудитските уахабити. Европейският консерватор е човек, който изповядва конкретни ценности на европейската християнска цивилизация – тази, която направи от Европа най-могъщия и проспериращ континент, който през 19-и век доминираше цялата планета. Т.е. прав сте, че най-антилибералните правителства са на изток от нас и в Близкия изток, но това не ги прави европейски консерватори. Даже често пъти ги прави нещо доста различно от това. Европейският консерватор не гледа към Доха и към Рияд, нито според мен и към Москва или Пекин. Европейският консерватор гледа към Едмънд Бърк, гледа към православната или католическата църква, гледа към Тома Аквински, към цялата европейска теологическа и философска школа, която сътвори една просперираща цивилизация, превърна я в най-успешния могъщ континент на света и после го предаде на едни либерали и деконструктивисти, които през последните 60 години правят всичко, за да бъде разпадната и маргинализирана тази цивилизация по всякаква възможна линия - от демографска, културна и духовна, та дори чисто енергийна и икономическа. Ние не гледаме към Рияд или към Пекин. Ние гледаме към Европа, защото това е нашата цивилизация – гледаме към Рим, към Константинопол, който фундаментално е част от Европа, към европейските университети, които създадоха научния метод и всъщност вкараха света в този технологичен прогрес, в който се намира в момента благодарение на тези университети, създадени от църквата.

- Посочете все пак една страна, която е добър пример за консервативно управление.

- Аз лично смятам, че Полша е такава през последните десет години. Полша успя, от една страна, да устои на изключително тежкия либерален натиск от запад, така че да не отстъпи от всички свои фундаментално католически в тази държава устои. Например, по въпроса с живота на неродените деца, с еднополовите бракове. Но и същевременно и по всички икономически линии, по които се опитаха да съсипят Полша. Давам пример, че в Полша от много години се опитват да затворят, както в България, въглищните мощности, които са единственият източник на енергия там. И ако това се беше случило и полското консервативно правителство беше клекнало преди пет или шест години, беше затворило мощностите си и беше станало напълно зависимо от руски газ, защото няма какво друго да замени тези мощности, в момента Полша щеше да е изключително „скопена“ в лицето на Москва и на тази война, която се случва. Фактически, Брюксел щеше да вкара Полша в една убийствена позиция спрямо Русия в момента и Русия щеше да шантажира Полша енергийно, за да спре подкрепата към Украйна в тази война. Полша в момента може независимо да подкрепя Украйна с всичко, което има, защото е енергийно независима, основавайки се на своите въглища, а не на руския газ, който Брюксел се опита да им пробута. Ето едно консервативно правителство, което е за пример и, слава Богу, устоя на този либерален натиск. А родните либерали тук в България години наред критикуваха Полша за това и бяха на страната на Брюксел, включително в Европейския парламент Радан Кънев, депутатите на БСП, депутатите на ДПС гласуваха многократно срещу Полша в различни наказателни процедури за това, че не клякат на натиска на Брюксел. Сега някои от тези хора като Радан Кънев са първи атлантици и първи русофоби, а всъщност се оказва, че те са опитвали да спъват държавата, която понастоящем помага най-много на Украйна, през тези години, и да я докарат до положение, при което тя в момента щеше да е много, много по-слаба в лицето на Русия.

- Колко други държави може да дадете за пример в това отношение? Орбан, да речем, много го обичат консерваторите.

- Те го обичат обаче за различни неща от гледна точка на това накъде гледат геополитически. Проруските консерватори го обичат за това, че той очевидно в момента е този, който не се включва в общоевропейската подкрепа за Украйна, и казват: ето всички трябва да са като него. Други, проевропейски консерватори като мен по-скоро го дават за пример по отношение на вътрешната и социалната политика. Той изключително много наблегна на демографската криза в Унгария, която е огромен проблем и в България. По-скоро трябва да взимаме пример от Орбан, че в положението, в което се намира нашата държава, може би на първо място трябва да се гледа към демографската криза и на второ – към всичко друго.

Правителството на Мелони, макар да е отскоро, в Италия взе много сериозни мерки, които според мен са изключително позитивни и са за пример. В момента, в който Мелони встъпи на власт, прекрати моментално и започна да повдига дела на огромната НПО мрежа, която извършваше трафик на хора през Средиземно море. Години наред НПО-та с лодки, с кораби необезпокоявани прекарваха хора почти като такси от Либия до Италия. Те, de facto, участваха в нелегална миграция. И години наред либералните правителства в Италия не правеха нищо по този въпрос. Мелони дойде на власт и моментално го прекрати. Ето ви още един пример. Мога да продължа да изброявам.

- Като слушам Вашите виждания, те се покриват почти изцяло с това, което прави Путин в Русия по отношение на ядрена енергия, ВЕИ, Истанбулска конвенция и т.н. Путин не компрометира ли консервативната идея?

- Аз се опасявам, че е един голям мит и дори заблуда това, че Путин напълно се припокрива в основните европейски консервативни възгледи. Напротив! В огромна част от най-фундаменталните и важни въпроси за европейския консерватизъм и за християнския консерватизъм Путин не си мърда пръста и е дори открито против. Давам ви пример: ако има една основна теза на европейския консерватизъм, основавайки се на християнството, това е, че нищо не е по-свято от живота и следователно, че убийството на човек, а най-вече убийството на дете е най-висша форма на сатанизъм, най-висша форма на зло. Поради това и в Америка консерваторите основно се борят с практиката, наречена аборт – те, естествено, я дефинират като детеубийство. Това правят и консерваторите в Италия, и консерваторите в Полша, които даже постигнаха успехи в тази посока с промени в законодателството. Путин е на власт в Русия вече почти четвърт век и не си е мръднал пръста по въпроса с абортите, които там са на епидемично, колосално ниво. Това е една държава, която е изключително сериозно замесена в масовото, почти индустриално убийство на собствените си деца. И Путин, който уж е голям консерватор и голям християнин, който се кръсти и т.н., наистина разглежда този въпрос като приключен и приет от руските „консерватори“. Следователно, хора, които са консервативни по християнски смисъл разглеждат с доста голямо недоверие Путин. И по-скоро разглеждаме неговия вид консерватизъм като нещо от сорта на руско свръхсамодържавие и свръхдържавие, отколкото като истинско и искрено желание някакви християнски ценности да бъдат въплътени в руското законодателство.

- Да очакваме ли да участвате на българските, вероятно предстоящи, поредни парламентарни избори?

- Не, категорично! Всеки път ме питат. Щом не съм участвал четири пъти подред, няма нужда да го правя и петия. Аз мисля, че всяка жаба трябва да си знае гьола. Ако имате някакво призвание, ако имате някаква специализация, интереси и т.н., трябва там да се опитате да правите кариера, включително политическа, а не на всяка цена където може, както се казва, да се набуташ. Аз съм бил кандидат само на едни избори през живота си – това бяха европейските, защото съм следвал в Белгия политология и европеистика. Това е нещото, което ме интересува и което специализирам. В момента съм представител на европейска партия в България, не на българска партия. Моята линия е европейската, така че може да ми зададете такъв въпрос, когато наближат европейските избори.

- А каква е Вашата роля по отношение на Европейските консерватори и реформисти?

- Аз съм официален представител на ЕКР и работя за Европейския парламент, имам офис в София в сградата на ЕП. Впрочем, управляващата в Полша партия „Право и справедливост“ изпраща най-много депутати в ЕКР. Преди това бяха консерваторите в Англия, но след като напуснаха Европейския съюз, те вече отсъстват.

- А кои български партии са членове на ЕКР?

- Единствено и само ВМРО изпрати евродепутатите си в групата на ЕКР, откъдето и може да видите връзката с това, че бях в листата на ВМРО на евроизборите през 2019 г. Аз не съм член на ВМРО и никога не съм бил, но съм представител на Европейските консерватори и реформисти, в които само ВМРО изпраща, за момента поне, евродепутати.