Войната, която уби лъжите на Путин

Ключови думи: Владимир Путин, новини, Флагман, войната в Украйна

Докато 2022 г., без съмнение най-лошата година за Русия през този век и вероятно най-лошата от управлението на Йосиф Сталин, наближаваше своя кървав край, мнозина твърдяха, че Владимир Путин не е постигнал нищо с най-важното решение в живота си – да започне пълномащабна инвазия на Украйна. И все пак, десет месеца след началото на това катастрофално приключение, то започва да бъде полезно за страната Русия, ако не и за режима: бавно, но сигурно, то разрушава илюзиите, върху които е изградена диктатурата на Путин, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Конвенционалният баланс на печалбите и загубите едва ли е в полза на Русия – независимо от многократните твърдения за обратното от Путин и неговата клика. В началото на септември — точно след като Русия претърпя най-голямото поражение в кампанията, като беше принудена да се оттегли от региона на Харков — Путин настоя: „Не сме загубили нищо и няма да загубим нищо. От гледна точка на печалбите мога да кажа, че най-голямата печалба е укрепването на суверенитета на нашата нация."

Това е прекалено щедра оценка по всякакъв начин, дори и такава, която цинично пренебрегва десетките хиляди смъртни случаи и вида опустошение и човешко страдание, на които Европа рядко е ставала свидетел след Втората световна война.

От моя страна, след почти година, в която преживях тази война и я усещах в костите си всеки ден, дори и отдалеч, аз все още не мога да се примиря със смъртта на хора, които познавах, разкъсващата болка от преселването, ужаса, който моята страна нанесе на нация, по-тясно свързана с Русия от почти всяка друга. И все пак научих чрез тежък опит, че видът хладнокръвна оценка, необходима за начертаване на курса на войната, още по-малко за оценка на нейния краен изход, оставя малко място за емоции и опитът да ги прогоня има допълнителната полза да ми позволи да продължавам да дишам въпреки постоянно присъстващата буца в гърдите ми.

Така че нека продължим на тази основа.

От страна на печалбата, Путин успя да разшири украинската територия, окупирана от Русия, от около 42 000 квадратни километра през 2014 г. до около 87 000 квадратни километра, или 14% от общата площ на страната. Опустошената ивица земя, която Русия спечели, представлява „сухопътен мост“ към по-рано окупирания Кримски полуостров; окупацията възстанови водоснабдяването на Крим, прекъснато преди това от Украйна, и създаде алтернативен маршрут за доставка до моста на Керченския пролив.

Геополитически, приключението позволи на управляващия елит на Русия да се отърси от мързела си и да се насочи решително към глобалния изток и юг: намирането на търговски и политически партньори вече не е опция — това е необходимост. Процъфтяващите отношения с Иран са съмнителна печалба, но дори военните поражения на Путин не са настроили Китай, Индия и Бразилия решително срещу Русия. Раздразнението на техните лидери към Путин е очевидно на моменти — все пак те все още са готови да не го нападат публично заради опита му да разруши хегемонията на САЩ. Просто чуйте как Луиз Инасио Лула да Силва, новоизбраният президент на Бразилия, хвърли еднаква вина за войната в Украйна върху САЩ и техните съюзници в НАТО.

Тази търпимост помогна на руската икономика да оцелее след най-тежките западни санкции в историята. През първата половина на годината излишъкът по текущата сметка на Русия достигна рекордно високо ниво от 146 милиарда долара, тъй като износът на енергия продължи на високи цени, а вносът спадна само с 6,7%; руският бюджет, приет наскоро за следващите три години, прогнозира приходи от петрол и газ на предвоенните нива въпреки почти спирането на износа на газ за Европа и тавана на цените, наложен от Европейския съюз за руския петрол. Страната все още може да продава в Азия и въпреки че преориентирането е болезнено, в крайна сметка е осъществимо – както и преминаването на Европа към различни доставчици.

Може също да се твърди, че голяма нация като Русия не трябва да бъде толкова зависима от вноса на високотехнологични компоненти и промишлени стоки като цяло, както беше през последните 30 години. Както често преди, производителите в областта на отбраната ще поведат възстановяването на част от промишления капацитет на страната: в наши дни Украйна все повече се удря с новоизработени крилати ракети, които все още се произвеждат въпреки санкциите. Добре известната издръжливост на руската икономика е отново подложена на изпитание – и въпреки високите нива на напрежение, нито един сериозен икономист не прогнозира неизбежен колапс. Това не е загуба и следователно печалба.

От страна на загубите, списъкът е по-дълъг и по-страшен – отново, дори без да се замисляте за човешките трагедии, смъртните случаи, опустошението.

В момента окупираната площ е само малко повече от половината от това, което Русия държеше до средата на лятото - 161 000 квадратни километра на върха. Докато Русия се оттегляше от Северна Украйна, от предградията на Киев, от стратегически важни градове близо до Харков и накрая от южния град Херсон, тя пропиля каквото и да е доверие, на което Русия се радваше сред рускоезичните хора от Източна и Южна Украйна като се отдръпна без никакво внимание за бъдещето на сътрудниците си. В резултат на това задържането на повече територия ще бъде лесно само ако е обезлюдена. Източна и Южна Украйна са изгубени за руското влияние за десетилетия напред, тъй като рускоговорящите съзнателно преминават на украински: Русия не може да им даде нищо и все още може да вземе много.

Също толкова загубена е Европа като политически и икономически партньор. Нейните енергийни пазари, спечелени с големи усилия и разходи от Съветския съюз и използвани от 1970 г. като най-надеждният източник на чуждестранна валута за Русия, са загубени в обозримо бъдеще, може би завинаги, и Русия сега е на милостта на азиатските пазари. Същото може да се каже за достъпа до технологии, възможностите за образование, културния обмен — двуглавият руски орел изгуби европейската си глава.

Кремъл заложи на енергийната зависимост на Европа и възможното социално недоволство и се провали. Проруските протести, дори в страни с относително приятелско настроено към Русия население, като Германия и Италия, са незначителни въпреки нарастващите разходи за енергия и никоя западна страна не е избрала дори относително проруско правителство; дори новият министър-председател на Италия, Джорджия Мелони, представител на някога надеждно пропутинската десница, не се отказа от твърдата си подкрепа за Украйна. Що се отнася до непосредствените съседи на Русия в Балтика и Източна Европа, сега те са по-антируски настроени от всякога, като дори на анти-Путин руснаци им се отказват транзитни и краткосрочни визи и са подложени на много бюрократични унижения и подозрения.

Дори ако се приеме пренебрежителното отношение на Путин към икономическата страна на нещата, загубата на Европа - с единственото изключение на Унгария - е основен проблем за сигурността на Русия. Скандинавските съседи Швеция и Финландия изоставиха опасенията си за присъединяване към НАТО, а бивши пацифистки партньори, като Германия и Франция, се обърнаха и започнаха да влагат десетки милиарди евро в защита срещу потенциална руска агресия.

Военната помощ за Украйна накара бившите сателитни страни на Москва да се откажат от съветските си арсенали, а западноевропейските отбранителни индустрии набъбват от поръчки да ги превъоръжат с по-модерни оръжия. В резултат на това военният потенциал на НАТО нараства, тъй като членовете на алианса тестват най-съвременните оръжия в Украйна, преди техните собствени въоръжени сили да го приемат (германските системи за противовъздушна отбрана IRIS-T са важен пример).

Скъпо е да имаш ангажирана Европа като враг — и като цяло скъпо е да превключиш икономиката в режим на война. Военните разходи на Русия за 2022 г., от 4,7 трилиона рубли (75 милиарда долара), са с над 50% по-големи, отколкото през 2020 г., и също са с 1,2 трилиона рубли над бюджета. През 2023 г. както военните разходи, така и разходите за сигурност — което включва охрана на завладените територии — се предвижда да нараснат още повече, като последните се увеличат с 50% в бюджета за следващата година. Общо Русия ще харчи почти 160 милиарда долара годишно за отбрана и сигурност – нарастващо бреме за икономика, която ще се свие с 3,6% тази година и с 3% през следващата година, според консенсусната прогноза на Bloomberg. Обикновените руснаци получават доста безнадеждна визия: стандартът им на живот може само да се влоши, докато страната им продължава да се милитаризира за сметка на така необходимото развитие.

На този етап е трудно да си представим счетоводно упражнение, дори фантастично, идеологически оцветено, което би накарало приключението в Украйна да изглежда полезно – и това е само предвид статуквото, а не много реалната перспектива за военно поражение, което би минимизирало или анулирало малкото съществуващи придобивки, както и да унищожат оставащия престиж на Русия в незападния свят.

Има обаче едно развитие, което не се вписва нито в едната страна на конвенционалната книга на печалбите и загубите, защото е бомба със закъснител при режима на Путин, но потенциална полза за Русия, особено ако загуби войната: краят на основните лъжи на режима.

Въпреки че Путин предприе стъпки за смазване на независимите медии, истината все повече намира своя път дори до тези, които никога не са я търсили. Читателската аудитория на провоенните канали в Telegram, много от които не спестяват суровите реалности на войната, докато изграждат руска версия на теория за "удар в гърба", нарасна до милиони от началото на инвазията и особено след мобилизацията миналата есен. Мрачните репортажи на каналите допълват това, което все повече и повече руснаци чуват за реалната ситуация на място от своите мобилизирани приятели и роднини.

От първите си дни режимът на Путин обеща просперитет, а не идеологически мотивирано затягане на коланите - каквото и да беше останало от тази лъжа, се изпари с обявяването на мобилизацията. Години наред режимът се хвалеше със своята ултрамодерна армия, но това, което хората всъщност виждат, е армия, неспособна на най-елементарна организация и логистика. Те са чували за хиперзвукови ракети, но знаят, че техните приятели влизат в битка с евтини, произведени в Китай търговски радиостанции. Те са били хранени с приказки за вдъхващата страхопочитание, оборудвана с ядрено оръжие стратегическа авиация на Русия, но те виждат успешни атаки с дронове и саботаж на летища на тези страховити военновъздушни сили, често на стотици мили от украинската граница. Обещан им е светът, но единствените чуждестранни дестинации, които все повече се отварят за тях, са подгизналите окопи близо до някое опожарено украинско село. Подхранват ги с история, че Русия се противопоставя на САЩ и НАТО като равни, но те виждат как украинците бият руските сили сами, с оръжия на НАТО, но без чужди армии, които да им помагат на място.

Най-лошото във всички проверки на реалността е шокиращото осъзнаване, че Путин и хората около него всъщност може да са повярвали на техните хвалби и приказки – и така вкараха себе си и цялата страна в тази бъркотия.

Руснаците винаги бавно са приемали истината за своите лидери и още по-бавно са действали според нея. Но колкото по-дълго се проточи войната по своя мъчителен, безнадежден начин без очевидна полза, толкова по-вероятно е руснаците в крайна сметка да изберат истината пред развенчаните лъжи. Те все още могат да направят грешно заключение от тази неудобна истина и да решат, в краткосрочен план, че националистическите идеолози на върха са за предпочитане пред лъжците и крадците. Но след като хората се откажат от навика да лъжат себе си, убийството трябва в крайна сметка да престане да има смисъл – в крайна сметка лъжите са тези, които убиват.

Това е надеждата, към която се придържам, докато Русия завършва тази кошмарна година далеч по-дълбоко в грешното, отколкото я започна, и до колене в кръв.

Леонид Бершидски е базиран в Берлин руски журналист, издател и колумнист за Bloomberg. Tой е първият главен редактор на руския вестник "Ведомости".