Разкрита ли е тайната на Иво Карамански? Кой стои зад него - ДС?

Ключови думи: Иво Карамански, новини, Флагман, Бургас, Мафия

Кръстника на българската мафия или нейният романтичен образ, както беше известен през годините на прехода, Иво Карамански, бе убит преди 24 години на 20 декември 1998 г. по време на купон във вила в полите на Витоша.

Повече от две десетилетия след смъртта на митичния гангстер обаче той се оказа, че продължава да живее във Фейсбук и има над 5,6 хил. последователи.

Страницата „Иво Карамански“ започва с въведение, цитат от Кръстника: “Ако ме убият, ще лишат народа от един измислен, но симпатичен образ на мафията”. От данните във Фейсбук се вижда, че е създадена преди 2 години и е продължение на предишната страница BGGodfather, която е на близо 10 години и имаше над 4 хил. последователи, показа проверка на „Телеграф“.

Страницата се поддържа от една от трите му дъщери – Десислава. На нея изобилстват снимки на митичния герой от годините на прехода, а голяма част от коментарите са положителни.

Има и видеа с интервюта, негови и за него, давани от знакови фигури като осъдения за две убийства Марио Пеев, кримигероя Николай Русев-Кольо Китаеца от Русе и топкриминалиста Ботьо Ботев. Под видеата има дори призив:

„Ако Иво е помогнал и на Вас, направете видео с разказ“, към което засега видимо се е отзовал именно Кольо Китаеца, който разказва как „бате Иво ме спаси от полицията“.

Мнозинството от феновете на Карамански копнеят по онези години и коментират, че им се иска времената от 90-те отново да се върнат.

Тайната

Тайната на Карамански обаче така и си остана неразгадана. През годините за него се говореше, че е основателят на престъпните групировки в България, че бил на пряко подчинение на митичната Държавна сигурност, която не спирала да работи и в годините на прехода. Легендите го свързваха с първите хора в държавата в онези времена.

Мнозина твърдяха, че именно Карамански дърпа конците на политическия елит у нас, разпределя капиталите и контролира бизнеса на мнозина издигнали се и прочули се в средата на 90-те на миналия век.

Кое е просто мит и кое реалност, така и никой с категоричност не се наема да каже и досега. Дали защото не знае или пък не му е удобно да знае, също е спорно.

Прочулият се с вестникарския си прякор Кръстника бивш гребец е сочен за един от най-силните подземни босове у нас в годините на прехода.

Досие

В началото на 90-те основава митичното застрахователно дружество „Корона инс“, а впоследствие разраства бизнеса си от силово застраховане и валутна търговия през развъждане на моруна и производство на кетчуп.

Има богато криминално досие и три брака, от които му се раждат три дъщери и един син. Карамански е роден през 1959 г. в София, но израства в дупнишкото село Бистрица. Осъден е в края на 1986 г. за валутни измами и фалшифициране на долари.

Твърди се, че е контролирал каналите на ДС и като техен сътрудник отървава кафеза. През 1990 година името му се появява в международната преса като лидер на организирана престъпна група за трафик на крадени коли от Чехия, т.нар. Чешко дело.

Карамански е задържан заедно с още 21 българи и по-късно е екстрадиран в България, където независимият български съд го освобождава под гаранция от 2000 тогавашни лева. До смъртта на Кръстника 8 години по-късно не се стига до произнасяне на присъда, а след нея делото е прекратено.

Пабло

Една от легендите го свързва с могъщия наркобарон Пабло Ескобар. Според мълвата в началото на 90-те Карамански пребивава за известно време в Латинска Америка, където по линия на ДС се свързва с Ескобар и уговаря прехвърлянето на тонове кокаин за европейския пазар.

Като легален бизнесмен в България Карамански се занимава с разнообразна дейност. Участва в редица благотворителни прояви, изявява се като меценат, артист и певец. Демонстрира познанията си по няколко езика, представя се като почитател на класическата литература. Извън могъщата „Корона инс“ Карамански върти още 20 фирми, като се занимава буквално с всякаква дейност.

Според „Най-богатите българи“ след смъртта на Карамански наследството, което оставя, се равнява най-малко на 30 000 000 долара. Твърди се обаче, че по-голямата част от тези пари са потънали неизвестно къде и при кого.

Маджо

В един момент Карамански влиза в конфликт с босовете на другите големи групировки, които също набират скорост – ВИС и СИК. Твърди се, че Кръстника е сътрудничил на МВР, за което е нарочен за ликвидиране и дори било преговаряно с албански наемници.

Една от най-конфликтните точки в биографията му е стрелбата по Младен Михалев-Маджо в казино „Севастопол“, което е под опеката на „Корона инс“. Карамански обаче оживява, за да бъде задържан на 14 януари 1994 година. Следва престрелка в квартал „Белите брези“, в която погрешка загиват полицаи. Тикнат е обаче в затвора по друго обвинение – за грабежа в казино „Бедни богати“. Лежи година и половина, през което се прочува с писмото срещу Стоил Славов-Телето и групировката СИК. В него Карамански твърди, че сикаджиите се занимават с пране на пари, далавери с петрол и рекет. Успява и да се кандидатира за депутат през 1995 г. в 25-и район на София.

Впоследствие кандидатурата му обаче е отхвърлена от ЦИК заради нередовни 239 ЕГН-та. В началото на август 1995 г. е направен опит за убийството му в дискотека „Нептун“ в столичния квартал „Младост“. Няколко месеца по-късно пък мутри атакуват офиса на „Корона инс“ в столичния квартал „Орландовци“, но Карамански отново се отървава невредим.

Има версии, че печално известният случай със смъртта на четиринадесетте войници от Строителни войски на Околовръстното шосе край жк „Люлин“ всъщност става при опит за покушение над Карамански. Кортежът му се оказва зад камион ГАЗ 53А, в който пътуват войниците, връщащи се от строителен обект в Банкя.

Последен

20 декември 1998 г. е последният в живота на Иво Карамански. Кръстника е поканен на рождения ден на свой приятел във вила на ул. „Горска ела“ 27 в квартал Симеоново. На партито го води Стефан Въжарски – мъжът, който часове по-късно ще изстреля два фатални куршума в главата му.

Около 01,30 часа Карамански и рожденикът – Борис, си говорят, доближили глави, тъй като музиката е прекалено силна. Въжарски минава покрай тях, казва на Борис да се отдръпне и тогава изстрелва два куршума в главата му. Без предупреждение, без конкретен повод. След като предизвиква паника сред купонджиите във вилата, Въжарски се отправя към паркирания отпред „Понтиак“, в който седят Георги Чочов-Лестъра (вече покойник) и двама от бодигардовете на Карамански – Драгомир и Марин.

Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава Въжарски протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Странното е, че преди да стреля по когото и да е, Въжарски казва на един от студентите във вилата да извика полиция. Малко по-късно е задържан и осъден на доживотен затвор, който все още излежава. Мотивите му обаче така й си остават неясни.