От гроба си Мариян Георгиев-Марата, екзекутиран от СИК през 2005 г., е издал Кела

Автор: Бесове.Бг, Снимки: архив ДЕСАНТ и Бесове.бг

Пламен Дишков-Кела можеше да  обикаля света до края на живота си и да живее от печалбите на публичния си дом в Германия и от рентата от имотите си в България, които регулярно подставените лица му превеждаха в чужди банки, ако не беше един  българин, който се бе зарекъл да отмъсти. Отмъщението е за две поръчкови убийства – на Димитър Стаматов-Мастара през 2002 г. и на Мариян Георгиев-Марата през 2005 г. И двамата са езкекутирани от убийци, пратени от Дишков. Марата беше най-преданият партньор на месарския бос Мастара в подземните му подвизи и специално задължен до края на живота си, защото бе спасен от него след тежка катастрофа през 1998 г. Тогава Мастара е наел хеликоптер, с който раненият му другар да бъде изпратен в столицата и лекуван при най-добрите специалисти, за да бъде върнат към живота.

През 2003 г., когато започва процесът срещу Кела за убийството на колбасарския бос Димитър Стаматов, в съдебната зала, а преди това и пред топкриминалиста Ботьо Ботев като свидетел се явява Марата и дава точни показания за това как е подготвено убийството му, кои са поръчителите, подбудителите, изпълнителят, как е осигурено оръжието. За около три месеца след тези показания той получава десетки есемеси със заплашителен текст, че ще бъде убит.

Мариян Георгиев-Марата, известен с прозвището Елегантния, е убит през 2005 г. по поръчка на Кела, дадена от чужбина

През 2005 г., когато Марата бе направен на решето в офиса си в центъра на Равда, пресата лансира версията, че е станал жертва на Митьо Желязков-Очите в спора им за недвижими имоти по крайбрежието на Несебър.

„Това бяха измислици на управляващите – на много високо ниво, откъдето се подаваха информации за репортерите. Кела бе покровителстван от СИК, респективно от МВР. Подчертавам, че извеждането му от България през ноември 2002 г., непосредствено след разстрела на Мастара, стана с пълното съдействие на Главна прокуратура, на бургаската РДВР в лицето на тогавашния й директор ген.Красимир Петров, със знанието на тогавашния главен секретар Бойко Борисов. Още в нощта след стрелбата срещу Мастара в Бургас пристигна Ботьо Ботев - по настояване на основните свидетели, които искахме да говорим само и единствено пред него, защото на местните полицаи нямахме доверие. Ботев научи всичко - какво е докладвал нагоре си знае само той. Арести можеха да бъдат извършени веднага. Но е факт, че топченгето получи и оферта - подарък къща в Испания, за да проспи това убийство. Ботев отказа подаръка“, каза източник, запознат с дългогодишното дирене на избягалия гангстер. По неговите следи обаче винаги е имало човек, който е давал информация на нашите служби и на Интерпол, но Кела винаги се е изплъзвал, защото е бил предупреждаван. Този път планът за ареста му на плажа в Португалия е бил брилянтен и в него участие са взели българи, заинтересовани да отмъстят за Мастара и Марата.

Ето какво пише електронният сайт на в.“Десант“ през 2010 г. , когато репортер на вестника се свързва с близките на Марата: „намерихме  

лист с имената на убийците, пъхнат  в кандилото

на гроба му в Ахелой,  Мистериозната бележка съдържа информация за убийците му”
 
Бележката е намерена и предадена на МВР от майка му Донка Георгиева, това става 4 години след показния му разстрел в центъра на курортното село Равда.  Казали й да мълчи докато не излезе истината наяве.
30-годишният Мариян Георгиев загина на 5 април 2005-та година. Застрелян с автомат в офиса си за недвижими имоти. Тялото му беше превърнато в решето от 11-е куршума, а парче стъкло от монитора на компютъра му се беше забило в черепа, след като машината се е взривила от автоматичните изстрели.
Килърите са били трима. Единият шофирал крадената лада, с която нападателите се придвижвали, на другия ден тя беше открита опожарена в нивите край село Ахелой.

Разследването на това убийство все още е в задънена улица.
Мариян Георгиев бе една от знаковите фигури на престъпността по морето. Възпитаник е на спортното училище в Бургас, тренирал е борба. Съученик на Пламен Дишков-Кела, който тренира бокс. Треньорите  на Марата разказват, че бил олимпийска надежда, за разлика от разглезения Кел.  
Смутните години на прехода обаче го извеждат на друг тепих. Още в началото на 90-е  движи с култовите фигури от старото поколение - Румен Гумата и Димо Дебелия. Те влизат по-късно в СИК и изпълняват поръчки за силовата структура. Гумата и Дебелия живеят отдавна в чужбина. Друг от същото обкръжение  - Димитър Стаматов-Мастара, за когото разказахме в предходен брой, и с когото Марата приживе беше  като брат, е покойник. Месец не му достигна да доживее така жадуваното си оттегляне в Испания с любовницата си Валя и двете им деца Димитър и Кристиян.
Мариян обаче е различен от общоприетата представа за манталитета на ъндърграунда. Не носи тежки ланци, не демонстрира груба сила.

Близките му го описват като мъж на честта.

Ползва се с доверието на жителите на Равда. Качествата му го доближават до най-изявените представители на подземния  свят. Сред тях е и друга емблематична фигура Пламен Дишков-Кела. Двамата са съученици от спортото училище, където Кела тренира бокс.  По това време Пламен Дишков вече е издигнат за шеф на СИК за Южното Черноморие.
 „Мастара не можеше да приеме факта, че хлапета на по 19-20 години се изживяват като босове и налагат свои правила да го изтикат от месарския бизнес. Кела искаше дял от цеховете, постоянно му пращаше рекетьори. И макар Кела и Марата да бяха приятели, в отношенията им настъпи разрив. Преди години Димитър спаси живота на Марата, когато се разби с колата си, ангажира хеликоптер за операция в София. Оттогава станаха като братя“, коментират в подземния свят.
Напрежението между Димитър Стаматов и Пламен Дишков достига връхната си точка през януари 2001-ва година, когато мощен взрив, натъпкан с арматурно желязо, разкъса на излизане от дискотека „Фенси“ двама от приближените на Кела - Димо Колев и Добрин Кафеджиев. Бомбата всъщност беше предназначена за Кела, който оцеля по чудо с пукнато тъпанче и наранена пета.

В началото полицаите приписваха взрива на Митьо Очите, който имаше дърпане с Кела заради наркопазара. Дишков обаче беше убеден, че бомбата е поръчана от Мастара и че Марата му е помагал в осигуряването на взрива. През ноември 2002 г. Мастара беше застрелян показно пред хотела, който строеше на бул.“Ст.Стамболов“ в Бургас. По най-бруталния начин – от пълен лаик, нает от Кела за 1000 лв. На гроба му пред поне 100 души,

Мариян Георгиев се заклева: „Ще отмъстя за теб, братко“.

 Той става основен свидетел в процеса срещу убийците. В паузите между съдебните заседания  неизвестен мъж постоянно звъни по телефона му: „Позна ли ме? Обаждам се от името на човека, който ще бъде оправдан“. Показанията на Марата не са достатъчни, за да подкрепят тезата на обвинението, Кела е оправдан на две съдебни инстанции. Междувременно с помощта на МВР е изведен зад граница.
Междувременно срещу Марата се открива нов фронт-този път от Митьо Очите. Негов довереник, покойният вече Георги Купенов, влага парите в земи в бившия студентски лагер между Равда и Несебър. Парцелът обаче е спорен. За него претендират МОН и реститути, от които Купенов  е закупил терена. А Марата е посредник в сделката. Твърди се, че заради забавявнето по казуса Очите бил бесен, понеже изгорял с много пари покрай сделката. Тази версия обаче се отхвърля категорично от близки до наркобоса. „Сумата не е чак толкова голяма за стандартите на Очите. Спорът се разреши в негова полза“, твърдят запознати.
Облаците над Марата обаче се сгъстяват все повече.

След екзекуцията на Мастара Марата продължава да се грижи за любовницата му Валя и двете сирачета

По това време представители на подземния свят засичат  Марата зад граница в компанията на полицаи. Той все пак е имал някаква подкрепа, защото е помагал с информация на топченгето Ботьо Ботев, който го предпразва от  наказателната група на Кела, която е обсъждала в комплекс „Перла“ в Приморско план за елиминирането му.

На 28 май 2004-та година първо е запалена колата му, на 8 юли същата година в офиса му е хвърлена ръчна учебна граната. Боеприпасът не избухва, защото е за предупреждение. Заплахите не спират. До 5 април 2005-та, когато е убит в същия този офис.

В този офис в центъра на Равда бе застрелян с автомат през прозорците Марата  през април 2005г.

В джоба на дънките му полицаите откриват копие от жалба с входящ номер, адресирана до тогавашния директор на РДВР ген. Красимир Петров. Листът е пропит с кръв, но се чете „Г-н Генерал, в четвъртък, в 21.45 часа бях заплашен със смърт. Срещу мен се готви покушение“. В джоба е открита и друга бележка – с информация за пет знакови убийства, останали неразкрити, с конкретни имена и дати, абревиатури и неясни съкращения. Между тях били Димитър Видев-Релакса, застрелян през август 2004-та г. и Георги Николов-Мечката- застрелян пред спортна зала „Атлантик“ през юни 1995-та година. И двете екзекуции са дело на кръгове около СИК.

Освен, че беше предпочитан партньор по морето за столичната мафия, Марата минаваше и за един от най-елегантните гангстери на Южното Черноморие – ларж, с особен чар и мъжко излъчване. Той обаче не създаде свое семейство и дълго време поддържаше дискретна връзка с фризьорка от Бургас. След разстрела на Мастара се беше отдал на грижи за двете му сирачета от Валя, въпреки че месарят имаше законна съпруга и син от нея.“