Китай и Тайван: Кратка история на сериозно назряващия конфликт

На островната държава, която обяви независимостта си след гражданска война между Мао Дзедун и Чан Кайшъ през 1949 г., се произвеждат над 65% от всички микропроцесори в света

Ключови думи: китай, тайван, конфликт, история, анализ

От около седмица Китай провежда най-голямата си досега демонстраци на сила по въздух и море край Тайван. И това опрделено е свързано с необичайната визита на Нанси Пелоси – председател на Камарата на представителите на САЩ, в Тайван. Вчера китайските военни изстреляха балистични ракети, които минаха над населените места в Тайван. Каква обаче е цялата история?

Най-големият леяр на чипове – основната причина за визитата на Пелоси в Тайван?

Китай вижда Тайван като своя провинция, която се опитва да се отцепи и в Пекин не искат да допуснат това. От там са убедени, че все някога тя отново ще е под техен контрол. А Тайван вижда себе си като независима държава, която според столицата Тайпе, има своя собствена Конституция и право да избира лидерите си сама. Китайският президент Си Дзинпин наскоро направи коментар, че присъединяването на острова към държавата му „трябва да се случи”, като и до днес това не изключва използването на сила, пише BBC.

Къде се намира Тайван

Островът е на около 100 мили от югоизточния бряг на Китай. Той се намира в така наречената „първа верига от острови”, в която са редица територии, приятелски настроени към САЩ и които са от огромно значение за външната политика на Щатите. Така ако Тайван бъде присъединен към Китай, Пекин ще бъде по-свободен да упражнява силата си в западната час на Тихия океан и дори ще може да заплаши някои от военните бази на САЩ край Гуам и Хавай. Китай обаче е категоричен, че намеренията му са изцяло „мирни”.

ЕС: Намалете напрежението в Тайван с диалог

Бил ли е някога Тайван отделен от Китай

Според редица исторически източници островът първо попада под контрола на Китай през 17-и век, когато го е управлявала династията Цин. През 1895 г. Пекин се отказва от острова и го дава на Япония след загубата на първата Сино-японска война. 50-години по-късно, след края на Втората световна война и капитулацията на Япония след двете атомни бомби в Хирошима и Нагазаки, Китай отново си връща острова. Но тогава избухва и гражданската война там, водена между националистическото правителство на Чан Кайшъ и комунистическата партия на Мао Дзедун. Вторият печели през 1949 г. и Китай официално става комунистическа държава.

А Чан Кайшъ и това, което е останало от неговата партия, позната като Гоминдан, напускат страната и се установяват в Тайван. Там те управляват в следващите няколко дестилетия.

Китай използва именно тази част от историята, за да се аргументира, че островът е бил негова провинция. От гледната точка на Тайпе обаче, Тайван никога не е бил част от модерния Китай – комунистическия.

Към момента едва 13 държави по света, включително Ватикана, признават Тайван за суверена държава. А Китай упражнява много сериозен дипломатически натиск върху света по много линии, опитвайки се да накара всички да не признаят острова за държава.

Може ли Тайван да се защити от нападение

Китай може да опита да подходи към евентуално обединение чрез невоенни методи, например като подсили икономическите си връзки с острова. Но в случай на активна война, такава каквато виждаме в Украйна от началото на годината, армията на Китай е приблизително 10 пъти по-голяма от тази на Тайван. Изключаем САЩ, Пекин отделя повече пари за армията си от всяка друга държава по света. В този смисъл въоръжените сили на страната са едни от най-модерните и най-добре оборудвани, а Китай може да разчита не само на огромния си брой войници, но и на възможностите си за кибератаки, които се конкурират с тези на Русия.

При потенциален конфликт някои експерти предупреждават, че това, което може да направи Тайван, е да отлага неизбежното, докато не бъде подкрепен от своите съюзници, например САЩ. Досега обаче Вашингтон винаги е играл на двата бряга. От една страна от Белия дом са категорични, че се придържат към политиката „Единен Китай”, от друга продават оръжия на Тайван,а преди няколко месеца запитан дали ако Китай нападне Тайван, САЩ ще защити острова с армията си, президентът Джо Байдън отговори лаконично с „да”.

От Вашингтон обаче продължават да са в състояние на „стратегическа неопределеност” по отношение на Тайван.

Влошава ли се ситуацията

Отношенията между Тайван и Китай сега изглежда по-влошени от всякога, а причината за това несъмнено е визитата на Нанси Пелоси, която Пекин определи като „изключително опасна”. Военните учения, които сега Китай провежда около острова са фокусирани върху 6 „опасни зони”, 3 от които застъпват териториалните води на Тайван. Според Тайпе тези учения заплашват сувернитета на страната и могат спокойно да се приравнят на блокада.

Властите пък предупреждават компаниите, опериращи на острова, да се готвят за жестоки кибератаки в идните дни. Да, ситуацията се влошава.

Защо на светът трябва да му пука за Тайван?

Икономиката на Тайван е от огромно значение за света. Над 65% от всички микропроцесори се произвеждат там, а експерти неведнъж са предупреждавали, че ако износът на тези важни за модерния живот части спре дори за един ден, последиците ще са катастрофални. Компютърните чипове, които се произвеждат в Тайван, се ползват за всичко от смартфонът в джоба ви, през компютъра ви на работа, та чак до кухненската ви печка у дома – на практика за всичко.

“Силициевият щит“ на Тайван: Защо островът най-вероятно няма да е следващата Украйна

Тази индустрия бе оценена на близо 100 млрд. долара през 2021 г. В този смисъл ако Китай успее да си присвои Тайван, от това печели само и единствено Пекин, който ще получи почти пълен контрол върху един от най-важните пазари в света.

Притеснени ли са хората в Тайван?

Краткият отговор е, че не са. През октомври 2021 г. анкета сред населението демонстрира, че близо 2/3 от хората не се притесняват, че може да избухне война между Китай и Тайван. Тази статистика не се е променила особено много и сега.

Друго проучване пък показва какъв процент от хората на острова смятат себе си за тайванци. Това изследване се провежда ежегодно от 1992 г. досега и показва ясно, че колкото повече е доближаваме до наши дни, толкова повече населението на Тайван започва да се идентифицира като тайванско, а не като Китайско.