С телескопа "Джеймс Уеб" търсим отговор - "Сами ли сме във Вселената?"

Ключови думи: телескоп, Джеймс Уеб, търсим отговор, Сами ли сме във Вселената

Телескопът "Джеймс Уеб" може да вижда по-далеч, защото е много по-голям от всички, изпращани до момента телескопи, а освен това вижда в инфрачервения спектър  - специфичен спектър от светлинния диапазон който е по-разтеглен, по-нискочестотен и благодарение на него можем да виждаме светлина, която се намира в миналото и по този начин по-надалеч в Космоса. Той може да вижда и през космическия прах. Това каза Тихомир Димитров, основател и изпълнителен директор на Space Academy, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

"На снимките се вижда смъртният танц на една звезда", коментира гостът.

Вижда се и вода в атмосферата на една планета, намираща се много далеч от нас, т.нар. екзопланета, каза още събеседникът. "Тази екзопланета е свръхгорещ газов гигант. Планета, малко по-голяма от Юпитер, много по-гореща и изградена от газове", предава dnes.bg.

Една от най-впечатляващите снимки, които излязоха, е надникване в Дълбокия космос със страшно много цветове. Сините, жълтите и белите галактики са най-близките галактики и се намират на около 4,5 млрд. светлинни години разстояние. Това е приблизително възрастта на нашата Слънчева система, обясни Димитров.

Галактиките, които са в инфрачервения спектър, са много по-далеч от нас, на около 12 млрд. светлинни години - малко след началото на самата Вселена. Това са едни от първите галактики във Вселената. За това е толкова важно телескопът Джеймс Уеб да надникне толкова далеч, за да научим точно какво се е случило след създаването на Вселената".

Снимките поставят началото на научната работа, като тя ще бъде в две направления. Едното ще бъде изучаване на атмосферите на екзопланетите, като ако се открие планета, която е с твърда повърхност и с приблизително същите размери като Земята и в атмосферата ѝ има неутрални газове като азот и водна пара, това е предпоставка за наличие на живот, каза астрономът.

"Това са места, където можем да насочим нашите усилия и при следващи мисии можем да открием извънземен живот", посочи той.

Втората част е изучаване на различните явления, наблюдавани в Дълбокия космос - изучаване на различните видове галактики и взаимодействието между тях.

"Например на една от снимките, наречена "Квинтетът на Стефан", се виждат пет галактики, които си взаимодействат гравитационно и на тях дори се виждат в жълто и оранжево районите на звездообразуване, където се раждат нови звезди", обясни Димитров.

Това е важно, защото до нашата галактика, Млечният път, се приближава най-близката до нас галактика - Андромеда. За момента смятаме, че след около 2 млрд. светлинни години двете галактики ще направят един звезден танц и ще се слеят в една галактика, обясни събеседникът. Той добави, че друга снимка показва район от мъглявината Карина. Този район се казва Космически планини. Това е район от газ и пара и е район на звездообразуване. Важно е да разберем как точно се случва това, на какви места, при какви условия, за да разберем повече за възникването на живота във Вселената като цяло.

"Всички тези снимки клонят към един много древен въпрос, който човечеството си задава от край време, а това е - сами ли сме във Вселената", каза астрономът.

За момента се смята, че новият телескоп ще ни насочи към местата, където би възникнал извънземен живот и ако открием такива места, а изследванията ще отнемат години, между 5 и 10 години, но ще трябват още мисии и още по-големи телескопи, сподели гостът.

За информацията, че Европейската космическа агенция прекратява официално сътрудничеството си с Русия в мисията ЕкзоМарс (ExoMars), Тихомир Димитров каза, че "това е един злополучен пример как една война може да попречи на човечеството да изгражда наука и да върви напред".

"Мисията ExoMars бе една от големите надежди на Европейската космическа агенция за пръв път да постави марсоход на повърхността на планетата Марс. Това няма да се случи или ще се забави във времето, докато разберем как можем да заместим участието на Русия в тази мисия и да изградим липсващите части и инструменти тук, в Европа. Може би със съдействието на нашите партньори от НАСА и Канадската космическа агенция ще успеем. Винаги много ме боли, когато виждам, че науката страда от нашите дребни злободневия тук, на Земята", каза Димитров.

Какво не вижда телескопът Джеймс Уеб и защо не може да замести наблюдателните способности на Хъбъл?