На прага на нова ковид истерия: Защо и как активните случаи спаднаха с над 30 000 за 4 дни

Нещо повече – в момента у нас има с над 10 000 повече „болни”, отколкото са се разболели общо в последните 2 месеца

Ключови думи: коронавирус, анализ, активни случаи, българия, несъответствие в статистиката, прогнози

След няколко приятни месеца, в които информационният поток рязко отстъпи от ковид истерията и се вглъби в политическите скандали, сега, с помощта на международни новинарски сайтове и телевизии, вирусът отново се завръща на бял кон и у нас – с нов подвариант. Този път обаче, освен новото име, няма нищо ново в наратива – BA.5, както го наричат, е по-заразен, но не причинява тежко заболяване, но пък това е опасно, защото болниците могат да се препълнят. Старата изтъркана вече история.

Заедно със завишените бройки и обявяването в последната седмица, че някои области в страната пак влизат в „жълтата зона”, в ефир се върнаха и родните математици, за чиито епидемиологични прогнози на този етап вече категорично може да се каже, че са точно толкова верни, колкото прогнозата за времето преди столетие – или ще вали, или няма да вали. Генераторите им на случайни числа пък сега са настроени да показват 3 и 4-цифрени комбинации с вероятни стойности в 5-цифрените до, в зависимост от източника, средата на юли или края на август.

Критично мислене: Когато математиците станат епидемиолози

Но въпреки плашещите и смели прогнози на математиците, тяхната дисциплина все пак си е точна наука. Това означва, че официалните стойности за заболеваемостта у нас, такива каквито ни ги представят днес, трябва да следват общите правила по установения до момента за вече повече от 2 години ред. За съжаление това не се случва. Отново.

Обикновен поглед върху официалните данни за това колко е кумулативният брой заболели от 6 май досега, дава следните данни:

За период 06.05.2022 г. – 06.07.2022 г., или над 60 дни, в страната ни положителните тестове са били общо 16 776 или средно по 279 на ден. До тук всичко е в норма, ако погледнем дневните статистики от МЗ. Проблемът възниква, когато хвърлим поглед към статистиката за т.нар. „активни случаи”.

По дефиниция това би следвало да са всички случаи, при които има направен т.нар. „тест”, който е дал положителен резултат. След преминаване на 10-дневна (сега) или 14-дневна (преди) карантина и последващ отрицателен тест, тези случаи вече не се броят за активни и влизат в графа „излекувани”, но по-точно – „оздравели”. Да, обаче има несъответствие.

Настоящият брой на активните случаи у нас, по данни на Министерството на здравеопазването, сега е 26 574 – с близо 10 000 повече от общия брой регистрирани случаи за последните 2 месеца.

Така реално ако следваме дефиницията на „активен случай” и приемем, че има изключения, при които болестта е протекла по-дълго, например цял месец или два пъти повече от обявената максимална карантина, трябва реално да вземем бройките от 6 юни до 6 юли, за да сме по-точни. Те пък са общо 9577 или почти тройно по-малко от активните към момента случаи. И излиза, че нещо не е наред.

Проблемът се задълбочава, когато се разгледа и самата графика на активните случаи у нас. Веднага прави впечатление едно рязко свиване на бройките в периода между 02.07 и 06.07 – с общо 33 240. Как? Може би е корекция? Защо? Никой не обяснява – нито открито през медиите, нито „на тъмно”, като заровена информация в актуалния поток от новини на МЗ.

Подобни несъответствия обаче всяват несигурност в статистиката, която така или иначе върви по тънко въже по отношение на достоверността ѝ още от началото на пандемията.  Необновяването на данните за активните случаи – умишлено или не, е един от сериозните проблеми във воденето на статистиката, който реално може да се използва за политически цели, особено в сегашната волатилна обстановка в Народното събрание.

За задължителните маски в офиси, политиката и ортопедите-вирусолози

А какво ни чака наесен засега можем само да гадаем. Ако поредната вълна съвпадне с политически разногласия и дори избори, страната ни може неусетно и вероятно насочено да се озове в много сериозна ситуация, последствията от които ще са непредвидими. Предвидима обаче ще е реакцията на малкия и среден бизнес, както и на обикновения човек, на когото вече му е омръзнало до краен предел да слуша и чете за ковид и как заради прерасналия в на практика ендемичен грип се налага, както никога досега, да затваряме държавата, за да предпазим най-уязвимите. До колко пък и мерките реално ги предпазват – това е съвсем друг въпрос.