Може ли с работна група и без агресия да се реши проблемът с нахалните гларуси в Бургас

Стоян Грозев и Манол Тодоров предлагат да се организира дискусия, след която да се вземе решение за ограничаването на поулацията на нахалните птици веднъж завинаги

Ключови думи: гларуси, работна група, предложение, бургас, намаляване на популацията, стоян грозев, манол тодоров

122 години изминаха от издаването на кметската Заповед №152 в Бургас, с която се настоява всички граждани да използват всевъзможни средства за ограничаването на популацията на гларусите в Бургас. Повече от век по-късно проблемът остава, но сега, през 2022 г., общинските съветници от ДБГ Манол Тодоров и Стоян Грозев предлагат решение. Те са внесли в местния парламент докладна записка, с която целят създаването на работна група, която да изработи мерки за ограничението на популацията на нахалните птици, с която веднъж завинаги да се намери баланс.

В докладната си Тодоров и Грозев описват подробно биологията на гларуса в няколко абзаца, както и причините, поради които се налага броят на птиците да бъде намален дългосрочно. Макар да не се уточнява нищо конкретно са това как да бъде намалена популацията на птиците, идеята за работната група представлява първа крачка към потенциалното решение на проблема, който през последните години се обостри.

Гларусите претърпяха сериозна „еволюция“ за десетилети и демонстрираха брилиянтна адаптивност към новата градска среда. Пасивният опит те да бъдат „прогонени“ от града чрез поставянето на контейнери от закрит тип сработи за кратко, но птиците показаха сериозна находчивост и отново успяха да надделеят. Така, макар да отсъстваха за няколко месеца, преместили хабитата си от града към сметищата, те отново се завърнаха с гръм и трясък дори още по-нахални. 

В Несебър пропищяха от агресивните гларуси, искат да извършват санитарен лов

Днес птиците вече дори не демонстрират страх от човека. Вместо да излитат веднага щом към тях се приближи бургазлия, както беше преди години, сега те са заимствали поведението на гълъбите и просто се отдръпват бавно настрани с горда походка. Антропоморфно тази им черта вече се определя като нахалство. А за непрестанното им крякане, атаки над деца и мръсотията, която оставят след себе си в градската среда няма какво дори да се коментира – всеки бургазлия е виждал с очите си на какво са способни птиците.

Дали работната група обаче е най-правилния подход ще разберем съвсем скоро. Макар, да припомним, че по старото правило „Създаването на работна група е първата стъпка към нерешаването на проблемите“, колкото и странно да звучи. Както Флагман е писал и преди, през 2018 г. Рим се превърна в първия европейски град, който въведе химическа кастрация за пернатите в опит да ограничи вредата от тях. 4 години обаче едва ли са достатъчни да се види ефект от това, тъй като гларусите живеят средно по 30-40 години, а на някои индивиди достигат и преклонната възраст от 60 г. 

Реално едва ли има сила на света, която да спре птиците от това да се придържат към градската среда – прекалено удобна е за тях. Очевидно е, че  Заповед №152 от 1910 г. не е успяла да ги спре, макар откровено да е призовавала към безразборното им избиване и дори общинската администрация е награждавала тези, които са убили най-много от птиците. Сега този тип разпореждания са абсолютно невъзможни заради нароилите се в последните 2 десетилетия различни НПО-та и природозащитни организации, част от които поставят интересите на животните пред тези на хората. 

Очевидно е, че работната група на Манол Тодоров и Стоян Грозев ще трябва да приеме „по-балансиран“ подход към проблема, но опасенията са, че той ще е крайно неспособен да действа ефективно. Още повече, че вероятно за ограничаването на популацията на гларусите ще са необходими много средства, които ще дойдат директно от джоба на данъкоплатеца, тъй като либералният ЕС едва ли ще иска да „си цапа ръцете“, финансирайки геноцид върху птиците.