Потресаващо разкритие! В миналото кметът лично разпореждал как да се избиват „летящите цигани“, тероризиращи Бургас

Автор: Георги РУСЧЕВ, Снимки: Архив

Гларусите станаха напаст. Това твърдение не би опровергал нито един истински бургазлия, тъй като от години всеядните птици, наричани още „въздушни или летящи цигани“, са се превърнали в символ на града, носещ обаче и подсмисъл на наглост и липса на възпитание. Напр., ако искаш да обидиш някого, който е от Бургас, най-лесно е да кажеш: "Гладен бургаски гларус". Въпреки това тия птици остават лицето на морския град и на морето ни като цяло, макар разбойниците вече да са стигнали кофите с боклука в Димитровград  и Пловдив, забелязвани дори и в столицата.

Но винаги ли е било така?



Гларусът е дълбоко вплетен в културата на бургазлии. Даже е нещо като идол. Можете да го видите като графити и даже като акцент в бронзовата статуя на Пандира

Малко известен факт е, че всеядната птица в градска среда може да живее до 60-годишна възраст. Тя се храни с абсолютно всичко, издръжлива на болести е и на всякакви метеорологични условия - от кучешки студ до нетърпима жега. Тези харектеристики, в съвкупност с изключително безразсъдното, граничещо с наглост поведение, с което сме виждали да напада и разкъсва гълъби, превръща якоклюнестата птица в омразна за вече три  поколение.

Дали цар Фердинанд, освен че е отговорен пряко за загубата на две поредни войни, довели държавата до две национални катастрофи, има пръст и в заселването на гларусите в Бургас?

„Две двойки е пренесъл Цар Фердинанд през 1906 година от Френското крайбрежие. От тогава те така се размножават, че завладяха цялото Южно Черноморие и популацията им притиска реално местната малка чайка, която е изтласкана на север”, казва в дописка от 2009 г., публикувана в agro.bg, Цоня Дражева – тогавашният директор на Регионалния исторически музей в Бургас, която за жалост ни напусна през 2013 г.

Според бургаския общински съветник и историк Георги Дракалиев, който към момента подготвя докторантура на тема „История на Бургас“, обаче за "вината" на Фердинанд няма преки доказателства.

По темата с борбата срещу т.нар. вредител, за която квалификация със сигурност ще бъдем анатемосани от любителите на птици,  но ще видите по-долу защо ги наричаме така, Дракалиев е  издирил документ отпреди век, който показва негативното, меко казано, отношение на бургазлии към птицата.

Ето какво пише в Заповед №152 от 1910 г., издадена от кмета на Община Бургас тогава:

„Гражданите да употребяват всички възможни средства, за което и общинското управление ще направи от своя страна потребното, да се пробиват снесените яйца на птици, наречени „ГларОси“, за да не се излюпят. Да развалят и гнездата, защото те извършват пакости върху сградите, крякат силно сутрин, унищожават малки пиленца и пр.“

Към днешна дата подобна заповед, издадена от кмета Димитър Николов, който ни управлява от 12 години насам, би взривила десетките  неправителствени организации за защита на животните и ще е причина за масови „протести“ срещу властта, лавина от недоволство у алтруистите и т.н., но е явно, че  това е бил действителен начин за борба срещу напастта на гларусите. Така са ограничавали разпространението им и размножаването им. За разлика от днес.

„Имало е масова организирана от Общината кампания всяка пролет против тези птици. Преди 100 години те са били също толкова нахални, колкото са и сега. При по-задълбоченото ми разследване и след разговори с възрастни бургазлии достигнах и до друг механизъм за стимулиране на изтребването им. От Общината са обявявали състезание за деца – срещу определен брой убити гларуси получавали награди, като най-престижната била футболна топка. Децата били в надпревара да предават на специализирана общинска комисия отрязани на убити гларуси крака, така както както ловците в днешно време предават отрязани уши на убити от тях вредни хищници по наряд“, коментира пред Флагман.БГ изпълнената с антихуманност кампания, общинският съветник.

Днес по темата размножаване на гларусите не се прави нищо. При последното допитване на Флагман.БГ до институциите относно свръхпопулацията им, ни бе даден отговор, че начини за решаване на проблема има чрез хиляди специални устройства, които издават звук на по-голям от тях хищник, който да ги плаши. Но тази техника била много скъпа.

От друга страна обаче бяхме нападнати и анатемосани от природозащитниците, които предупредиха, че няма да позволят и перце да падне дори и от една птица, ако продължаваме да оказваме натиск за ограничаване на люпенето на яйцата.

Така стои въпросът с  хабитата на всеядните птици в градската среда, за който виждаме, че няма как да бъде преместен извън населеното място.