Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Кибератака с изкуствен интелект блокира системи на Еврокомисията за над 10 дни
Евродепутатът Ивайло Вълчев: Културата не може да бъде оправдание за финансиране на политическо лобиране и идеологии
Анализатори охладиха еуфорията след срещата на Тръмп, Путин и Си
Кметът Николай Димитров връчи на журналиста Максим Момчилов плакет „Почетен гражданин на Несебър“
Зеленски поиска американски войски в Украйна: Ще се съгласи ли Тръмп?
Звездите на 90-те превземат Варна: East 17, 2 Unlimited и Chicago на една сцена
Проф. Рачев: Идва рязко застудяване, температурите падат под нулата
Брекзит на заден ход? ЕС и Великобритания договарят нови правила
Бурният вятър събори клон върху три автомобила в София
Горещ петък в парламента: Трима министри отговарят на въпроси
Денят на истината за ВСС: 21 кандидати в битка за 11 места
България купува повече, отколкото продава: Дефицитът гони 8 млрд. евро
