Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
TikTok плаща 400 млн. долара заради данни на деца - едно от най-големите споразумения по случая в САЩ
Смърт за лайкове: Петима тийнейджъри загинаха в Ирландия, опасна мания превръща магистралите в сцена
„Чакай тук“: Баща остави 7-годишния си син сам на Фуджи и продължи към върха
Три години след еврото: 4 от 10 хървати над 65 години са в риск от бедност
Над 40% от работещите българи прегарят: Ето сигналите, които не бива да подминаваме
Хакнаха издателя на най-очакваната видеоигра за десетилетието, първи кадри от GTA VI
Защо Иран още не се предава: режимът разчита на твърдост, петрол и натиск през Ормуз
Тревога на плажа край Албена: Откриха части от дрон, сапьори проверяват има ли взрив
Защо самолетите не режат Тихия океан по права линия? Картата ни подвежда
Нови подробности за внезапната смърт на актрисата Хейдън Панетиър
Село като малък град: Айдемир има 5000 жители, заводи, ферибот и собствена индустриална зона
Дунав падна до рекордните -126 см при Русе, АЕЦ „Козлодуй“ вече свали мощността на Пети блок
