Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Разбитото сърце боли и тялото: Експерт разкри 5-те фази след тежка раздяла
Баба знаеше тайната: Ето как подлучените пиперки стават сочни и попиват целия аромат
Пълнолунието на 26 септември удря 4 зодии: Любовта, парите и важните решения излизат на преден план
Какво става с тялото, ако спрете хляба и пастата за 14 дни? Истината е по-различна
Дрехите миришат на цигари, кухня или застояло? 6 трика връщат свежестта без излишно пране
Трусът край Евия разтревожи Турция: Топ сеизмолог посочи разлома под Мраморно море
Забравете купешкия кетчуп: Джейми Оливър го прави у дома с домати, джинджифил и тайна смес от подправки
Петната по матрака изчезват с тази домашна смес, но има една важна подробност с ютията
Т-14 „Армата“ се появи отново: 10 години по-късно руският танк на бъдещето още чака масовото производство
Ирене Планк: България е мишена на руски хибридни атаки - Москва ни води „неприятелска“ държава
Мая Манолова готви „табло на срама“: Ще показва магазините с цени над справедливите
Разплитат кървавата драма в „Бояна“: Ревност стои зад смъртта на двамата съпрузи?
