Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Тежка загуба за Деси Тенекеджиева: Майка ѝ почина на рождения ден на баща ѝ
Край на „зелените“ заблуди: Търговците вече ще доказват кое е екологично и трайно
Казахстан пак поиска Херо, бургазлията отказа и чака по-голямо предизвикателство
Лавров и Рубио очи в очи в Ню Йорк: Вашингтон отвори директния канал към Москва след срещата Тръмп - Зеленски
Гърция купи Щита на Ахил за над 3 млрд. евро
Почина свещеникът, блъснат от влак
Само България пълнеше залата: Евроволей 2026 не оправда прогнозите за публика
Хлебарите искат спешно 0% ДДС: Част от производителите няма да издържат и месец
Нови данъчни бонуси за родители: до 2000 евро за курсове, спорт и здраве ще се приспадат за едно дете
Бургас става център на морските иновации: Предстои форумът SPLASH Black Sea 2026
Без заявления: Над 550 000 българи получават по 50 евро заради скъпите горива
Брюксел призна огромната ценова ножица: Енергията в ЕС е до 3 пъти по-скъпа от САЩ и Китай
