Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Холивуд затаи дъх преди „Оскарите“ - два филма се борят за голямата награда
Чак сега разбрах, че малкият син капак в пералнята крие функция, която спестява препарат и пари
3 зодии с шанс за рязък финансов скок след края на ретроградния Меркурий
Великобритания дава по 10 000 паунда на мигрантите, за да напуснат страната
Изкупиха билетите за концерта на Емануела в Арената за 6 часа
Доматите с 10% нагоре, мандарините с 5% - нов скок на плодовете и зеленчуците на борсите
Лекар посочи колко време след събуждане да пием кафе
ВСС отпуска по 2832 евро за облекло на магистратите
Масово изследват новородените у нас за 3 редки заболявания
Формула 1 отменя стартовете в Бахрейн и Саудитска Арабия
Кръстопоклонна неделя е - християните се покланят на Светия кръст, не бива да се работи днес
Слънчево време в неделя след сутрешни мъгли
