Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Тръмп обяви Ормуз за американска територия: След думите идва икономически удар срещу Иран
Евровизия може да промени Бургас далеч след 2027 г.: Туризмът иска повече полети, по-добри пътища и нов образ на България
Край на фиктивните граждански договори: НАП ще гледа кой реално работи като служител
Рекорд на Капитан Андреево: 5300 коли влязоха от Турция за 24 часа, потокът се усилва
Руският Ил-76 не е летял към Безмер, твърди транспортният министър
МОН решава до дни: Учениците тръгват на 14 или 15 септември
Депутатите прекъсват ваканцията: Парламентът се събира извънредно заради парите по ПВУ
"С колко да караме в лявата лента" разпали спор във фейсбук
Антидрон чадър над Драгалевци? Експерт посочи защо мощният GPS заглушител е бил включен
Купувачите вече не искат жилище на шпакловка: Ремонтът добавя до 500 евро на квадрат
Жегата свива Седемте рилски езера, потоци към Джерман вече са пресъхнали
На Петрова нива отбелязват 123 г. от Илинденско-Преображенското въстание
