Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Ивайло Мирчев: Свидетел твърди, че атаката край Бяла е извършена с руски дронове
Демерджиев пред парламента за мантинелите и частните полети на Пеевски
Часове до Нобела за литература: Името на Георги Господинов отново изплува
Кралица Мете-Марит се оттегля за близо година след трансплантация на бял дроб
Три жертви и 36 ранени при атаки на хутите срещу летища в Саудитска Арабия
Учени разкриват нови данни за цар Самуил след завръщането на останките му
Бившата половинка на сина на Стефан Рядков блесна в Гласът на България и обърна два стола
Двоен шок в Ергенът: Любов в рая: Ашкар и Иван останаха без рози и напуснаха имението
300 милиона работни места са изложени на натиска на AI, но масова безработица още няма
Ново проучване установи водещата версия за мотивите зад убийството на Илиян Филипов
Майстор с важно предупреждение преди ремонт: Не давайте голям аванс и не вярвайте само на приказки
На кого да вярваме? И Русия обяви, че корабите не са били цел на нейните военни
