Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Джеръми Томас си отиде: Холивуд загуби продуцента зад „Последният император“, който покори света
Руски дронове удариха границата с Полша: Съветник на Мерц и Борис Джонсън се оказаха в епицентъра
Трагедия в Яванско море: Ферибот с 243 души потъна, има загинали и десетки в неизвестност
Шабан Мустафа с три медала от Европейското по планинско бягане EMORRC 2026
Химичката Джоанна взриви „Ергенът: Любов в рая“ - зрители спорят за възрастта и поведението ѝ
Българският Джъстин Бийбър влиза в „Гласът на България“ и обърна всички столове
Неапол показа как туризмът става достъпен за всички: Парапет описва гледката за незрящи
Атакуван с дрон танкер пристигна във Варна за ремонт, корабът е сред най-големите влизали в порта
Нови разкрития за "Петрохан": МВР и прокуратурата готвят няколко бомби по случая с шестимата загинали
Осем държави обърнаха PISA 2025: Докато светът пропада, те вдигнаха резултатите и по трите предмета
София, Бургас, Варна и Пловдив влязоха в червената зона на Европа: ЕК вижда жилищна криза и допуска ограничения
Хотелите печелят повече въпреки по-малко туристи: Цените на нощувките вдигнаха приходите с над 11%
