Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
„Вие ли сте били?“: еЗдраве вече праща сигнал до НЗОК с два клика при съмнителен преглед
Държавата е ощетена с АМ Хемус: Над 1 млрд. лева аванси без готовност за строеж
ЦИК определи парите за президентския вот: До 230 евро за председател на СИК и 201 евро за член
Тръмп поиска Ормузкият проток да бъде прекръстен на негово име
Четирима щастливци ще гледат Милан - Интер с VIP билети
Бавачката вече е лукс: За целодневна грижа пригответе до 1500 евро на месец
Димитър Маринов даде старт на "ПЪРВИ КАДЪР" в Царево, младото българско кино излезе пред публика
Путин заговори за мир с Украйна: Има шанс за споразумение, Москва и Киев трябва да се разберат
Шипка затваря за три години: Започна голямата реставрация на Паметника на свободата
Почина Касандра Уилсън - великият глас на джаза, който промени правилата на жанра
Медена лимонада, изобилие от пчелни еликсири и сувенири привличат на Фестивала на меда в Стария Несебър
15-годишният по делото за убийството на Георги Кузев остава в ареста: Ритал жертвата и снимал побоя
