Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Иран и Оман на крачка от сделка за Ормуз, но протокът едва ли ще бъде отворен скоро
Европа гори: 2000 евакуирани в Хърватия, 25 активни огнища в Сърбия
Руски ракети удариха Украйна, дронове полетяха през нощта към Москва
Трансферен удар: "Барселона" се разбра за Родри срещу 70 млн. евро плюс бонуси
Стотици изпратиха Бони Тайлър: Уелс се сбогува с една от големите си звезди
Как КАТ ще убие Waze
Строител откри зазидано злато за 9 млн. евро под стара пивоварна
Дизелът поскъпва двойно по-бързо от бензина, войните удариха рафинериите и доставките
Дрехите втора употреба вече са масов избор: 58,1% са пазарували second hand за година
Часове след първия курс: Новите влакове „Шкода“ осъмнаха с боклуци
Пожар пламна край Слънчев бряг, страховитият вятър усложнява гасенето
Вижте къде живее „наркоманката от тавана“, използвана за примамка на убития Георги Кузев
