Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Край на тайната на заплатите: Работодателите ще казват възнаграждението преди интервю
Шефът на ЦРУ сондирал Кремъл за среща Тръмп - Путин - Зеленски
ГЕРБ събира 700 делегати в НДК, Борисов подготвя кадрови промени и чертае битката за президент
АТВ затисна 33-годишна жена край Смолян, пожарникари я спасиха
Стрелба от черен Мерцедес в София: Деца попаднали под обстрел с еърсофт пистолет
Голям имен ден днес: Александър, Александра, Сашо и Сашка имат повод да почерпят
Майка изгуби надежда, но се случи чудото: Откри живи и двете си деца след потопа в Непал
Олигархичният картел контролира властта чрез десетки „окабелени“ магистрати, превърнати в биороботи
„Созопол“ набра скорост: Задна ножица поведе „небесносините“ към втора поредна победа
Гръцка следа в сенчестия флот на Иран: САЩ удариха мрежата от компании
„Акулите“ схрускаха „орлетата“: Черноморец разгроми с 3:0 "Пирин" в Благоевград
Скандал с българи във Франция: Обещали им по 140 евро на ден за гроздобер, но били измамени
