Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Защо Флора изчезна от ефира на БНТ
Класика, джаз и танго в един концерт? В Бургас ще свирят виртуози на бандонеон, китара, пиано, цигулка
YouTube Premium вече е част от богатото портфолио с дигитални услуги на А1
Опасен ли е паметникът на Шипка? Премиерът: „Възраждане“ си вее знамената и камъните падат
Деси Банова за брака с Росен Плевнелиев: Вкъщи всеки си знае ролята
Ивайло Захариев обвини продуцентите на Един грам живот: Не ми изплащат договорените авторски права
Кола кацна в кръгово в Стара Загора: Няма къде да се паркира вече
Нови 60 договора за климатици и над 30 за пелетни системи са подписани по проекта „Несебър е за по-чист въздух“
Бразилец с две Шампионски лиги е фаворит за България: Силвиньо идва с визитка от Барселона, Арсенал и Евро 2024
Синът на Илиян Филипов с разтърсващи думи след убийството: Почивай в мир, татко. Обичам те и винаги ще те нося в сърцето си
Пациентски организации предупреждават: Електронната рецепта няма да реши липсата на лекарства
