Уникална находка: Монголите гадаели по конска кост, открита е при разкопки на крепостта Русокастро
През 2020 г. Бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка. Още при откриването й археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателя гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания. Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Открити са паралели на подобна практика сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен. Именно в Китай са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Този начин е разпространен и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Д. Фъртунова и М. Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в. Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката при Русокастро през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ "Известия на Националния исторически музей".
Германците режат месото от менюто: Всеки четвърти планира да яде по-малко
AI вече носи реални пари: Как бизнесът печели от изкуствения интелект през 2026 г.
Имотният пазар натисна спирачките: Бургас е с най-голям срив на сделките
Ще спим час повече: Връщаме стрелките на 25 октомври, но това няма да е за последно
27/09/2026, Неделя 20:30
0
Златното правило за киселото зеле: Толкова сол трябва да сложите, за да стане хрупкаво и вкусно
Последната воля на Доли Партън: Забранила на близките си да я виждат, но допуснала само една жена
Понеделник носи силен вятър и дъжд, а над 2300 метра ще завали сняг
Пламна джипът на ключов свидетел срещу кмета на Трънчовица, собственикът твърди за заплахи ден по-рано
До 600 евро за едно дърво: Рязането удря сериозно по джоба
Кървав ден на пътя: Моторист загина на София - Варна, таксиметров шофьор издъхна край Садово
Почина Димитър Стойков, големият акордеонист и пазител на българския фолклор
Шаманът от Калофер се оказа испанец: 35 кактуса, гъби и тъмна течност в базата му
