Още един разлом по линия на ИТН – Генчовска в конфликт с (екипа на) премиера за Македония
Трябва да намерим сили да сглобим по-добре конструкцията или кабинетът ще падне, предупреди Христо Иванов
Нов разлом се появи в управлението и той пак е по линия на „Има такъв народ“ (ИТН). Външният министър Теодора Генчовска, която е квота на ИТН, призна, че има сериозни разминавания с екипа на премиера Кирил Петков по темата Северна Македония. Тя коментира въпроса пред репортери в Народното събрание след изслушването й в закрито пленарно заседание по темата днес.
Генчовска не отговори дали там е казала, че България има две външни политики – една на премиера и съветниците му и друга на нейното министерство, каквато информация изтече по медиите. Тя обаче призна: "Работим много активно с външнополитическия екип на премиера, честно да ви кажа, но имаме сериозни различия, които се разграничават на база на национални позиции, които Външно министерство стриктно спазва."
Засега различията били само на тема Македония. Те били свързани с евентуални срокове за сваляне на ветото от страна на България върху започването на преговори за влизане на съседната държава в Европейския съюз. Генчовска изрази съмнения, че това може да се случи до края на Френското председателство на Съвета на ЕС. Той е на 30 юни 2022 г.
"Външно министерство не говорят за срокове. Има очевидно амбиции до края на Френското председателство... Пак казвам, че премиерът не е заявявал никъде това нещо - в наши официални срещи с екипа на Република Северна Македония, както и с представители на страните-членки на ЕС", обясни министърката.
На въпрос чии са тези амбиции, ако не са на премиера, тя отговори: "Ами на неговия екип, който го съветва по външнополитическите въпроси."
Генчовска обаче отказа да потвърди, че конфликтът й е с Весела Чернева.
Коментар на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов също потвърди, че има проблем по тази линия.
"Рамковата позиция на България е инкорпорирана в декларация на Народното събрание и може да бъде променена само от Народното събрание. Това дали е имало някакви разговори, дали амбициозни дами в две различни сгради не могат да си говорят, или не, и решават да ескалират тази тема до парламента, дали някой има интерес този личен конфликт да го превърне в някаква политическа вендета, говори само зле за нашата политическа култура. Но не може да промени факта, че промяна в българската позиция по Македония може да има само след гласуване тук в парламента; че не е внесено никакво такова предложение. Всичко останало са различен вид спекулации, конспиративни теории и опити да се забиват ножове в гърба на един или друг", заяви Иванов пред репортери в Народното събрание.
Той обясни, че не може да коментира какво е станало на закритото заседание днес в парламента.
"Но мога да кажа по принцип, че очевидно и на коалиционно ниво, и на ниво разпределението по министерства като някакви феодални владения на отделни партии имаме проблем в коалицията и ще трябва или да намерим сили да си сглобим по-добре конструкцията на база на уроците, които имаме, или това ще изяде главата на този кабинет", добави Христо Иванов.
На въпрос на "Флагман" имат ли оценка за работата на Теодора Генчовска, Иванов отговори: "Аз мисля, че имаме структурни проблеми и трябва да решим тях, преди да даваме оценка на един или друг министър, защото в случая министрите по-скоро са жертва на не добрата структура за взимане на решения и за комуникация, отколкото самите тях да ги обвиняваме за това. Изключително сложна е коалицията, изключително сложна е ситуацията, не е изградена добре конструкцията на взимане на решения. В този обем от проблеми, който ви описвам, всякакви къси съединения се случват. Бързането да се сочи един или друг с пръст и да му се иска оставката в този случай изобщо не помага да се решат проблемите. Те трябва да се решат на системно ниво и аз пледирам от доста време за това именно."
През последните седмици се появиха няколко сериозни конфликта между "Има такъв народ" и останалите три партньора в управлението - най-вече с мандатоносителя "Продължаваме промяната". Един от тях е за разплащането по спорни договори на Агенция "Пътна инфраструктура", а друг - за избора на управител на БНБ.
Емблемата на язовир Батак горя: Пламъците изпепелиха една трета от острова
Любовен обрат за 4 зодии: Съдбовна среща променя края на лятото
Внукът на Симеон Сакскобургготски княз Мирко Панагюрски се сгоди за лекарка
Цените пак ускориха: България е втора по инфлация в еврозоната
От 1 август една зодия влиза в златен период: Пари, нова работа и влиятелна среща
Продължава пръскането срещу комари в Бургас, вижте графика
Първият американски самолет кацна в Безмер въпреки предупреждението на Иран
В подкрепа на Бела: Нефтохимик пусна на търг уникална тениска с автографи
Брюксел отключи 896 млн. евро за България: Парите по ПВУ вече са над 4,1 млрд.
Хълмовете край Мирково влязоха в клипа към Одисея на Кристофър Нолан
Задраскаха лева, написаха евро: Меню разгневи клиентите с почти двойни цени
Но методологически невярно е също така и българското общество да бъде отнасяно в изкуствено конструирания тип “източни или азиатски общества”.
Съдържателни аналогии не бива да се търсят нито на Запад, нито на Изток от България, а само в историята. Съдържателни аналози на днешното българско държавно управление, основаващо се – да повторим - на системно нарушаване от страна на българската политическа класа на своите собствени закони, може да се търси в такива екзотични исторически моменти и места като пиратската република на остров Тортуга през 17 - 18 век, в пиратската свободно управляваща се зона на северната покрайнина на полуостров Ютланд (това е днешна Дания). От подобен тип са били и криминално-политическите зони в Бахрейн в арабското Средновековие, а също и някои свободни политически зони в далечния изток и тихоокеанския регион в първата половина на 19-ти век. Важното тук е да се разбира, че т.нар българска корупция е не грешка в системата – напротив, това е самата Система, не е патология – а тържествуваща Норма, „закон на живота”.
По този начин “демократичната революция” създаде ограничен кръг от собственици, които в най-добрия случай притежават не производствени мощности, а финансови активи. Така българската номенклатура се превърна не в успешен колективен капиталист, а в тромав рентиер, в безпомощен икономически посредник на процеси, управлявани от небългарски фактори и превръщащи България в зона на скрит европейски неоколониализъм. Капиталистическата революция в България произведе тесен кръг от собственици-рентиери, но не и капитализъм. Поглеждайки в миналото, можем да видим нещо наистина парадоксално. Никакви комунистически преобразования през 40-те, 50-те и 60-те години , провеждани под знамето на българския комунизъм в този период не са били толкова радикално, дълбинно и същностно антикапиталистически, колкото „капиталистическите реформи” на българските демократи. Борбата на българската номенклатура за капитализъм го унищожи от корен – и като действителност и като възможност, и като перспектива, и като хоризонт на развитие. Вместо обещания капитализъм българската късно-социалистическа номенклатура създаде на територията на Република България един общоевропейски заден двор - смесица от евтин пазар за човешка плът и глобално европейско сметище. Новите собственици на България успяха да се конституират като такива по пътя на съзнателно провежданата от тях икономическа разруха. Номенклатурното съсловие, което узурпира властта в България (нека напомним - с руска помощ и с американско съгласие) не можа да превърне себе си в класа. Днешната власт в България си остана такава, каквато беше в момента на зараждането си. Съсловната власт си остана съсловна, именно поради това тя не е в състояние да спазва писаните закони, които тя самата огласява, не успява да създава и поддържа обществени отношения, които да имат своята историческа трайност и които да не се срутват под собствената си тежест.
Истината за днешното българско държавно управление и за самата същност на днешната българска политическа система, разбира се, не е тайна за общоевропейската “супервласт” в Брюксел, и затова са така смехотворни всички опити „да се оплачем в Брюксел”.
Тъкмо напротив, българските компрадори и неоконолониалисти са напълно приемливи от идеологическа, морална и управленско-политическа гледна точка на Брюкселската власт. Колективен и ексклузивен субект на политическата власт в Българие е българската политическа класа. В противоречие с името си, това е една твърда, затворена корпорация, която има своята трудно подвижна периферия и почти напълно неподвижно ядро. В институционален план тази политическа класа има своето най-добре защитено ядро в т.нар. българска съдебна власт, подстъпите към която (социалните лифтове) работят само по роднинско-кланов метод. Относително по-динамична в институционален план е структурата “правителство”, където промени все пак са възможни, макар и изключително трудно. Най-волатилната част на българската политическа класа е т.нар. “парламент”, който има простата функция да придава формата на закон на непрекъснато променящата се воля на българската политическа класа. Това е весела, шумна и безотговорна дейност, която се извършва под непрестанния контрол на реалните центрове на политическата власт в страната (кланове и родове, фамилии, агентури, тайни общества от непрозрачен тип и отделни посолства). Безмислеността на т.нар. парламентарна дейност (която произтича от простия факт, че българския парламентарист не е нищо друго, освен икономически посредник), не пречи българския парламентаризъм да изпълнява своите фасадно-протоколни функции. Днес в България като висша форма на политическа успешност, като лелеяно встъпване в мистичното Царство на Властта се смята т.нар “влизане в Парламента”. Политическите институции на България днес съществуват без всякаква връзка със своята провъзгласена и обещана същност. Така цялата политическа механика на България може да се разглежда като един голям съвкупен комитет за уреждане на вътрешно-съсловни, предимно икономически отношения, в условие на защитеност от всякакви външни, публични обществени въздействия. Подстъпите към днешната политическа власт в България са надеждно барикадирани, тъй като са от реално съсловно-феодален тип. Целият претенциозен и шумен „български европеизъм” е прикритие на новата българска феодалност.
Духът на новите времена беше изгонен от България в края на 80-те и началото на 90-те години. Българското общество посрещна третото хилядолетие “на обратен ход” - носено от динамиката на една успешна демодернизационна вълна, която донесе неизчислими щети на огромното мнозинство от българите, но заедно с това и произведе златната управленска цитадела на 10-те хиляди избрани, които получиха правото да говорят не само от името на българската държавност, но и да управляват българската национална Съдба.
В този смисъл днес България живее (ако се съгласим да наричаме живот това, което се случва на българите) в победилата утопия на българската номенклатура - защото наистина е прав класикът, който твърдеше, че утопиите имат едно ужасно свойство - да се сбъдват.
Законите на новата българска държавност бяха внесени в българското правно пространство в една полуготова, полуфабрикатна форма, като целта беше не да се осмислят, а само да се имплементират, т.е. безкритично да се завинтят в българската социална тъкан като гаранция за това, че България е само и единствено, и при това завинаги, западна страна от периферен тип.
Мега якият милф е, мяза на Джасмин Джей. Само дето няма силикон.