Как психически уравновесен човек без самоубийствени тенденции би могъл да желае победа на Макрон
Заради либералната политика на настоящато управление на Франция годишно в страната идват поне по 110 хил.бежанци от Африка
След края на Втората Световна Война хората от арабски и африкански произход във Франция са малко под 1.5% от населението, което дори за тогава е огромно съотношение, породено от наследството на Френската колониална империя.
През 1960-те и 1970-те Франция, както и редица други западноевропейски страни отварят границите си за масова миграция на хора от Африка и Азия.
Според всички социологически проучвания тогава масовото население на Западна Европа е категорично против това. Проведеното допитване след известната реч срещу миграцията на британския политик Енох Пауъл от 20 Април 1968-ма, например, показва над 80% подкрепа за речта му и срещу отворените граници.
Противно на всякакви принципи на демокрацията, обаче, правителствата отварят границите към Африка и Азия. Случва се след лобиране от страна на частните корпорации, едрия капитал и "про-пазарните" политически и обществени дейци и организации, които виждат личен, икономически интерес в това. Следва историческо, почти невиждано през последните хиляда години в Европа преселение на човешки маси. Само половин век по-късно във Франция арабите са вече над 10% от населението, или около 7 милиона души. Тоест за 50 години там, в сърцето на Европа, бе създадена цяла една нова арабска нация с размерите на българската.
Днес ЛЕГАЛНОТО преселение на хора от Северна Африка към Франция всяка година наброява 110,000 души. Страната е на ръба на точката, от която няма връщане. Континентът - също. Едната част от политическия спектър във Франция и Европа подкрепя това да продължи.
Подкрепят колосалното преселение, защото извличат личен, финансов или електорален дивидент от това. Другата част от спектъра е против и желае да го спре. Това разделение е ЕДИНСТВЕНОТО важно и значимо политическо разделение на избори като тези във Франция вчера. И на всички големи избори в Западна Европа като цяло.
Макрон е от страната на либералното и пропазарно статукво, което докара континента до ръба на самоколонизиране. Льо Пен е от страната на тези, които искат да спрат този процес. Нищо друго - абсолютно нито един друг детайл, позиция или аспект на тези две кандидатури не ме интересува и не носи дори 10% от значението на този въпрос.
Нито икономическите им възгледи, нито отношението им към Русия, нито каквото и да било. Тъкмо затова не мога да проумея как нормален, здравомислещ и психически уравновесен човек без самоубийствени тенденции би могъл да желае победа на Макрон.
*Коментарът е на Кристиян ШКВАРЕК, политически анализатор-консерватор от фейсбук, заглавието е на Флагман.бг.
Румен Радев: Властта организира манифестации, а не протести – народът е възмутен от олигарсите
Красимир Вълчев опроверга: Родителските срещи не са трик срещу протеста
В отговор на критика на Тръмп: Зеленски заяви, че винаги е готов на избори
Бургаският държавен университет и „Арсенал“ АД с меморандум за стратегическо сътрудничество
Шантавите ритуали по света за Коледа
Новият план за парк „Витоша“ орязва ски зоната до 122 хектара и блокира бъдещето на зимния туризъм
КЗК погна МВР, „Български пощи“ и „Столичен автотранспорт“
Жълтите петна по спалното бельо изчезват с този неочакван продукт
Пухкава пълнена торта с Нутела – бърза, мека и много ароматна
Учени и магистрати в Бургас обединиха усилия срещу киберпрестъпността на национален форум
Топ астролог обяви най-щастливата зодия за следващите 20 години
Звездата от „Сексът и градът“ Ким Катрал се омъжи на тайнa церемония в Лондон

Направи справка за бандеровците през 1939 и 1940 год, какви са ги вършили!
Тези са им наследници, Бандера им е национален герой !
Сблъсъкът между либерали и консерватори е относно участието на църквата в обществото и политиката.
Орбан е за християнството, Киряк Петковците са соросоиди!
Унгария избра християнството, соросоидите са за исляма и либерастията!
ПП Педалите на Промяната са либерасти, за парата, продават си душата!
За парата, изядат си месата!
чета.