Как психически уравновесен човек без самоубийствени тенденции би могъл да желае победа на Макрон
Заради либералната политика на настоящато управление на Франция годишно в страната идват поне по 110 хил.бежанци от Африка
След края на Втората Световна Война хората от арабски и африкански произход във Франция са малко под 1.5% от населението, което дори за тогава е огромно съотношение, породено от наследството на Френската колониална империя.
През 1960-те и 1970-те Франция, както и редица други западноевропейски страни отварят границите си за масова миграция на хора от Африка и Азия.
Според всички социологически проучвания тогава масовото население на Западна Европа е категорично против това. Проведеното допитване след известната реч срещу миграцията на британския политик Енох Пауъл от 20 Април 1968-ма, например, показва над 80% подкрепа за речта му и срещу отворените граници.
Противно на всякакви принципи на демокрацията, обаче, правителствата отварят границите към Африка и Азия. Случва се след лобиране от страна на частните корпорации, едрия капитал и "про-пазарните" политически и обществени дейци и организации, които виждат личен, икономически интерес в това. Следва историческо, почти невиждано през последните хиляда години в Европа преселение на човешки маси. Само половин век по-късно във Франция арабите са вече над 10% от населението, или около 7 милиона души. Тоест за 50 години там, в сърцето на Европа, бе създадена цяла една нова арабска нация с размерите на българската.
Днес ЛЕГАЛНОТО преселение на хора от Северна Африка към Франция всяка година наброява 110,000 души. Страната е на ръба на точката, от която няма връщане. Континентът - също. Едната част от политическия спектър във Франция и Европа подкрепя това да продължи.
Подкрепят колосалното преселение, защото извличат личен, финансов или електорален дивидент от това. Другата част от спектъра е против и желае да го спре. Това разделение е ЕДИНСТВЕНОТО важно и значимо политическо разделение на избори като тези във Франция вчера. И на всички големи избори в Западна Европа като цяло.
Макрон е от страната на либералното и пропазарно статукво, което докара континента до ръба на самоколонизиране. Льо Пен е от страната на тези, които искат да спрат този процес. Нищо друго - абсолютно нито един друг детайл, позиция или аспект на тези две кандидатури не ме интересува и не носи дори 10% от значението на този въпрос.
Нито икономическите им възгледи, нито отношението им към Русия, нито каквото и да било. Тъкмо затова не мога да проумея как нормален, здравомислещ и психически уравновесен човек без самоубийствени тенденции би могъл да желае победа на Макрон.
*Коментарът е на Кристиян ШКВАРЕК, политически анализатор-консерватор от фейсбук, заглавието е на Флагман.бг.
5 ясни сигнала, че любовта между вас си е отишла завинаги
Самолет на Ryanair обяви MAYDAY: Горивото му стигало за още около 10 минути
МВнР привика представителя на РСМ заради недопускането на български депутат
Жегите пренареждат имотния пазар в Европа: Купувачите бягат на север
България връща на Гърция 48 реликви срещу останките на цар Самуил
Муцунски: Няма смисъл от конституционни промени при сегашната позиция на България
Предлагат по 1000 евро за всяко новородено от 2027 г., парите да се инвестират до 60 години
От 1 октомври паркирането в Поморие влиза в зимен режим
Защо качваме килограми през зимата? Ендокринолог развенча мита за бавния метаболизъм
Вечният спор приключи ли? Патент от 1891 г. показва как трябва да стои тоалетната хартия
Електрическите тротинетки вече ще се регистрират в Общините
Българите пак избраха Гърция за лятната си почивка, а румънците заляха нашето море

Направи справка за бандеровците през 1939 и 1940 год, какви са ги вършили!
Тези са им наследници, Бандера им е национален герой !
Сблъсъкът между либерали и консерватори е относно участието на църквата в обществото и политиката.
Орбан е за християнството, Киряк Петковците са соросоиди!
Унгария избра християнството, соросоидите са за исляма и либерастията!
ПП Педалите на Промяната са либерасти, за парата, продават си душата!
За парата, изядат си месата!
чета.