Ето защо миризмите могат да извикват у нас ярки спомени
Ароматът на вечерята, готвеща се на печката, пък би могъл като нищо да ви върне назад в миналото и да ви припомни вкусните манджи на баба
Миризмите често носят изненадващо силен емоционален заряд. Уханието на парфюм, който мимолетно е преминал край вас, може да ви подсети за стар приятел. Ароматът на вечерята, готвеща се на печката, пък би могъл като нищо да ви върне назад в миналото и да ви припомни вкусните манджи на баба. В ново изследване, публикувано в Progress in Neurobiology, изследователите показват как човешката еволюция и връзките в мозъка обясняват начина, по който миризмите извикват толкова ярки спомени у нас.
Учени от Северозападния университет проучиха различните мрежи, които свързват нашите основни сензорни региони – зрение, звук, докосване и миризми – с амоновия рог (или хипокампа), сложна структура в мозъка, която се свързва с емоциите и формирането на спомени. Те откриват, че хипокампа има значително по-силна връзка със сензорната система, отговаряща за миризмите. Според тях тази суперзаредена пряка линия между хипокампа и обонятелната система би могла да обясни защо миризмите предизвикват толкова силни емоционални реакции у хората.
Според изследователите тази сензорна „магистрала“ между обонятелната система и хипокампа най-вероятно е следствие от начина, по който мозъчната архитектура се е променила по съвсем деликатен начин в хода на еволюцията.
„По време на еволюцията неокортексът на хората се е разширил значително, а това от своя страна е реорганизирал достъпа до мрежите, отговарящи за паметта – казва Кристина Зелано, автор на проучването и асистент по неврология в Медицинското училище в Северозападния университет Фейнберг. – Докато неокортексът се е разширявал, зрението, слухът и докосването са променили своите основни пътища в мозъка. Именно така са се свързали с хипокампа чрез посредник (асоциативният кортекс), а не пряко. Нашите данни подсказват, че обонятелната система не е преминала през тази промяна, напротив, запазила е пряката си връзка с хипокампа.“
Като отчитат важната роля на миризмите върху нашите емоции, изследователите също така подчертават как загубата на обоняние може да се отрази на качеството ни на живот. Голямо количество данни свързват загубата на обоняние с депресията.
Това е особено притеснително на фона на сегашната пандемия, тъй като вече е известно, че COVID-19 може да доведе тъкмо до това. Всъщност, загубата на обоняние е един от най-често срещаните странични ефекти от заболяването. Той може да продължи седмици и дори месеци след началото на инфекцията. Това ново проучване не търси конкретна връзка между загубата на обонянието и COVID-19, но би могло да ни подскаже как инфекцията може да въздейства на качеството на живот на хората.
Източник: Obekti.bg
Кукери гониха злото с гайди и чанове в Бродилово
Вежди Рашидов: Служебното правителство трябва да провери кадрите си, не се прави политика на инат
Емануил Йорданов: МВР допусна грешки по „Петрохан“, смяната на главния секретар не е трагедия
Телепортация ли са владеели рейнджърите от Петрохан
Катастрофа на АМ „Тракия“ край Чирпан, пожарникари рязаха автомобил
Цветлин Йовчев: „Петрохан“ не е рейнджърска група, има сериозни въпроси за оръжията и смъртта
Иван Кръстев: БСП е алтернатива на десния модел и ще влезе в следващия парламент
Ръководството на НАП си е раздало над 5 млн. лв. бонуси за 2025 г., твърди Ивайло Мирчев
Само две съставки и готово: чийзкейк бонбони за чай без печене
В кръвта на Ивайло Калушев е установен фенобарбитал, токсиколог дава обяснение
Валя Балканска с награда за духовен лидер на Women Leaders Awards 2026
Криза при „Пиленцата от Монако“?
