Ето защо миризмите могат да извикват у нас ярки спомени
Ароматът на вечерята, готвеща се на печката, пък би могъл като нищо да ви върне назад в миналото и да ви припомни вкусните манджи на баба
Миризмите често носят изненадващо силен емоционален заряд. Уханието на парфюм, който мимолетно е преминал край вас, може да ви подсети за стар приятел. Ароматът на вечерята, готвеща се на печката, пък би могъл като нищо да ви върне назад в миналото и да ви припомни вкусните манджи на баба. В ново изследване, публикувано в Progress in Neurobiology, изследователите показват как човешката еволюция и връзките в мозъка обясняват начина, по който миризмите извикват толкова ярки спомени у нас.
Учени от Северозападния университет проучиха различните мрежи, които свързват нашите основни сензорни региони – зрение, звук, докосване и миризми – с амоновия рог (или хипокампа), сложна структура в мозъка, която се свързва с емоциите и формирането на спомени. Те откриват, че хипокампа има значително по-силна връзка със сензорната система, отговаряща за миризмите. Според тях тази суперзаредена пряка линия между хипокампа и обонятелната система би могла да обясни защо миризмите предизвикват толкова силни емоционални реакции у хората.
Според изследователите тази сензорна „магистрала“ между обонятелната система и хипокампа най-вероятно е следствие от начина, по който мозъчната архитектура се е променила по съвсем деликатен начин в хода на еволюцията.
„По време на еволюцията неокортексът на хората се е разширил значително, а това от своя страна е реорганизирал достъпа до мрежите, отговарящи за паметта – казва Кристина Зелано, автор на проучването и асистент по неврология в Медицинското училище в Северозападния университет Фейнберг. – Докато неокортексът се е разширявал, зрението, слухът и докосването са променили своите основни пътища в мозъка. Именно така са се свързали с хипокампа чрез посредник (асоциативният кортекс), а не пряко. Нашите данни подсказват, че обонятелната система не е преминала през тази промяна, напротив, запазила е пряката си връзка с хипокампа.“
Като отчитат важната роля на миризмите върху нашите емоции, изследователите също така подчертават как загубата на обоняние може да се отрази на качеството ни на живот. Голямо количество данни свързват загубата на обоняние с депресията.
Това е особено притеснително на фона на сегашната пандемия, тъй като вече е известно, че COVID-19 може да доведе тъкмо до това. Всъщност, загубата на обоняние е един от най-често срещаните странични ефекти от заболяването. Той може да продължи седмици и дори месеци след началото на инфекцията. Това ново проучване не търси конкретна връзка между загубата на обонянието и COVID-19, но би могло да ни подскаже как инфекцията може да въздейства на качеството на живот на хората.
Източник: Obekti.bg
Ръководството на БДУ обсъди с народни представители ключови приоритети за развитието на висшето образование в региона
7,8 по Рихтер удари 110 милиона страна, съборени училища и сгради, има много загинали!
Три сценария за българската икономика до 2028 г. в Годишния доклад на икономистите на БАН
08/06/2026, Понеделник 15:00
0
Тръмп: Израел и Иран трябва незабавно да прекратят взаимните атаки
Мирчев: Напускането на Георги Кандев е много ясен и тежък знак за начина на управление
България посреща повече туристи от Полша с директната линия Люблин-Бургас
Тревожна тенденция: Светът се насочва към нова ядрена надпревара
Седмицата се усмихва на тези три зодии
35% от имотните обяви у нас са фалшиви
Мистериозна смърт на пазач в Приморско вдигна полицията на крак
Финансист: Автоматичното увеличаване на заплатите води до инфлация
Петото издание на Robo Challenge Burgas събра млади таланти в роботиката и програмирането
