Ето защо миризмите могат да извикват у нас ярки спомени
Ароматът на вечерята, готвеща се на печката, пък би могъл като нищо да ви върне назад в миналото и да ви припомни вкусните манджи на баба
Миризмите често носят изненадващо силен емоционален заряд. Уханието на парфюм, който мимолетно е преминал край вас, може да ви подсети за стар приятел. Ароматът на вечерята, готвеща се на печката, пък би могъл като нищо да ви върне назад в миналото и да ви припомни вкусните манджи на баба. В ново изследване, публикувано в Progress in Neurobiology, изследователите показват как човешката еволюция и връзките в мозъка обясняват начина, по който миризмите извикват толкова ярки спомени у нас.
Учени от Северозападния университет проучиха различните мрежи, които свързват нашите основни сензорни региони – зрение, звук, докосване и миризми – с амоновия рог (или хипокампа), сложна структура в мозъка, която се свързва с емоциите и формирането на спомени. Те откриват, че хипокампа има значително по-силна връзка със сензорната система, отговаряща за миризмите. Според тях тази суперзаредена пряка линия между хипокампа и обонятелната система би могла да обясни защо миризмите предизвикват толкова силни емоционални реакции у хората.
Според изследователите тази сензорна „магистрала“ между обонятелната система и хипокампа най-вероятно е следствие от начина, по който мозъчната архитектура се е променила по съвсем деликатен начин в хода на еволюцията.
„По време на еволюцията неокортексът на хората се е разширил значително, а това от своя страна е реорганизирал достъпа до мрежите, отговарящи за паметта – казва Кристина Зелано, автор на проучването и асистент по неврология в Медицинското училище в Северозападния университет Фейнберг. – Докато неокортексът се е разширявал, зрението, слухът и докосването са променили своите основни пътища в мозъка. Именно така са се свързали с хипокампа чрез посредник (асоциативният кортекс), а не пряко. Нашите данни подсказват, че обонятелната система не е преминала през тази промяна, напротив, запазила е пряката си връзка с хипокампа.“
Като отчитат важната роля на миризмите върху нашите емоции, изследователите също така подчертават как загубата на обоняние може да се отрази на качеството ни на живот. Голямо количество данни свързват загубата на обоняние с депресията.
Това е особено притеснително на фона на сегашната пандемия, тъй като вече е известно, че COVID-19 може да доведе тъкмо до това. Всъщност, загубата на обоняние е един от най-често срещаните странични ефекти от заболяването. Той може да продължи седмици и дори месеци след началото на инфекцията. Това ново проучване не търси конкретна връзка между загубата на обонянието и COVID-19, но би могло да ни подскаже как инфекцията може да въздейства на качеството на живот на хората.
Източник: Obekti.bg
Валери Божинов се връща във Флоренция за вековния юбилей на Фиорентина
Димитър Николов: Преди три години тук беше блато, а днес - 600 дка модерна индустриална зона
На 28 август идва почти Кървава Луна, от България ще видим само началото
Скопие праща нов посланик у нас
Жегата остава: До 36 градуса в сряда, на места ще превали
Бургас събира експерти и иноватори в образованието на XVII Научно-практически форум
Хакаинде Хичилема спечели втори президентски мандат в Замбия
Тръмп нарече Ормузкия проток нова американска територия и показа карта
Асен Василев атакува Радев за заплатите
България излезе от американския Списък 301 след ударите срещу онлайн пиратството
Минималната заплата за 2027 г. се очертава между 620,20 и 667 евро
