Ето защо миризмите могат да извикват у нас ярки спомени
Ароматът на вечерята, готвеща се на печката, пък би могъл като нищо да ви върне назад в миналото и да ви припомни вкусните манджи на баба
Миризмите често носят изненадващо силен емоционален заряд. Уханието на парфюм, който мимолетно е преминал край вас, може да ви подсети за стар приятел. Ароматът на вечерята, готвеща се на печката, пък би могъл като нищо да ви върне назад в миналото и да ви припомни вкусните манджи на баба. В ново изследване, публикувано в Progress in Neurobiology, изследователите показват как човешката еволюция и връзките в мозъка обясняват начина, по който миризмите извикват толкова ярки спомени у нас.
Учени от Северозападния университет проучиха различните мрежи, които свързват нашите основни сензорни региони – зрение, звук, докосване и миризми – с амоновия рог (или хипокампа), сложна структура в мозъка, която се свързва с емоциите и формирането на спомени. Те откриват, че хипокампа има значително по-силна връзка със сензорната система, отговаряща за миризмите. Според тях тази суперзаредена пряка линия между хипокампа и обонятелната система би могла да обясни защо миризмите предизвикват толкова силни емоционални реакции у хората.
Според изследователите тази сензорна „магистрала“ между обонятелната система и хипокампа най-вероятно е следствие от начина, по който мозъчната архитектура се е променила по съвсем деликатен начин в хода на еволюцията.
„По време на еволюцията неокортексът на хората се е разширил значително, а това от своя страна е реорганизирал достъпа до мрежите, отговарящи за паметта – казва Кристина Зелано, автор на проучването и асистент по неврология в Медицинското училище в Северозападния университет Фейнберг. – Докато неокортексът се е разширявал, зрението, слухът и докосването са променили своите основни пътища в мозъка. Именно така са се свързали с хипокампа чрез посредник (асоциативният кортекс), а не пряко. Нашите данни подсказват, че обонятелната система не е преминала през тази промяна, напротив, запазила е пряката си връзка с хипокампа.“
Като отчитат важната роля на миризмите върху нашите емоции, изследователите също така подчертават как загубата на обоняние може да се отрази на качеството ни на живот. Голямо количество данни свързват загубата на обоняние с депресията.
Това е особено притеснително на фона на сегашната пандемия, тъй като вече е известно, че COVID-19 може да доведе тъкмо до това. Всъщност, загубата на обоняние е един от най-често срещаните странични ефекти от заболяването. Той може да продължи седмици и дори месеци след началото на инфекцията. Това ново проучване не търси конкретна връзка между загубата на обонянието и COVID-19, но би могло да ни подскаже как инфекцията може да въздейства на качеството на живот на хората.
Източник: Obekti.bg
На гърците им е скъпо в Гърция, а на българите - не?! Иван и Андрей подпалиха стария спор за морето
Фризьори и козметици най на далавера от еврото. В Бургас един и същ спрей е от 2,30 до 5,50 евро
Георги Блажев разкри откъде е тръгнал при Гала: Бях разведен, уволнен и пълен със съмнения
Европа влиза в необичайна зима: Ел Ниньо носи топлина, но януари крие риск от арктически студ
Радев открива китайски завод край Пловдив, дава старт и на българска инвестиция за 7 млн. евро
Ивана загатна за тайна любов: Има го, но няма да е публично
Веселин Маринов изненада беквокалистката си в Гласът на България: Побъркай ги!
Опасна мода след Стоян Колев: Петима тийнейджъри събарят климатик с глави
„Малката Софка“ разтърси Гласът на България, DARA и MEDI в битка за гласа ѝ
Край на любовта: Крисия напуска България и се раздели с Никола Цолов
Митничарка е в тежко състояние след инцидент с тротинетка, обсъждат въздушен транспорт до София
Военен Кугър атакува огъня над село Антон, пожарът бушува на 1800 метра височина
