Френско радио: Кирил Петков - Мистър Пропър на България

Целият му път досега в стил "златното момче" е очаровал избирателите и е заредил с плам и енергия привържениците му, се отбелязва в статията

Ключови думи: кирил петков, премиер, мистър пропър, българия, френско радио, министър-председател

Под заглавието "Кирил Петков, "Мистър Пропър" на България", в сайта на френското радио Ер Еф И (RFI) е публикувана статия за новия български премиер и за предизвикателствата пред неговото правителство.

В материала се отбелязва, че Петков е предизвикал изненада, като е спечелил парламентарните избори през ноември, а после като е сформирал невиждана управленческа коалиция в момент, в който страната му е била потопена от няколко месеца в безкрайна политическа криза. "Кирил Петков беше напълно непознат в България през миналата пролет. Сега той въплъщава една истинска надежда за промяна. С една голяма цел - да се свърши с бича на корупцията", отбелязва радиото.

В статията се представя и пътят на Кирил Петков, изминат досега - от какво семейство е, къде е учил и кога се е завърнал в България. Акцентира се, че завършилият в Харвард Петков, е решил да се върне в родната си страна през 2007 г., в момента, в който тя е станала пълноправен член на Европейския съюз. Отбелязва се, че Петков е създал с успех пробиотична лаборатория. Целият му път досега в стил "златното момче" е очаровал избирателите и е заредил с плам и енергия привържениците му, се отбелязва в статията. "Това очарование от успеха е нещо изключително важно в България, в едно общество, което има чувството, че е крехко, в една страна, в която младежта предпочита да емигрира, накратко - в една страна без бъдеще. Следователно да имаш един голям човек - един "малък" българин, който е успял, в това число в САЩ и в Харвард, е един много мощен аргумент", казва в статията Надеж Рагарю, анализатор от института за политически науки Сианс По в Париж и специалист по Балканите.

В статията се акцентира и върху това, че Петков е бил назначен за министър на икономиката в момент, в който страната е била в пълна политическа криза. Той се е откроил с желанието си да се бори срещу бича на корупцията. Борбата с корупцията и отхвърлянето на Бойко Борисов, бившия премиер, който доминираше българския политически живот от десетилетие, става основата на политическата платформа на Петков и на неговата партия "Продължаваме Промяната", основана само няколко седмици преди парламентарните избори през ноември, се посочва в материала.

В публикацията Ромен Льо Киниу, генерален директор на мозъчния тръст Юрокреатив, специализиран в Източна и Централна Европа, посочва, че "Петков и екипът му успяха да извадят наяве корупционни скандали в шестте месеца, в които те бяха начело на Министерството на икономиката в преходното служебно правителство". Анализаторът допълва, че българите са видели в това желание за реформа отвътре на "тази система на корупция, приложена от различните традиционни партии в България от падането на комунизма". Според Льо Киниу това е най-голямото предизвикателство, пред което се изправят Петков и неговите съюзници, а именно това българският народ да повярва отново в своята политическа система.

Друг важен въпрос за новия премиер е борбата с коронавируса, посочва статията и отбелязва ниския процент на ваксинираните и процента на смъртност в България, който е един от най-високите в света. Основната цел на новия премиер следователно ще бъде да убеди сънародниците си да се предпазят от вируса, се посочва в материала.

На международната сцена Кирил Петков се представя като убеден проевропеец и иска да напредне по едно изключително деликатно в страната му досие - членството в ЕС на Република Северна Македония, на което се противопоставя България. Според Надеж Рагарю "тактиката, която е възприел той, е да не съсредоточи преговорите само върху прочита на историята, но също да предложи реално икономическо сътрудничество между двете страни, реално развитие на инфраструктурите. Но двете страни имат от тази гледна точка общи интереси, защото Република Северна Македония е една страна, която е относително без излаз на море. От своя страна България има нужда, за да блесне из пространството на Югоизточна Европа, да има също и по-развити мрежи за движение. Следователно надеждата е, че чрез този прилив на ентусиазъм, който бе породен, да бъде възможно да се напредне с течение на месеците към вдигане на ветото от страна на България", посочва анализаторката.