Прогнозите за края на света, които отказват да се сбъднат

Ключови думи: краят на света, прогнози, флагман

Ако съдим по историята, едно от най-древните занимания на човечеството, като изключим войните и финансовите спекулации, е изобретяването на предсказания за това кога и как ще дойде краят на света. Освен религията един от класическите мотиви за тези „пророчества” винаги е било моментното усещане за морален, културен, социален или икономически упадък, познато в почти всяка епоха от историята. Многозначителен пример са думите: „Земята ни се изражда в последно време. Има знаци, че светът бързо отива към своя край. Подкупите и корупцията са нещо обичайно”. Звучи някак познато, нали? Факт е, че тези думи са написани с клинопис на асирийска глинена плоча, датирана около 2800 г. пр.н.е...

В следващите редове, без претенции за изчерпателност, ще ви запознаем с няколко интригуващи предсказания за края на света, подредени в хронологичен ред.

„Обещанието” на Исус (1. век от н.е.)

В исторически план буквалният прочит на Библията и нейните интерпретации са се доказали като основен генератор на апокалиптични пророчества. Ако вярваме на Новия завет, Исус от Назарет, по-известен като Исус Христос, многократно е казвал в непряк текст, че неговото Второ пришествие на земята, а следователно и всички предхождащи го апокалиптични събития, описани в „Откровенията на Свети Йоан”, ще се случат още по време на живота на неговите съвременници. Сред въпросните „намеци” на Исус е следният цитат от Евангелието на Матей: „Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идващ в царството Си” (Матей 16:28). За щастие или за нещастие очакваният от мнозина библейски апокалипсис все още не се е случил. Това, което знаем с висока степен на вероятност, е, че учениците на Христос наистина са очаквали приживе да станат свидетели на Второто пришествие.

Първият милениум след Христа (1000 г.)

Отброяването на хилядната година по християнския календар е имало определена есхатологична (есхатология – учение в теологията и философията за края на света) привлекателност поради факта, че според „Откровение на Свети Йоан” царството божие след апокалипсиса ще продължи точно 1000 години. В хода на 9. век в Европа се появяват мнозина пророци, обявяващи идващия край на света. С наближаването на 1000 г. една от първите масови културни апокалиптични истерии обхваща целия християнски свят. В религиозната паника се раждат много култове, залагащи например на усърдното самобичуване. Самият император на Свещената Римска империя по това време - Ото III, вярвал в предсказанието и се подготвял да поведе християнския свят на борба с Антихриста. Мнозина християни предали цялата си собственост на църквата. За съжаление, след като апокалипсисът не се случил нито на 1 януари 1000 г., нито по-късно, църквата не сметнала за нужно да върне богатствата. Оживлението продължило и след настъпването на милениума. Нещата стигнали дотам, че на християнския празник Петдесетница през май 1000 г. тялото на Карл Велики било извадено от гробницата в съгласие с легендата, че великият воин ще се „събуди от своя сън”, за да се изправи срещу силите на злото. Истерията постепенно стихнала, но някои упорити мистици заковали нова дата за Второто пришествие – 1000 години след разпятието, т.е. през 1033 г. Със сигурност знаем, че нито Антихристът, нито Спасителят са били забелязани през въпросната година.

„Числото на звяра” (1666 г.)

Следващото масово очакване за края на света в стил „най-мрачната част от Библията” станало факт в навечерието на 1666 г. Причините за това са очевидни - тази година е точно 666 лета след настъпването на първото хилядолетие. А както знаем от недосегаемия авторитет по въпросите на апокалипсиса Свети Йоан, 666 е „числото на звяра” („Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест” - Откровение на св. Йоан, 13:18). Факт е, че хиляди европейски християни посрещат със страх въпросната година. Всяко бедствие по това време било интерпретирано като предвестник на края. През 1665 г. в Лондон, един от най-големите европейски градове по това време, избухнала голяма чумна епидемия, която отнела живота на над 100 хил. души - над 20% от населението на града по това време. Това трагично събитие със сигурност не допринесло за успокоението на духовете. А когато през септември 1666 г., по време на все още бушуващата чума, огромен пожар унищожил центъра на Лондон, мнозина били убедени, че това е проява на „божия гняв над тази грешна земя”. Като доказателство, че Бог все пак е милостив, днес Лондон е една от финансовите столици на света.

Второ хилядолетие след Христа (2000 г., Y2K)

След всичко казано дотук едва ли бихме могли да допуснем, че човечеството би пропуснало настъпването на второто хилядолетие след Христа без сътворяването на хубава световна истерия за края на света. Този път (в духа на съвременните технологични времена) Антихристът, Второто пришествие и Армагедон са оставени на заден план. Като причина за края на света, „какъвто го познаваме”, този път бе посочен простият факт, че компютрите използваха две вместо четири цифри за отчитане на годините. Идеята е, че с настъпването на милениума всеки компютър по света ще се обърка за това дали датата е 1 януари 2000 г., или 1 януари 1900 г., с всички изчислителни и житейски катастрофи, произтичащи от това. Визията за пълно блокиране на финансовата система и на системите за контрол на въздушното движение, за падащи от небето самолети и пълен световен хаос съвсем не на шега уплашиха мнозина. В резултат за поправянето на „проблема Y2K” в световен мащаб бяха инвестирани, според различни оценки, между 200 и 600 млрд. долара. В крайна сметка на 1 януари 2000 г. светът не преживя нищо особено (освен обичайния махмурлук и поредица от незначителни технически проблеми).

„Пророчеството” на маите (2012 г.)

Водещ началото си от факта, че една от календарните системи на древните маи може би приключва на 21 (или 23, според друго тълкувание) декември 2012 г., както без съмнение си спомняте, „феноменът 2012” се превърна в майката на всички предсказания за края на света. Това е може би най-популярното апокалиптично предсказание в историята на човечеството, поради което ще му отделим повече внимание. В основата на всичко стои интригуващата презумпция, че древните маи, използвайки своите изключителни за онова време астрономически познания, са предвидили точната дата на световен катаклизъм, който е пълна загадка за научното познание на 21. век. Циничната гледна точка би поставила въпроса доколко може да се вярва на прогностичните способности на древна цивилизация, която не е успяла да предвиди дори собствения си край? Нека обаче погледнем по-задълбочено в корените на загадката. Като начало - според учените, специалисти по историята на маите, въпросният древен календар наистина приключва в края на 2012 г., но само в една от интерпретациите си. Различните древни градове на мезоамериканската цивилизация са използвали календара по различен начин. Поради това според други интерпретации споменатото летоброене приключва хилядолетия след 2012 г., а според трети - след време, надхвърлящо възрастта на Вселената. Другият стълб в основата на „феномена 2012 г.” са няколко откъслечни думи, взети от един силно повреден каменен надпис. С епичен скок на въображението и пълно изоставяне на елементарното критично мислене въпросните откъслечни и извадени от контекста думи биха могли да бъдат интерпретирани като предсказание, че „мрак ще се спусне над земята” и че един малко известен маянски бог ще слезе при хората. Според някои учени обаче същите думи силно напомнят на част от обичаен протоколен надпис на маянски владетел. Толкова за основната мотивация на „пророчеството”.

Когато ставаше дума за събитието, което всъщност ще доведе до края на света, нещата наистина се объркваха. Никога преди това едно „пророчество” от този тип не е било мотивирано с такъв безпрецедентен „миш-маш” от религиозни, псевдонаучни, спиритуалистични или просто изсмукани от пръстите аргументи. Мистиците и любителите на загадките усърдно търсеха паралели на „пророчеството на маите” в други религии и митове и, разбира се, намираха такива. Някои твърдяха, че краят на света ще настъпи в резултат от сблъсък на Земята с мистичната планета Нибиру (известна още като „планетата Х”). Други, че това ще стане поради изравняването на Слънцето с центъра на галактиката от гледната точка на нашата планета. Малка „подробност” е, че според астрономите въпросното събитие е процес, продължаващ 36 години, като моментът на най-прецизно изравняване вече е отминал - през 1998 г. Става дума и за други популярни космически катастрофи - като удар от астероид, внезапна смяна на магнитните полюси, космическо изригване на гама-лъчи и всички останали катаклизми, които могат или не могат да се случат във Вселената. Ню ейдж мислителите от своя страна заключаваха, че през 2012 г. човечеството ще преживее глобална промяна на съзнанието, изоставяйки например своята материалистична нагласа. Разбира се, цялата история се подклажда от най-обикновената човешка алчност. Безброй бяха авторите, опитали да спечелят малко пари, пишейки книги по темата „2012”. Някои от най-гледаните научнопопулярни телевизионни канали в света също се включиха в шоуто с поредица от откровено псевдонаучни предавания. Според съвременната наука всичко, което можем аргументирано да прогнозираме за датата 1 януари 2013 г., е тежък глобален махмурлук. И така и стана, нали?

Източник: Обекти.бг