ВАС намали 5 пъти огромна глоба на EVN в Бургас

Ключови думи: Комисия за защита на конкуренцията, КЗК, EVN България, Електроразпределение, Виетнам, фабрика Яна АД, Върховен административен съд, Стефан Севов, Саня ЕАД, хавлиен завод, Панагюрище 1962 ЕООД, машини Ритер, прежда, Бургас

През юни 2010 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира "EVN България Електроразпределение" АД   с 337 347 лв.  по жалба на преместената вече във Виетнам бургаска фабрика "Яна" АД.  Фирмата, където някога си вадеха хляба около 400 човека, получава електроенергия по кабелен електропровод "Яна3" 20 kV, нейна собственост, изграден през 1986 г. и свързващ предприятието й с електрическа подстанция, собственост на "НЕК" ЕАД.  Електроразпределителното дружество EVN от своя страна използва електропровода за пренос на електрическа енергия и по закон следва да заплаща цена за достъп на собственика - "Яна" АД до момента, когато евентуално го изкупи.

КЗК доказа наличие на нарушение въз основа на факта, че възползвайки се от монополното си положение на пазара, електроразпределителното дружество е обвързвало плащането със стартиране на процедурата за изкупуване на съоръжението, като по този начин е отлагало и скъсявало във времето плащането на дължимата от него цена за предоставения му достъп.

Върховният административен съд потвърди констатациите на КЗК, но намали санкцията до 67 469 лв. с основанието, че "в условията на икономическа криза, довела до спад в производството и потреблението, целите на закона биха могли да бъдат постигнати и с налагането на по-нисък размер на имуществената санкция". Решението подлежи на обжалване пред 5-членен състав на ВАС.

„Яна” АД е собственост на богаташа Стефан Севов, който притежава още фабриката за пуловери, жилетки и блузи „Саня” ЕАД в Плевен и хавлиения завод „Панагюрище 1962” ЕООД. Преди осем години Севов бе решил да развива „Яна” и я оборудва с модерните немско-швейцарски машини „Ритер” за производство на прежди, с които да захранва дружествата си в Плевен и Панагюпище. По-късно обаче бизнесменът пресметна, че ще му бъде по-изгодно да премести производството във Виетнам и започна поетапно преместване на техниката и съкращаване на персонала.